Трифонов е прав за тотална блокада. Но закъсня излишно

Не е много интересно в политическия свят, когато основното нещо, което се налага да правиш, е да рефрешваш страницата на Трифонов във Facebook или поне да си я нагласиш за бързо известия при всеки нов статус. През това време кажи-речи същото със стената на Борисов. Този проблем обаче не е само журналистически. И самата публика/електорат, започва да придобива усет за това, че ако към един политик има очаквания, то тези очаквания трябва да се разгърнат най-напред в социалните мрежи. Любимата фраза на сутрешните блокове - "Имаме новина", вече е пенсионирана. Новината е в социалните мрежи - после сутрешните блокове само я обясняват. 

Е, дойде и новината. Стана ясно, че правителство няма да има, че "Има такъв народ" ще върне мандата и ще се отива пак на избори. Неизбежно, Трифонов започна да търпи негативи. Не е особено трудно за опонентите му да го обвинят в липса на отговорност, страх, неспособност за управление - на тяхно място от самият той би направил същото. Политическата игра си има правила: всяка точка за противника бързо се превръща в опорна точка, която може да използваш във всеки удобен момент. Опорната точка "Слави се уплаши" ще се ползва дълго.   

Но грешката на Трифонов не бе, че в крайна сметка реши да върне мандата. Именно такова, напомням, бе първоначалното усещане след изборите. Още на пети април вечерта и на шести се знаеше, че няма как да се състави правителство. Имаше определено задоволство, че няколко партии са направили пробив в системата, но за да се пробие докрай, такова бе общото настроение, трябва да има ново гласуване с много по-либерален изборен кодекс. За разлика от европейските избори през 2019, които с целия "Апартаментгейт" в пасив, не произведоха кой знае колко различна картина, тези от 2021-а и цялото лято на протестите, успяха - именно това бе важното. В онзи момент от "Има такъв народ" бяха обявили - "без ГЕРБ, БСП и ДПС" - и на всички бе ясно, че ще има нови избори. 

В този смисъл грешката на "Има такъв народ" въобще не е във връщането на мандата. Това е в голяма степен логично решение, то е следствие на предизборно обещание. Грешката бе в това, че за близо месец Трифонов създаде подвеждащото усещане, че може би, все пак, вътре в партията се обмисля дали да не управляват. Изглеждаше тъкмо така: цитира се конституцията, казва се "чакаме президента", използва се някакво бюрократично време, за да може докато то върви, от "Има такъв народ" да излязат с някаква формула на управлението. Например - правителство на малцинството, а ако то загуби подкрепа, пак няма проблем - ще има нови избори и толкова. Затова и първо загатващите реплики на Тошко Йорданов, че няма да има кабинет, а после и потвърждението на Трифонов, се превърнаха в голямо разочарование. Не защото във върнатия мандат няма логика, а понеже изглеждаше, че от "Има такъв народ" ще направят обратното.

Нека си представим: нямаше ли да е по-лесно в първите дни след изборите от ИТН да продължат с бунтарско настроение и да заявят, че, верни на предизборното си обещание (без ГЕРБ,БСП и ДПС), са готови за нови избори? Щеше да изглежда убедително, последователно, ясно. Никой нямаше да обвини Трифонов за това, че не иска да поема отговорност - каква ти отговорност, можеше да каже той, моята отговорност е да се излъчи правителство без гласовете на нито една от тази партии. Всички щяха да бъдат убедени, че боят е настанал и това е само началото, и че ако искат тотална промяна, трябва да се явят на още един бой съвсем скоро. "Има такъв народ" щеше да натрупа единствено позитиви. Вместо това посланието на статусите беше: 1) Благодарим за огромната подкрепа. 2) Чакаме президентът да връчи мандата на ГЕРБ и ще се възползваме от лукса да изчакаме две седмици до нашия ред и да предложим варианти 3) Връщаме се на старото - мислихме го, и не го измислихме.

Подобна динамика е с винаги слаб резултат: на езика на Ку-ку бенд би изглеждало като отмерване четири пъти с палките от Венко, след това малко пиано, после пак отмерване с палките и край на парчето. Засега и тъкмо заради това, албумът все още не изглежда обещаващ. 

 

Автор: Райко Байчев