Когато президентът Доналд Тръмп започна войната с Иран в края на февруари, той обеща бърз и зашеметяващ триумф. Тази седмица той беше принуден да поднови конфликт с неизвестна продължителност и несигурни перспективи, за да освободи хватката на Иран върху Ормузкия проток и да поправи щетите, причинени от войната му.
Това е трудно начинание – и подходящ символ на състоянието на външната политика на Тръмп. Осемнадесет месеца след началото на президентството си Тръмп изчерпва шансовете си за лесните победи, които цени. Остават предимно трудни проблеми и твърди противници.
Шок и страхопочитание
„Шок и страхопочитание“ беше историята на първата година на Тръмп. Той встъпи в длъжност, решен да промени глобалната позиция на Америка; беше готов да демонстрира силата на САЩ по ожесточен и агресивен начин. Тръмп започна търговски войни срещу приятели и съперници, като същевременно поиска фундаментални промени в условията на американските съюзи. Той се впусна в президентско миротворчество в множество конфликти, дори докато се бореше военно с редица съперници. Президентът дори говори за добавяне на нови земи към САЩ.
Далеч от това да се оттегли в изолационизъм, както много хора очакваха, Тръмп възприе неистов, всестранен активизъм. Той заложи, че несравнимата сила на Америка ще донесе бързи и драматични печалби.
Този подход никога не е работил добре срещу враждебни държави с решителност и ресурси, за да се противопоставят на исканията на САЩ. Руският президент Владимир Путин отхвърли миротворческите усилия на Тръмп в Украйна. Китай на Си Дзинпин притъпи тарифната офанзива на Тръмп - и го принуди да отстъпи - чрез реципрочни мита и контрол върху износа на критични минерали. Но това, което направи първата година на Тръмп толкова обезпокоителна за много световни лидери, беше колко често той успяваше да постигне своето срещу по-слаби или по-зависими сили.
Европейските съюзници, отчаяни да запазят защитата от страна на САЩ, се съгласиха с призивите на Тръмп за значително по-високи разходи за отбрана. Наказателните търговски войни осигуриха неравностойни сделки от държави, които разчитат на американските пазари и американския чадър за сигурност. Още: И САЩ, и Иран дадоха сигнал, че дипломацията е жива (ВИДЕО)
Европейският съюз преглътна трудно и прие асиметрични тарифни нива. Южна Корея, Япония, Тайван и други държави обещаха огромни инвестиции в САЩ. И докато Тръмп разгромяваше американските съюзници, той се справи и с недобросъвестни играчи: Пентагонът унищожи ядрените съоръжения на Иран през юни 2025 г. и отвлече венецуелския президент Николас Мадуро при нощен рейд през януари 2026 г.
Този рейд беше стратегически преврат, освен зашеметяваща демонстрация на сила: той ефективно превърна едно враждебно правителство във васал на САЩ. Това беше и върхът преди падането. Безупречната операция за смяна на режима във Венецуела сякаш остави Тръмп в състояние на стратегическо опиянение. Изглежда го убеди, че силата на САЩ е почти безгранична. След това той направи две фрапантни, скъпоструващи грешки.
Първо, Тръмп превключи на по-висока скорост в стремежа си да претендира за Гренландия. Той се отдръпна, след като срещна твърда, обединена европейска опозиция, но не преди да остави дълбоки белези на НАТО, като направи САЩ - не Русия, не Китай - най-голямата заплаха за суверенитета на един от членовете му.
След това Тръмп атакува Иран, без да разбира какво отприщва и без особен план какво да прави, ако режимът в Техеран не се срине веднага. Резултатът беше хаос в Близкия изток, който разкри ограниченията на военното господство на САЩ – и може да изчерпи американската мощ в световен мащаб за известно време. Още: Китай удари по Путин и авантюрите му, руският бюджетен дефицит се наду два пъти над планирания за годината (ОБЗОР - ВИДЕО)
Безразсъдна и слаба Америка
Досега основните геополитически събития от 2026 г. накараха Америка на Тръмп да изглежда безразсъдна, слаба и хищническа. Това е тежък отстъпление от първата година на Тръмп – и тревожен прецедент, предвид какво предстои.
Да, има възможности за възстановяване на инерцията. Украйна се справя по-добре на бойното поле, докато нанася удари по руската икономика с далечни атаки. Тръмп засилва натиска върху друг дългогодишен антагонист на САЩ в Латинска Америка – кубинския режим – като част от своята емблематична доктрина Донроу. Но не очаквайте парад от победи: Тръмп е изправен най-вече пред сложни предизвикателства и упорити врагове.
Тръмп трябва да намери решение на войната с Иран, което не разбива световната икономика, не се превръща в черна дупка за американската мощ и не дава на Техеран траен контрол над Ормузкия регион. Той ще трябва да изгради и поддържа многостранния натиск, който в крайна сметка може да принуди Путин да приеме прекратяване на огъня в Украйна. Ще трябва и да се противопостави на уверения и напорист Китай, дори докато продължава дипломатическите си отношения с неговия лидер Си Дзинпин. Още: Напрежението расте: САЩ атакуват Иран, Техеран отвръща с удари и задържане на танкери
Не на последно място, неговата администрация трябва да укрепи основите на американската мощ – чрез укрепване на отбранителната индустриална база, осигуряване на критични вериги за доставки на минерали и намиране на подход към регулирането на изкуствения интелект, който намалява риска от бедствия, без да възпрепятства иновациите.
Промяна на стила
Нито един от тези проблеми не се вписва с държавничеството на Тръмп, с неговата бурна реторика, импровизационен характер и вечно търсене на бързи решения. Те ще изискват търпелива подготвителна работа – систематично развиване на лостове срещу Си и Путин, работа със съюзници за повишаване на колективната устойчивост, разработване на стратегия за победа в продължителна конфронтация с Иран – която този президент често отхвърля.
Те ще изискват от Тръмп да се бори и с най-вредните си инстинкти, включително изкушението му да критикува съюзниците си заради собствените си стратегически грешки и желанието му да се отдръпне от проблеми, които не може лесно да реши.
Това би бил съвсем различен стил за Тръмп. И все пак е трудно да се отрече необходимостта от промяна. Бяха тежки шест месеца за президента, който обича да шокира и вдъхва страхопочитание. Ако Тръмп не промени държавническия си маниер в свят, пълен с упорити предизвикателства, предстоят още щети и разочарования.
Автор: Хал Брандс Bloomberg
