В канадските интернати - електрически стол и лубрикант от светена вода

За находката съобщиха членове на общината Tkʼemlúps te Secwepemc (Общество на индианците от Камплупс). Детските останки за намерени по време на изследване на територията с помощта на георадар.

По предварителни данни администрацията на интерната не е оставила никакви записи за смъртта на тези деца, съобщи кметът на грана Розанна Казимир. Сега общината заедно със съдебни медицински експерти и специалисти по архивно дело се опитват да изяснят кога и защо са починали децата.

Харви Маклауд, който е живял в интерната от 1966 до 1968 година споделя, че е потресен от новината. "Понякога хората не се връщаха (в интерната), ние бяхме щастливи за тях, защото си мислехме, че са избягали без да знаем какво се е случило в действителност."

Министърът по въпросите на коренните народи Каролин Бенет напомни, че интернатите са били част от колониалната политика, която е лишавала децата от коренните народи от техните семейства.

"Хиляди деца са били изпратени в тези училище и повече не са се завърнали в семействата.", обясни тя.

Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо заяви, че новината за масовите гробове "е разбила сърцето му". Той нарече случилото се "болезнено напомняне за мрачната и срамна глава в историята на Канада."

В периода от 1863 до 1998 през училищата интернати за представители на коренните народи на Канада са преминали над 150 хиляди деца. Възпитаниците са били изземвани от семействата, забранявало им се е да говорят на родния език и да практикуват културните си обичаи; подлагани са на насилие, принудителен труд, имало е недостиг на храна и медицинска помощ. Предполага се, че за времето на съществуването на интернатите са загинали не по-малко от 3 хиляди възпитаници. Съществуват слухове за тайни масови гробове, но до момента на тях се е гледало като на "градски легенди."

През 2015 година властите на Канада признават политиката за принудителна асимилация на коренните народи за "културен геноцид", а през 2017 година Джъстин Трюдо поднася официални извинения.

Училището-интернат в Камлупс е било най-голямото подобно учреждение в страната. То е открито през 1890 година и се е управлявало от католическата църква. През 50-те години на миналия век в интерната е имало около 500 възпитаници.

През 1969 година управлението на интерната преминава към правителството, което установява там студентско общежитие. През 1978 година интернатът е окончателно затворен. В момента в сградата има музей и обществено пространство. По-рано властите са разполагали с данни за смъртта на 51 възпитаници в периода от 1914 до 1963 година.

Електрически стол, светена вода за лубрикант и бесило от чорапи 

Нова находка от анонимни гробове край детски интернат в Канада

Група от коренното население в Канада съобщи за откриването на няколкостотин безименни гроба в района до бивше училище-интернат, съобща...

Прочети повече

Възпитаниците на интернатите, с години откъснати от семействата си, в зряла възраст не успяват да се справят с живота. Насилствено лишени от родния си език, култура, традиции и вярвания след интерната се чувстват като "чужди сред свои." Много от децата получават психическа травма, заради които им е нужда специализирана помощ или търсят утеха в алкохола и наркотиците. В началото на XXI в. в Канада в научния свят се появява термина "синдром на училището-интернат".  

Потресаващите случаи на насилие в тези интернати не са 1-2. 

В новогодишната нощ на 1937 година от един от интернатите се опитват да избягат пет деца, за да стигнат до резервата, в който живеят родителите им на 11 км от училището. Температурата е била -20 градуса. Децата се били леко облечени и замръзват на километър от резервата. 

През 1981 година в училището-интернат Масковекан 5 момичета на възраст от 8 до 19 години изплитат заедно въже от чорапи и кърпи, за да се обесят. Успяват да ги спасят.

В училището-интернат Св. Анна е имало електрически стол, който се използвал за наказания. Силата на тока не е била смъртоносна, но достатъчно висока.

Бразилия най-после реагира на убийствата на индианци от страна на бракониери

Отряди за допълнителна охрана ще бъдат изпратени в бразилския резерват Кана Брава, обяви бразилското правителство, цитирано от Euronews...

Прочети повече

Бившата ученичка от такъв интернат Лидия Росс разказва: "Казвам се Лидия, но в училище имах номера. Бях номер 51, после 44, 32, 16, 11. Така и ме наричаха: "Номер 32". На всичките ми дрехи и обувки беше изписан номер 32."

Най-много обвинения за физическо и сексуално насилие, около 300, са по адрес на мисионера Артур Лавуайе. Един от пострадалите споделя, че в продължение на 3 години Лавуайе го е насилвал 20-25 пъти, използвайки светена вода за лубрикант. Лавуайе се измъква от съдебна отговорност, тъй като умира през 1991 година преди началото на разследването. 

Осъдени са четирима бивши работници от училището-интернат. Две монахини получават условни присъди за нанесени телесни повреди. Готвач и възпитател са осъдени за непристойни нападения на 18 и 8 месеца затвор. 

През 1991 година в Канада е създадена Кралска комисия за коренните народи (Royal Commission on Aboriginal Peoples). Към септември 2020 година са разгледани всички 38 276 заявки за индивидуална компенсация. Около 89% от тях са удовлетворени. Средният размер на компенсацията е 91 466,4 канадски долара. Общата сума на компенсациите е 3,233 млрд. канадски долара.

Откритието в Камлупс показва, че историята не е дописана.