Опитите на администрацията на Доналд Тръмп да принуди Иран да сключи мир щяха да бъдат по-ефективни, ако бяха предприети по-рано. Откакто администрацията наложи морска блокада на Иран на 13 април, дебатът около мярката се фокусира върху това дали е твърде рискована, твърде слаба или твърде разрушителна за петролните пазари. Истинският проблем обаче е по-прост: Вашингтон избра правилния инструмент за принуда в неподходящ момент. Преди пряка война блокадата можеше да засили натиска върху режим, който все още се опитваше да избегне пълномащабна конфронтация и се надяваше на сделка при поносими условия, пише The National Interest.
Това не беше хипотетичен прозорец. В седмиците преди ескалацията на конфликта иранските лидери сигнализираха, че предпочитат да избегнат напрежение. Дипломатическите канали останаха активни, а официални лица подчертаваха възможността за договорен резултат, а не за превантивни военни действия. Дори когато напрежението се повиши, Техеран избягваше да започва конфликт, осъзнавайки, че ако бъде възприет като агресор, това ще доведе до висока политическа и стратегическа цена.
В този контекст блокадата не би тласнала непременно Иран към война. Напротив, тя би могла да засили съществуващия стимул на Техеран да избягва ескалация. Изправен пред нарастващ икономически натиск, режимът би имал по-силни причини да преговаря, вместо да рискува конфронтация, която би могла да застраши оцеляването му. Още: Кога ще се възстанови производството на петрол в Персийския залив: Прогноза от голяма банка
След това обаче блокадата се превърна не толкова в инструмент за принуда, колкото в поредна стъпка от ескалацията, която даде на Техеран нови възможности да повишава световните цени на петрола и газа, да разширява кризата и да прехвърля политическата тежест обратно върху Съединените щати.
Пропуснатата възможност става още по-ясна, когато се погледне краят на 12-дневната война през юни 2025 г. Този кратък конфликт бележи момента на максимална уязвимост за иранския режим. В продължение на десетилетия доктрината за предна отбрана на Техеран беше разработвана именно, за да предотврати достигането на войната до иранска територия. Тази доктрина се срина почти веднага след като Израел атакува Иран на 13 юни 2025 г.
Първоначалните удари, особено бързото елиминиране на висши командири, създадоха шок, дезорганизация и временен разрив в командната структура на режима. Но войната не приключи – тя беше спряна. Важно е, че режимът разбра: прекратяването на военните действия на 24 юни не означава край на конфликта, а само негово прекъсване. От този момент нататък иранското правителство премина в режим на подготовка.
В месеците след войната Иран предприе стъпки за децентрализация на командните структури, изграждане на резерви и разпределяне на правомощията при вземане на решения. Тези адаптации бяха насочени към гарантиране на оцеляване при атака и запазване на капацитета за отмъщение дори под постоянен натиск. Това обяснява как Иран остава устойчив въпреки тежките загуби сред ръководството си и постоянния външен натиск. Отговорът не е само идеологическа ангажираност или репресии, въпреки че и двете имат значение. Режимът се адаптира към новата реалност по-бързо, отколкото противниците му коригираха стратегията си. Още: CNN: САЩ мислят да почнат да избиват ирански лидери, които пречат на мирните преговори
Най-значителната промяна обаче е стратегическа. Изправен пред постоянен натиск, Техеран се обърна към географското си положение. Заплахата за Ормузкия проток, някога разглеждана като крайна мярка, се превърна в централен елемент от стратегията за оцеляване на Иран. Използвайки способността си да наруши един от най-важните енергийни коридори в света, страната намери начин да превърне двустранната криза в глобална.
Развиващата се стратегия на Иран коренно промени логиката на американската блокада на този етап от конфликта. Вместо да изолира Иран, тя рискува да разшири кризата. Вместо да доведе до бързи отстъпки, тя създаде стимули за Техеран да ескалира в области, в които има асиметрични предимства. В същото време блокадата не успя да осигури широка международна подкрепа, необходима за устойчив натиск. Още: Тръмп отговори за Путин на Г-20 и каза: Ормузкият проток щеше да е отворен преди дни, аз го затворих (ВИДЕО)
Може би най-важното е, че стратегическата среда вече е необратимо променена. Предположението, че Близкият изток може да се върне към статуквото отпреди войната, вече не изглежда реалистично. Иран адаптира военната си структура, предефинира възпирането и демонстрира готовност да ескалира, ако оцеляването му бъде застрашено. Ирак и държавите от Персийския залив бяха пряко изложени на ирански удари, което разклати усещането им за сигурност. Атаките поставиха под въпрос и надеждността на дългогодишните споразумения за сигурност със Съединените щати.
Блокадата, първоначално замислена като инструмент за принуда, се превърна в механизъм за управление на ескалацията – средство за натиск върху Иран да отвори отново Ормузкия проток и да ограничи щетите, вместо да промени фундаментално поведението си. Допълнителното ѝ удължаване рискува да засили именно динамиката, която трябваше да предотврати. Задържането на два товарни кораба от Корпуса на стражите на ислямската революция (IRGC) на 22 април, след като САЩ превзеха свързани с Иран кораби по-рано същата седмица, показва, че възможностите за ответни действия не са изчерпани. Иран вече демонстрира, че при възприемана екзистенциална заплаха е готов да ескалира хоризонтално, като се насочва към корабоплаването, увеличава глобалните икономически разходи и разширява конфликта отвъд собствените си граници. Още: Петролът излезе извън контрол: Защо войната в Иран доведе до вторичен ценови шок и къде е таванът?
Това е основната стратегическа грешка на САЩ. Инструментите за принуда са най-ефективни преди противникът да се адаптира, а не след това. Когато Белият дом предприе действия за налагане на блокадата, моментът на максимална уязвимост вече беше отминал. Иран вече не беше в състояние на шок, а действаше с нова, адаптирана стратегия.
Автор: Шукрия Брадост за The National Interest
Превод: Ганчо Каменарски
