15 години след терора в Беслан въпросите остават без отговори

"На втория ден от терористите донесоха телевизор във физкултурния салон. По телевизията казаха, че в залата има само 350 души. Терористите се ядосаха и казаха: "Чухте ли? Само 350 души. Сега ще застреляме половината." разказва Бела Губиева, която тогава е била на 13 години и е една от заложниците заедно с по-малкия си брат.

Терористите искаха от Москва да изведе руските войски от Чечня. По време на заложническата криза по официални данни загинаха 334 души, от които 186 деца.

Бела Губаева си спомня учителя, който е застрелян от терористите в самото начало на атаката, за да се осигури тишина: "Лицето му мигновено побеля преди да се свлече на земята." 

Тя разказва за първата нощ, когато заради теснотията не е могла да легне. Спомня си главата на братчето си на коленете ѝ. На втория ден терористите разрешават на майките с малките деца да излязат, но много от тях са довели в училището и своите по-големи деца и не искали да ги оставят сами. Те давали бебета на други жени, за да ги спасят.

"Първо си спомням жаждата. В началото на малки групи деца разрешаваха да отидат до тоалетната. Сред заложниците имаше река, той ни посъветва да намокрим дрехите си, за да донесем малко вода. После терористите разрушиха водопровода. Ако на някой звъннеше телефона, заплашиха, че ще убият 50 заложници.", разказва още Бела.

По-късно роднините на загиналите и другите жертви от Беслан обвиниха държавата в сериозни пропуски, а през 2017 година правотата им бе призната от Европейския съд по правата на човека. Независимо от предупрежденията властите са предприели много малко действия за това да предотвратят терористичния акт. Оперативните сили са действали несъгласувано и са рискували живота на заложниците. Те са стреляли от щурмови оръдия и гранатомети, когато заложниците все още са били във физкултурния салон. Разследването остави без отговори редица въпроси. При много от загиналите никога не е установена причината за смъртта. Дали покривът на салона е рухнал, защото са го взривили терористите или това е станало в хода спасителната операция? Това и до ден днешен не е изяснено. Как изобщо терористите са могли да преминат границата с толкова тежко въоръжение?

"Много от терористите са били обявени за издирване. Как са могли да се обединят?", пита Анета Гадиева от организацията "Майките на Беслан". Същите въпроси си задава и Бела Губиева. Вече 10 години тя живее в Москва и смята, че ѝ е по-леко от другите, останали в Беслан. Все още сънува кошмари, но не толкова често.

Най-болезненият въпрос е дали специалните служби са могли да предотвратят големия брой жертви.

На 1 септември 2004 година в Беслан, Северна Осетия терористи нападнаха училище №1. От дошлите за първия учебен ден 1200 души заложници стават 1128 - деца, родители, учители... По други данни заложниците са били 1180 души, пише svoboda.org

Реални данни руските власти никога не са обнародвали. В началото се твърди, че заложниците са "само 100", по-късно - 300-350, макар че целият град знае, че това не е така. Всеки жител на града има поне един близък или приятел в училището. Повече от два дни терористите държат заложниците в училището.

На 3 септември настъпва кървавата развръзка. Жертви на терористичния акт и хаотичната стрелба, която и до днес се нарича "щурм" става 334 души, 186 от тях деца. Броят на ранените надминава 800 души, от които 72 деца и 69 възрастни получават увреждания. 62 са ранените от специалните части. За потърпевши са признати 1342 души. И до ден днешен руските чиновници не успяват да пресметнат колко души са пострадали.