Правителствата по света инициират нови кампании, които инструктират широката общественост как да бъде подготвена за извънредни ситуации, които биха могли да нарушат основни услуги, като кибератаки и природни бедствия.
САЩ обаче предприемат различен подход, фокусирайки се върху военната подготовка, а не върху населението като цяло.
С вълна от глобални съобщения относно готовността за извънредни ситуации, Guardian разговаря с експерти по извънредни ситуации за последната инициатива на Пентагона и състоянието на готовността за бедствия в САЩ като цяло.
Още: "Бъди готов": Запасете се с храни и лекарства, призовават правителства в Евросъюза
Запаси за 72 часа
Последната кампания на Обединеното кралство „Бъдете готови“ призовава обществеността да се снабди със запаси, които да стигнат за 72 часа - предупреждение, което идва на фона на нарастващото притеснение относно въздействието на климатичната криза, технологичната зависимост и заплахите от враждебни държави. Швеция също наскоро публикува актуализирани насоки за населението си в случай на „криза или война“, както направи и Япония. Гоши Хосоно, министърът на управлението на бедствията, заяви, че страната ще отправи апел за извънредни ситуации към гражданите на 2 ноември, когато новата агенция за управление на бедствията на страната започне да функционира. Планът, според съобщенията, ще повтаря съвета на Обединеното кралство, че домакинствата трябва да имат запаси, за да останат самодостатъчни поне 3 дни по време на бедствие.
„Състоянието на света се влоши драстично през последните години. Близо до нас се води война“, пише Шведската агенция за гражданска защита и устойчивост. „Екстремните метеорологични явления стават все по-чести. Терористични заплахи, кибератаки и дезинформационни кампании се използват, за да ни подкопаят и повлияят.“
Източник: Getty Images
САЩ залагат на военната подготовка
САЩ обаче поемат по различен път. На 30 септември Пийт Хегсет публикува меморандум до висшето ръководство на Пентагона, с който се създава „FORTRESS America“ – инициатива за подготовка на американските военни бази да продължат да функционират поне 90 дни без външна подкрепа. Според меморандума, инициативата е структурирана около 5 стълба: „енергийна независимост, устойчивост на веригата за доставки и отбранително-индустриалната база, стратегически резерв за отбрана, укрепване на инсталациите и киберустойчивост и устойчивост в пространството и радиочестотния спектър.“
Създаването на инициативата предизвика дебат в социалните медии, от X до TikTok, като мнозина се чудеха защо това внедряване се случва точно сега.
Лин Бъд, бивш президент на Националната асоциация за управление на извънредни ситуации (Nema) - безпартийна организация с нестопанска цел, посветена на готовността на САЩ за извънредни ситуации и настоящ директор на Службата за вътрешна сигурност в Уайоминг, вярва, че сред лидерите нараства разбирането, че кибератаките представляват все по-мощна заплаха.
„Нашият свят стана много малък и заплахите са непосредствени“, каза тя.
Бъд също така посочи нарастващите заплахи от природни и причинени от човека бедствия, като например кибератака, случваща се по време на торнадо.
„Всички обръщат внимание на торнадото, така че нашите противници се възползват от това време и решават: „О, те са заети с нещо друго. Сега е моментът да извършим кибератака или други видове атаки, които могат да засегнат критичната инфраструктура на дадена общност“, каза тя.
Въпреки че инициативата „Крепостта“ не е насочена към гражданския сектор, Бъд твърди, че нейното съществуване би трябвало да насърчи обикновените американци да обмислят собствените си стратегии за готовност: „Хората могат да мислят за [Крепостта] и да съобразят, че щом военните се подготвят, не трябва ли и аз да мисля за това?“
В същото време д-р Том Чандлър, директор на Националния център за готовност за бедствия в Колумбийския университет, твърди, че планът на Пентагона илюстрира огромните разлики в нуждите от индивидуална и институционална готовност.
„Това подчертава важността на планирането за продължителни смущения, а не само за краткосрочни извънредни ситуации“, каза той. „Военните съоръжения в Съединените щати имат много специфични и уникални оперативни отговорности и тези изисквания често са много различни от тези, които се изискват за обикновените домакинства.“
Източник: Getty Images
Възможните заплахи
В нито една от последните кампании на правителствата на САЩ или Обединеното кралство не е посочена конкретна заплаха, въпреки че и двете страни признават възможността за кибератаки. На 21 октомври уебсайтове по целия свят станаха неактивни, след като беше открита сериозна уязвимост в общ език за компютърно програмиране.
Джеймс Трейнор, бивш помощник-директор на киберотдела на ФБР и старши вицепрезидент на LevelBlue - глобален доставчик на услуги за сигурност, заяви, че продължаващата работа по въпросите на киберсигурността отразява нарастващата ѝ роля в инициативите за готовност за бедствия.
„Киберпроблемът никога не намалява. Има повече данни, има повече свързаност, има повече иновации от страна на злонамерените лица“, каза той. „Сега, с изкуствения интелект, скоростта, с която тези инструменти могат да откриват уязвимости, да ги експлоатират, да изготвят по-добри фишинг имейли, рискът само ще продължи да расте.“
Докато САЩ се фокусират върху засилване на военния си отговор на извънредни ситуации, експертите казват, че липсва индивидуална готовност за извънредни ситуации.
„Нивата на готовност не са такива, каквито бихме искали да бъдат, що се отнася до някои от по-често срещаните опасности“, заяви д-р Диди Бенет Гейл, професор по управление при извънредни ситуации в Университета в Олбани.
В „Националния доклад за готовността“ на FEMA (Федералната агенция за управление при извънредни ситуации) за 2024 г. се посочва, че 51% от възрастните смятат, че са подготвени за бедствие.
„Предстои още много работа, за да разберат хората как точно функционира нашата система за управление при извънредни ситуации“, каза Бенет Гейл.
Различният път на САЩ
САЩ имат програма, подобна на кампанията във Великобритания, известна като Ready.gov. Тя е стартирана през 2003 г. и се управлява от Министерството на вътрешната сигурност. Правителственият уебсайт разглежда 25 вида бедствия, включително наводнения, горски пожари, заплахи за киберсигурността, земетресения и експлозии.
Чандлър отбеляза, че докато други държави може би прилагат по-централизиран подход към готовността за извънредни ситуации, Съединените щати винаги са разчитали на многостепенен модел.
„Системата на САЩ е доста уникална в много отношения - тя е структурирана така, че изпълнението да е на местно ниво, управлението – на щатско, а подкрепата – на федерално“, каза той.
Експерти обаче посочват, че мащабните съкращения на федералния персонал, направени от администрацията на Тръмп, са създали допълнително напрежение върху щатските и местните власти. Според скорошен доклад на Службата за отчетност на правителството на САЩ (GAO), през фискалната 2025 г. FEMA са напуснали над 4300 служители, което представлява около 17% от състава на агенцията.
„Все още се опитваме да оценим как намаляването на капацитета се отразява пряко на общностите“, каза Бъд. „Когато искате местните и щатските власти да поемат повече отговорност – както по отношение на капацитета, така и финансово – ще отнеме време, докато разберем как точно ще се реализира това. Не можем да изградим такъв капацитет от днес за утре.“
Докато федералното правителство се стреми да прехвърли част от отговорностите за управление при извънредни ситуации върху щатите и местните власти, то едновременно с това се опитва да създаде своеобразна „национална застрахователна полица“ чрез укрепване на военната устойчивост.
„Това не е отстъпление“, се казва в меморандума на Хегсет. „Това е основата, от която се проектира американската мощ – територия, която не може да бъде принудена към капитулация чрез глад, парализирана или изолирана.“
Експерти посочват, че макар анализирането на всички възможни сценарии за извънредни ситуации да изглежда непосилно, хората могат да започнат, като помислят за собствените си рискове – въз основа на фактори като географско местоположение или излагане на данни на риск.
„Първата стъпка е да разберете какви са опасностите във вашия район“, казва Бенет Гейл. „Смятам, че значението на това не може да бъде преувеличено, тъй като мерките за подготовка, подходящи за една област, може да се различават от тези за друга.“
