X
 
 

18 години след 11 септември: "Ал Кайда" се възстановява "тихо и търпеливо"

2958 1
photo of 18 години след 11 септември: "Ал Кайда" се възстановява "тихо и търпеливо"
Снимка: Getty Images/Guliver
Изминаха осемнадесет години от терористичните атаки на 11 септември и „Ал Кайда“ като че ли е износена. Всъщност днес терористичната организация изглежда забележително различна от групата, която уби хиляди американски граждани на американска земя. Интензивният антитерористичен натиск в Афганистан и Пакистан остави след себе си застаряващо и все по-разединено централно ръководство. Появата на „Ислямска държава“ като конкурент междувременно остави „Ал Кайда“ с етикет, че на моменти се бори в надпреварата за позицията на водеща сред джихадистите в света.

Доколкото лидерът на групата Айман ал Зауахири е в лошо здравословно състояние и е изолиран, най-вероятно някъде в Пакистан, и за Хамза бин Ладен, който може би е следващият в йерархията, наскоро беше съобщено, че е бил убит, най-отдадените членове на „Ал Кайда“ изглежда разбират, че най-добрият й шанс да остане актуален е чрез постоянното си присъствие в Сирия. За да се възползва от възможностите, които сирийската гражданска война предостави на „Ал Кайда“, през септември 2014 г. групата започна да изнася значителни активи от Афганистан и Пакистан в Ирак и Сирия. Това изместване в центъра на тежестта на групата представлява голяма промяна и последиците от нея все още не са напълно разбрани от служителите за борба с тероризма по целия свят. Две бурни десетилетия след най-зрелищната си проява, „Ал Кайда“ се успокои и отново се съсредоточи върху атаките срещу Запада. Така започва анализът на журналистите Колин П. Кларк и Чарлз Листър от „Форин полиси“, предоставен от БГНЕС.

Истанбул - мегаполисът, в който вече няма място за мъртъвците

Истанбул расте ли, расте. Да си намериш жилище в милионния град, не е лесно, но още по-трудно е да намериш гробно място. Мюсюлманският ...

След смъртта на основателя на групировката Осама бин Ладен през 2011 г. и началото на т. нар. въстания на Арабската пролет, „Ал Кайда“ започва да възприема променена стратегия. Изучаващите тероризма отбелязват, че „Ал Кайда“ започва да преследва по-ограничени стратегически цели с акцент върху локални действия и инкрементализма. Тази стратегическа промяна беше широко наречена „контролиран прагматизъм“ и „стратегическо търпение“. Изглежда „Ал Кайда“ „тихо и търпеливо възстановява“ себе си, докато умишлено оставя „Ислямска държава“ да носи основната тежест на антитерористичната кампания на Запада.

Тази прагматична стратегия за локализъм беше най-очевидна в начина, по който групата действа в Сирия. Там група, известна като Фронта Ан Нусра, , най-ефективно прилага подход към джихада, който показа известен успех в Йемен и Мали, но в крайна сметка все още не е успя. Чрез канализиране на енергията си на местно ниво, забранявайки наказателния кодекс, изграждайки съюзи в целия ислямистки и неислямистки спектър и избягвайки по-малко екстремни конкуренти за осигуряване на ефективно и некорумпирано управление, Фронтът Ан Нусра изгради ниво на популярност, което никой друг филиал на „Ал Кайда“ някога е доближавал. Накратко, Фронтът Ан Нусра остава напълно наясно с това как неговата марка се възприема от местните жители и действа в съответствие с това. Това, че той също така се оказа най-мощният военен актьор на бойното поле, беше просто допълнителен бонус.

Методът, който стои зад успеха на този фронт, имаше съществен страничен ефект: той отдалечи сирийското си крило от централното лидерство на „Ал Кайда“ в Южна Азия. Локалният подход изискваше ниво на гъвкавост и бързо вземане на решения, което се оказа невъзможно да се координира с одобрението на Зауахири, който в най-лошия случай беше изцяло некомуникативен или който в най-добрия случай би отнело два месеца, за да отговори. Към 2016 г. също стана ясно, че за да се поддържа успехът на Фронта Ан Нусра и да се превърне доверието в популярност, популярността в подкрепа и подкрепата в лоялност, е необходимо да се справи с единственото си най-голямо препятствие за напредък: асоциациирането му с марката „Ал Кайда“, което носи само подозрение, параноя и недоверие.

Чрез две последователни преименувания през юли 2016 г. и януари 2017 г. Фронтът Ан Нусра стана Джабхат Фатех ал Шам, а след това Хаят Тахрир ал Шам. Първото преименуване бе извършена мирно, а второто чрез военни атаки срещу ислямистки групи, които се считат за потенциални заплахи. Независимо дали първоначално е възнамерявал или не, по времето, когато Хаят Тахрир ал Шам беше обявен за света, той вече не се смяташе за лоялен член на семейство „Ал Кайда“. Благодарение на внезапните си атаки срещу съперници, той също така стана дълбоко непопулярна организация - за първи път в своето съществуване.

Вбесени от това, което видяха като размиване на идентичността на Фронта Ан Нусра и яснотата на каузата му, както и от нелегитимния процес, който се крие зад неговата еволюция, значителен брой лоялисти на „Ал Кайда“ го напуснаха. Водени от ветерани с десетилетия опит на най-високите нива на „Ал Кайда“, тези лоялни представители на групировката създадоха нови групи, главната сред които е Танзим Хурас ал Дин, чието име означава „Пазители на религиозната организация.” Водени от нови инструкции от Зауахири и други, те се върнаха към елитния авангарден модел, по-традиционно използван през дните на Бин Ладен, с филиали, обезсърчени да контролират или управляват територия, избягвайки връзки с нечисти групи или чуждестранни правителства и да следват изрично военна стратегия, с по едно око, гледащо към „близките “ врагове в региона, а също и „към далечните“ на Запад.

Според икономическите интереси - Каспийско море или езеро?

На границата между Европа и Азия се намира Каспийско море (вътрешно море.) Изхождайки от наименованието "вътрешно море" се създава впеч...

От създаването си в края на 2017 г. Танзим Хурас ал-Дин се ръководи от Самир Хиджази, известен още като Абу Хамам ас Шами, водещ военен специалист на „Ал Кайда“, който прекарва време в Йордания, Афганистан, Пакистан, Ирак и Ливан преди да пристигне в Сирия през 2012 г. Хиджази остава близо до прословутия лидер на „Ал Кайда“ Сайф ал Адел и преди това е работил в тясно сътрудничество с Абу Мусаб ал Заркауи, координирайки обучението на чуждестранните бойци в Ирак. Два източника обаче ни казват, че Хиджази наскоро е заменен като лидер на Танзим Хурас ал Дин от друга водеща фигура на „Ал Кайда“, Халид ал-Арури, известен още като Абу ал-Касам ал-Урдуни, за който същите източници твърдят, че е назначен наскоро от Зауахири да бъде един от тримата му глобални заместници в „Ал Кайда“, заедно с Адел и Абдула Ахмед Абдула, известен също като Абу Мохамед ал Масри, които и двамата са в Иран. Арури е един от най-малко двама членове на Танзим Хурас ал Дин, които заемат места в приблизително 12-местния глобален съвет на шурата, по-голямата част от които все още остават в Южна Азия. Това подчертава как сега Сирия се превърна в основния възел на инвестициите в „Ал Кайда“, замествайки преди това предпочитания фронт в Йемен. Не е имало недостиг на ветерани от „Ал Кайда“ в Танзим Хурас ал-Дин - сред тях са Сами ал-Орайди, Билал Хурайсат, Фарадж Ахмад Нанаа и, до съобщената му 22 август смърт Абу Халлад ал Мухандис, свекърът на Сайф ал-Адел.

Докато „Ал Кайда“ продължава да търпи промени като глобална организация, един от най-належащите въпроси за създателите на политики и правителствените служители е доколко групировката все още е фокусирана върху атаката срещу Запада. Дали отсъствието на зрелищни атаки, приписвани на „Ал Кайда“ по време на тази фаза, представлява липса на способности или просто изместване на приоритетите?

В интервю пред телевизия Ал Джазира от май 2015 г. тогавашният лидер на Фронта Ан Нусра Абу Мохамед ал-Джолани обясни, че Зауахири го е инструктирал да не използва Сирия като убежище, от което да атакува Запада. Това указание, пристигнало в тайно писмо по-рано същата година, идва в отговор на кампанията на американското правителство на удари срещу така наречената група Хорасан – малка група от оперативни лица от „Ал Кайда“, действащи в Северна Сирия с изричното намерение да атакуват Запада – която беше започнала през септември 2014 г. Най-просто казано, това беше логично преносчване към стратегията на Фронта Ан нусра за към локално фокусиран инкрементализъм и решение за избягване на внманието от страна на Запада на фона на ескалираща международна кампания срещу съперника на „Ал Кайда“ - „Ислямска държава“.

Може би, за да избегне объркване относно това дали САЩ и Западът остават във фокуса на международните усилия на „Ал Кайда“, групата пусна поредица от съобщения през следващите няколко години. В съобщение от април 2017 г. Зауахири повтори значението на глобалната борба на „Ал Кайда“. Следващия месец съобщенията и от Хамза бин Ладен, и от емира на „Ал Кайда на Арабския полуостров“ Касим ал Рейми призоваха последователите на „Ал Кайда“ да започнат атаки срещу Запада. Неучудващо е, че през май 2017 г., тогавашният директор на националното разузнаване на САЩ Дан Коутс стигна до заключението по време на изложение пред Конгреса, че „Европа ще остане уязвима за терористични атаки и вероятно елементи както от на ИДИС, така и от „Ал Кайда“ ще продължат да насочват и осъществяват действия срещу цели в Европа.“ Ансар ал Фуркан, група на ветераните и лоялистите на „Ал Кайда“, за кратко сформирани в Сирия през октомври 2017 г., за които се твърди, че са се придържали към „новите обявени цели в Сирия: партизанската война с насочен към Запада поглед“. Друго обръщение от Зауахири, този път озаглавено „Америка е истинският основен враг на мюсюлманите“, огласено през март 2018 г., подтиква последователите на „Ал Кайда“ да нанасят удари срещу САЩ. Нищо от това не трябва да е изненадващо, тъй като водещата идея на „Ал Кайда“ винаги е била, че Западът е във война с исляма.

Неотдавнашната оценка на Организацията на обединените нации за връзките на „Ал Кайда“ с групи в Сирия отбеляза следното: „ХТШ (Хаят Тахрир ас Шам) и ТХД (Танзим Хурас ал-Дин) се оценяват, че споделят история и идеология, но се различават по отношение на политиката. ХТШ съсредоточи дневния си ред върху (Сирия), без да проявява интерес да извършва нападения в чужбина. За разлика от ТХД беше казано, че има по-международна перспектива. Лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал Зауахири беше определящият орган за ТХД, но не и за ХТШ. "

Русия и Китай - стратегически брак по сметка

Китай и Русия си поставят една и съща стратегическа задача - да отслабят присъствието на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион. Това твър...

Това последно разграничение се припокрива с описанията на Завахири за Сирия, датиращи от януари 2018 г., когато за първи път той призна, че Хаят Тахрир ал Шам е различен от „Ал Кайда в Леванта“. Доколкото Хаят Тахрир ал Шам привлича по-голямата част на руското и сирийското военно внимание днес, тези от Танзим Хурас ал-Дин са свободни да следват собствената си програма на „Ал Кайда“ - допринасяйки за някои фронтови линии, споделени с Хаят Тахрир ал Шам, но най-вече се ангажират с независими действия на север, в Латакия, Сирия.

Според четири отделни източника от Танзим Хурас ал Дин многократно са обсъждали стойността на удара срещу Запада от Сирия по време на по-широки ислямистки събирания през последните месеци. Въпреки че това не означава доказателство за заговор, фактът, че въпросът се повдига на публични събирания в присъствието на много хора, които се противопоставят на подобни действия, е остро предупреждение за това, което може да се каже при затворени врати. Когато Ислямска държава е слаба и Русия ефективно държи Съединените щати вън от северозападното сирийско въздушно пространство, това може да е моментът на „Ал Кайда% - с новия си корпус от местни лоялисти и ръководство - да се утвърди отново на световната сцена.

Интригуващо е, че след двугодишно затишие Съединените щати през последните месеци - на 30 юни и 31 август - проведоха два целенасочени удара срещу свързани с „Ал Кайда“ цели в северозападна Сирия, въпреки че от Русия им беше забранен достъп до въздушното пространство. Като призна и двата удара, централното командване на САЩ определи целите като „ръководството в Сирия на „Ал Кайда““ и по-специално „оперативни органи, отговорни за изготвяне на външни атаки, заплашващи американски граждани, наши партньори и невинни цивилни граждани.“ След години стабилизиране на фиксиране на ИДИС това е насърчителен знак, но САЩ остават ограничени от ограничените разузнавателни, надзорни и разузнавателни активи (ISR) в театъра на действие.

Тъй като отхвърли цялата подкрепа на проверени опозиционни групи (чиито десетки хиляди членове представляват колосален източник на постоянно разузнаване) в края на 2017 г. и загуби свободен достъп до въздушното пространство на северозапад, американското разузнаване и военният апарат сега наблюдават „Ал Кайда“ и с двете ръце, вързани зад гърба им. Междувременно Русия координира кампания на изгорената земя в същия регион, чиято цел не е „Ал Кайда, а цивилни противници на „Ал Кайда“ и нейните по-малко екстремни политически ислямистки съперници. Това е рецепта за антитерористична катастрофа, на която САЩ обръщат минимално внимание, камо ли контрол. Макар и изключително сложна, тази хаотична операционна среда представлява безброй възможности за малко, здраво организирано, опитно и всеотдайно ядро на лоялисти на „Ал Кайда“, настървени да подновят борбата си срещу нас.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
missing image
6-те зодии, родени да бъдат сами

За повечето хора самотата е бреме, свързано с вътрешни преживявания, емоционален психологически страх и липсата на положителни перспективи....