Анализ: НАТО и Русия не знаят как ще приключи войната в Украйна

Руският президент Владимир Путин считаше, че неговата „военна операция” в Украйна ще приключи много бързо. Измина обаче почти година, а Украйна продължава да се бие.

НАТО и Западът най-накрая чуха молбите на украинския президент Володимир Зеленски за помощ и решиха да му доставят танкове, бронирани машини и други оръжия. Но има причина за тревога, защото тази техника може да закъснее за очакваната пролетна офанзива на Путин. „С пристигането на танковете незабавно ще е необходимо въздушно прикритие и това ще изисква повече бойни самолети, особено съветските МиГ-29 и американските F-16“, пише бившият командващ на НАТО Джеймс Ставридис. Тази тема ще бъде активирана много скоро.

Това повдига най-важния въпрос: кога ще свърши всичко това? Да, Путин надцени възможностите си и не успя да спечели конфликта. Но съюзниците на Украйна също може да надценят способността и желанието си да приключат този конфликт.

„Боевете продължават почти година, но има още повече несигурност относно хода и изхода на конфликта“, писа Хал Брандс. Ако преди Америка помагаше на Украйна поради страх от руска ядрена ескалация, сега тя й помага от страх от дълга война на изтощение, която ще постави на изпитание международните отношения. Подобна помощ има своите граници, тъй като президентът на САЩ Джо Байдън отказва да изпрати войските си на фронтовата линия и да ядоса още повече Путин. "Целта на Вашингтон е Украйна да може да се защитава, да бъде политически независима и икономически жизнеспособна. Това обаче изобщо не означава, че е необходимо да се върнат райони, които днес са недостъпни, като Донбас или Крим", продължава Брандс, пише още Bloomberg.

Русия и Украйна изпитват нужда да направят следващата стъпка, но „се колебаят, страхувайки се от решителни действия“, пише Леонид Бершидски. "Деликатният баланс на бойното поле става все по-несигурен. Скоро, много скоро нещо трябва да започне." НАТО и Западът са готови да поддържат демократичните ценности, но не искат Украйна да зависи от помощта им. А потенциалните съюзници на Русия от не западния свят стават все по-нетърпеливи и раздразнени от бездействието на Путин.“ 

Въпреки погрешните разчети на Путин, китайският лидер Си Дзинпин не е променил отношението си към него. И няма да се откаже, пише Клара Ферейра Маркес. "Не става дума за някакъв идеологически или автократичен пакт, казва тя. Няма нищо подобно. Става дума за прагматизъм, егоистични интереси и основния проблем на Пекин, който са Съединените щати." Прагматизмът се простира и в сферата на търговията. Просто казано, Русия има нужда от Китай, а не той от нея. Още: Руснаците атакуват: Ето какво е подготвено, за да превземат Донбас (ВИДЕО)

Но двете страни имат обща цел, твърди Клара Маркес. Това са искове и претенции срещу Съединените щати. Китай не показва желание да оказва военна помощ на Русия. „Но Китай е наясно, че в беда се създават приятели“, предупреждава тя.

Западът може някога да съжалява за прекомерното си участие в украинския конфликт. „Всички големи страни от западния съюз бяха въвлечени във военното фиаско, което опустоши цели региони на Азия, Близкия изток и Африка", пише Панкадж Мишра. Интелектуално-индустриалният комплекс на Запада отново подкрепя военната намеса, но този път срещу фанатичния лидер на ядрена сила.

Според редакторите на Bloomberg победата може да се сведе до икономически интереси. Украинската икономика е унищожена в хода на военните действия и това подкопава дългосрочната стабилност на страната. "Военната помощ за Украйна с право се смята за инвестиция в сигурността на Запада, пишат редакторите. Но победата се печели не само на бойното поле." Дали ще бъде възможно Русия да седне на масата за преговори за край на въоръжения конфликт и изхода от него е открит въпрос. Но пълен колапс заплашва не само украинската икономика. И Путин трябва да помни това.

Автор: Брук Семпъл - редактор на Bloomberg Opinion, преди това е била редактор в Metal Bulletin, Bauer Media Group и Virginian-Pilot.

Превод: Ганчо Каменарски