Анализ от Азия: Какъв е големият проблем на оръжията на НАТО?

НАТО разполага с малко танкове и няма надеждна логистика, която да ги поддържа, а Алиансът е изправен пред сериозни предизвикателства от руските сухопътни сили.

Що се отнася до американските танкове M-1 Abrams, Forbes съобщава, че украинците дори не са ги пуснали на бойното поле - вероятно защото американски съветници са им обяснили, че няма да оцелеят, а унищожаването на Abrams ще злепостави САЩ. Още: Грешките на Запада и Украйна срещу Путин: Говори украински военен ветеран

Затова украинците спешно „модернизират“ M-1 Abrams, снабдяват ги с пленена руска реактивна броня и издигат клетки на куполите, за да ги предпазят от безпилотните самолети Lancet.

Междувременно германците декларират, че в Украйна вече не са останали действащи Leopard от серия 2: всички, които са били повредени или спасени от бойното поле, са изпратени в Естония за ремонт. Но Естония няма необходимите резервни части, така че те ръждясват на сортировъчните площадки.

Какви са проблемите?

Съвременните танкове, както и самолетоносачите, са изправени пред сериозни предизвикателства, за да оцелеят във враждебна среда.

Днес това оборудване е уязвимо за противотанкови оръжия, като инженерни и авиационни мини, дронове-убийци като руския Lancet, ракети и бомби, изстрелвани от хеликоптери и прецизни артилерийски удари. 

Противотанковите оръжия сега използват предимно тандемни кумулативни бойни глави, предназначени да пробият дори реактивна броня, която също се нарича динамична защита.

В анализа не са включени ръчните гранатомети РПГ-7, тъй като използването им на съвременно бойно поле е чисто самоубийство. Западните армии, разбира се, нямат РПГ-7. Но те са много разпространени сред купувачите на руски оръжия и терористите. Египтяните ги използваха във войната Йом Кипур, но по правило операторите умираха.

РПГ-7 използват кумулативен заряд, а не тандемна бойна глава. Американският аналог е високоточната ПЗРК-1, но не е включен в стандартните боеприпаси на американската армия.

Елементите на динамичната защита на бронята работят на принципа на насочена експлозия, което рязко намалява проникващата способност на вражеския снаряд. Още: Съвсем скоро: Откриват стратегическа база на НАТО на Балканите

Нито Abrams, нито Leopard имат динамична защита: счита се, че висококачествената пасивна броня (понякога наричана броня Chobham) безопасно ще защити танка от модерни противотанкови оръжия, като руския 9M133 Kornet. Kornet обаче използва тандемна кумулативна бойна глава и е проектирана специално за поражение на реактивната броня.

Първата динамична защита е разработена от съветския академик Богдан Войцеховски (1922-1999) през 1949 г. Първите изпитания на съветската броня обаче показалие при попадение на танк с такава броня се взривяват всички модули за динамична защита, което значително намалява нейната ефективност.

Между 1967 г. и 1969 г. немският изследовател Манфред Хелд, работещ с Израелските сили за отбрана (IDF), разработи реактивна броня, която е внедрена в израелските танкове от началото на 80-те години на миналия век и която за първи път се оказа ефективна по време на войната в Ливан през 1982 г.

За разлика от САЩ, Великобритания и Германия, които имаха броня Chobham (и по-нататъшни разработки, базирани на нея), Израел нямаше достъп до тях. Ето защо Merkava, рожба на танковия гений генерал Израел Тал, използва раздалечена броня. Реактивната броня беше жизненоважна за Израел, за да компенсира заплахите от руски оръжия, пише Asia Times.

Бронята Chobham се състои от няколко слоя от различни материали, включително стомана и полимери, и се нарича композитна. Руските Т-80U, унищожени в Украйна, също бяха оборудвани с композитна броня, подобна на тази, инсталирана на Leopards и Abrams. Руската броня е добра при неотрализирането на кумулативни снаряди. В противотанковите оръжия насочената експлозия помага да се проникне през дебелата стоманена обшивка: когато удари целта, тя „фокусира“ взривната вълна, причинявайки екстремна топлина. Още: Заради руските удари: Спешно се събира Съветът Украйна-НАТО

Бронята на танка също трябва да издържа на артилерийски обстрел. Съвременните танкови снаряди (на Запад - 105 mm и 120 mm, а в съветските оръжия - 115 mm, 120 mm и 125 mm) използват бронебойни ядра от волфрамов карбид или обеднен уран (т.нар. бронебойни снаряди със стабилизатор). Реактивната броня също може да ги издържи.

Германците казват, че вече имат нова версия на Leopard - 2A7B. Германия също сключи споразумение с Италия, Испания и Швеция за разработване на наследник на Leopard. Новият танк ще получи 130-мм оръдие и подобрена ситуационна осведоменост (почти като новата израелска Merkava-5, ако не се вземе предвид разликата в калибъра на оръдията).

САЩ изоставиха последната актуализирана версия на Abrams (този пакет се нарича SEP v4) и търсят други начини за модернизиране.

И Германия, и Съединените щати осъзнават, че нито Abrams, нито Leopards ще оцелеят на съвременното бойно поле.

Видове активна защита

Има много видове динамична антикумулативна защита на бронята. Руската система премина от Контакт-1 до Контакт-5, а най-новите й танкове получиха броня, наречена Малахит. Информацията за Малахит е класифицирана, но този комплект е разработен специално, за да издържи на най-новите снаряди със стабилизатор и с бронебойно ядро от обеднен уран. Проблемът за германците и американците е, че ядрата са ограничени по дължина: 120 мм оръдия не са съвместими за стрелба с по-дълги снаряди. Това обяснява защо бъдещият немски танк ще има 130-милиметрово оръдие, а на Abrams може да се наложи да надградят оръдието му.

Не само реактивна броня

Една от иновациите в танковете, въведени от Израел, се нарича активна защита. За да преодолее заплахите, Израел използва специализирани радарни сензори и подкалибрени снаряди с експлозивно ядро.

Израелската армия разполага с две системи (Trophy, произведени от Rafael, и Iron Fist, произведени от Israel Military Industries и General Dynamics), които са инсталирани не само на танкове Merkava, но и на бронирани превозни средства и други платформи. Още: Украйна намира сили да се присмее на Путин и руската пропаганда (ВИДЕО)

Други страни, включително Русия, имат свои версии на системи за активна защита, но нито една от тях все още не е засичана в Украйна.

Повечето танкове на НАТО нямат активна защита.

Мини и противодействия

Руснаците широко използват авиационни системи за миниране срещу украински танкове и бойни бронирани машини. Те също така разработиха нов тип мина PTKM-1R, която се активира от дрънчене на приближаващи бронирани машини. Очевидно тя е оборудвана с вътрешна фонотека и може да разпознае по звука желаната цел, като танк или бронирана машина. Когато звукът и вибрациите на земята показват, че целта е в обсега, PTKM-1R изстрелва на високо мина, която удря горната й част и я поразява.

Конвенционалните мини, дори и изстреляни от въздуха, удрят бронираните машини отдолу. Те могат да откъснат веригите или колелата, или да „нокаутират” самата кола. Всеки танк има най-малко две слаби точки: горната (особено купола) и долната, където няма защита от тежка броня.

Както Русия, така и НАТО са разработили различни мобилни способности за разчистване на мини, които са доказали своята ефективност. Някои използват шаси на танк за разминиране (това може да бъде ролков трал или минен плуг). За съжаление, системите за разминиране са принудени да се движат бавно на бойното поле, което ги прави уязвими за вражески огън. В Украйна е унищожено значително количество противоминна техника. Още: Лондон планира как да опази британските танкове в Украйна от руски ръце

Сега бронетанковите средства на НАТО са силно ограничени като брой и бойна ефективност. Освен това има ниско ниво на поддръжка и липса на резервни части, включително резервни цеви.

На практика изложеното означава, че НАТО не е готова да се бие с руските сухопътни сили: ключовите бронирани системи на Алианса са извънредно уязвими, логистиката е в безпорядък, а складовете за резервни части и боеприпаси са полупразни.

Ако НАТО продължи да помпи Украйна с оръжия, това допълнително ще отслаби нейния боен потенциал. Въпреки че конфликтът в Украйна ясно разкри слабостта на бронираната техника на НАТО, изглежда, че това не получи достатъчно внимание в столиците на Алианса, включително и във Вашингтон.

Автор: Стивън Брайън

Превод: Ганчо Каменарски