Анализ: Западът губи информационната война в Украйна

Политиците в Ню Делхи постепенно започват да изпитват сериозно безпокойство. Дългоочакваното председателство на Индия в Г-20 се оказва дори по-трудно, отколкото предполагаха.

Индийските лидери се надяват, че Г-20 ще може успешно да замени различните други атрофирали институции на мултилатерализма. Но две скорошни големи срещи на върха завършиха без съвместно комюнике и позициите на страните по украинския конфликт се разминаха толкова драстично, че те дори не можаха да подпишат съвместно изявление по други неотложни въпроси. 

Това е стъпка назад от миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, където лидерите успяха да се споразумеят по параграф относно действията на Русия в Украйна. Този път обаче подобни формулировки се сториха неприемливи за представителите на Москва и Пекин. Тяхното нежелание да отстъпят позиции на хартия очевидно само се засили през месеците, в които руските войски отстъпиха реални позиции на украинска територия. Още: The Guardian: Лобиращи за Киев в САЩ получават милиони от оръжейни компании

Освен това те реагират и на променящите се настроения сред „неутралните“ страни от Азия и Африка. Диалогът Raisina, който се провежда ежегодно в Ню Делхи, е една от малкото платформи, които извеждат на преден план визията за глобални проблеми, специфични за развиващия се свят. По време на тази конференция миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров се обърна към събранието почти веднага след държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.

Видео на Лавров, на когото се смяха, когато каза, че конфликтът е „започнал срещу нас“, бързо стана вайръл - в крайна сметка всички знаят кой започна офанзивата. Лавров обаче получи и аплодисменти, когато умело представи Запада като подпалвач на военни действия. На безличния Блинкен, който повтаряше познати фрази, публиката реагира много по-сдържано.

На същата конференция миналата година европейските лидери успешно представиха действията на Русия в Украйна като пример за империалистически реваншизъм. Но в този момент руските войски окупираха около една трета от територията на Украйна. Днес, след цяла поредица от отстъпления, те са хвърлили всичките си сили в превземането само на един малък град в Донбас, който няма особено стратегическо значение и вече няколко месеца не могат да постигнат целта си.

Идеи, които работеха доста добре, когато Украйна се защитаваше срещу ужасяваща бивша суперсила, сега не звучат толкова убедително, когато украинската армия вече не изглежда победена. Още: Краят на войната в Украйна: Повечето войни свършват зле

Всъщност развиващият се свят иска да чува от Запада много по-малко разговори за необходимостта от „защита на Украйна“, а много повече за необходимостта от „постигане на мир“. Фактът, че дори Китай се е почувствал принуден да представи своя собствена (неясна и неосъществима) „пътна карта“ за мирно разрешаване на конфликта, е показателен за желанието на света да види лидерите активно да се стремят да прекратят битките. 

Разбира се, това не означава, че САЩ и техните съюзници трябва да спрат да подкрепят украинската армия. Защитата на суверенитета на Украйна и стремежът към устойчив мир всъщност не са едно и също нещо, въпреки че често вървят ръка за ръка в изявленията на западните лидери. Никой също няма да се наеме да твърди, че руското правителство наистина е заинтересовано от смислени преговори в момента.

Съюзниците на Украйна обаче трябва да се тревожат, че мнозина са озадачени от непримиримостта на Москва и от факта, че Западът също не желае да направи компромис за мир. Това е сериозен проблем в комуникацията и възприятието, който трябва да бъде решен незабавно.

Френският президент Еманюел Макрон често е критикуван на Запад, но той е и единственият западен лидер, който постоянно повтаря, че този конфликт в крайна сметка ще завърши с преговори и компромис. През февруари той повтори това мнение на Мюнхенската конференция по сигурността, като каза, че целта е да се постигне "не идеален баланс", но който би бил "приемлив за Русия". Като се има предвид, че нито една ядрена сила все още не е била принудена да се предаде безусловно, френският рационализъм на Макрон, както винаги, съдържа зрънце смисъл. Още: Западът не стига: Украйна се нужда от допълнителна подкрепа, за да победи

Останалият свят вижда това, което и Макрон вижда. Подобно на френския лидер, светът разбира, че в един момент ще трябва да помислим за гаранциите, репарациите и мирните споразумения, които ще трябва да придружават всяко примирие.

И този момент е сега. Никой не очаква утре да започнат разговори по същество. Но всеки има право да се надява, че работата по мирен план вече е в ход. И, разбира се, те ще искат да чуят за ангажимента към принципа на мира от онези лидери, които имат силата да променят нещата. 

Автор: Михир Шарма 

Превод: Ганчо Каменарски