Западът не стига: Украйна се нужда от допълнителна подкрепа, за да победи

Връщайки се към началото на руската инвазия, украинският президент Володимир Зеленски може да погледне назад към действията на страната си на два фронта със задоволство. На бойните полета на изток неговите войници и генерали устояха срещу по-мощен и по-добре въоръжен враг. А на запад Зеленски победи опонента си Владимир Путин във войната на наративи.

Зеленски държеше САЩ и Европа зад Украйна, което на свой ред даде на армията му кураж и боеприпаси, необходими за сдържане на Русия. Неговата лична харизма и сръчна дипломация помогнаха да се преодолее първоначалното нежелание на Америка и Европа да се противопоставят на Путин и украинците да получат все по-мощни оръжия от страните от НАТО. Ангажиментът на Запада към каузата на Украйна беше подчертан от посещението на президента на САЩ Джо Байдън в Киев.

Но с украинския конфликт в неговата втора година, украинският лидер трябва да насочи повече енергия към зейнала празнина в своята кампания за връзки с обществеността: Глобалният юг. В повечето развиващи се страни Украйна не успя да оспори господството на Русия във войната на наративите. И тук Киев ще има нужда от помощта на Запада, но той разполага и със собствени мощни оръжия.

В първата фаза на конфликта Глобалният юг не заемаше видно място в приоритетите на Украйна. По онова време Зеленски вярваше, че осигуряването на постоянен поток от западни оръжия и помощ е абсолютно необходимо, за да се попречи на цялата му страна да тръгне по маршрута на Кримския полуостров през 2014 г., когато Путин се възползва от липсата на подкрепа от САЩ и Европа. През пролетта на 2022 г. вниманието и подкрепата на Запада бяха екзистенциално важни за Украйна. Още: За да не победи Русия: Украйна има нужда от помощ сега

След като защити страната си от незабавно унищожение и анексиране, Зеленски сега се нуждае от подкрепата на Глобалния юг, за да окаже натиск върху Путин да прекрати конфликта. Когато дойде времето, Украйна също ще се нуждае от международен консенсус, за да принуди Русия да плати репарации и да се изправи пред съд за военни престъпления.

Това е много далечна перспектива за Зеленски и неговия кабинет. „Украинското ръководство ясно осъзнава, че Глобалният юг е белезникаво петно за Украйна“, казва Фабрис Потие, главен изпълнителен директор на Rasmussen Global, консултантска фирма, която е съветвала украинското правителство. Говорейки на съвместна сесия на Конгреса на САЩ в края на миналата година, Зеленски описа конфликта като „битка за умовете на света“ и говори за необходимостта да се осигури победа не само за Украйна, но и за „страните от глобалния юг“, пише Bloomberg.

За да спечели развиващите се страни на своя страна, Зеленски ще се нуждае от нещо неизмеримо повече от кряскаща реторика. Както и в първите дни на инвазията, на украинците остро им липсват ресурсите, необходими за информационна и пропагандна война. Първо, Киев има само малка част от дипломатическия потенциал в сравнение с това, което има Москва. "Украинците се борят да намерят правилните канали - казва Потие. - Например, те имат само пет посолства на целия африкански континент. Те не могат да се конкурират с Русия в това отношение."

Украинският външен министър Дмитро Кулеба няма нито международните връзки, нито международния престиж на руския си колега Сергей Лавров. От началото на украинския конфликт Лавров обикаля развиващите се страни, за да рекламира руската версия. А когато не лети, приема в Москва външни министри от страните от Глобалния юг. Кулеба, от друга страна, печели много малко "бонус мили" за често летящи пътници и червеният му килим е съвсем леко износен. Още: Анализ: Какво цели Байдън във войната на Русия в Украйна?

На Запад Зеленски компенсира ограничените си пътувания в чужбина, като изпраща видео послания до Европейския парламент, френските законодатели или Световния икономически форум. Но този подход не работи при скептично настроената публика на Глобалния юг. Когато Зеленски се обърна към Африканския съюз миналото лято, само четирима от 55-те африкански държавни глави присъстваха на виртуалната сесия. Много други африкански лидери бяха щастливи да приемат Лавров, търпеливо изслушвайки пропагандата му за украинското (и западното) коварство.

Развиващият се свят до голяма степен гласува против Русия в резолюциите на ООН относно конфликта в Украйна. Но сред тях имаше и значителен брой "външни наблюдатели", които се въздържаха от гласуване. Само няколко дни след началото на военните действия 35 държави - всички от Глобалния юг, които общо представляват почти половината от населението на света - се въздържаха при гласуване, осъждащо операцията на Русия. През октомври подобен брой се въздържаха при гласуване, осъждащо анексирането на части от Източна Украйна от Москва. (И в двата случая само 5 държави гласуваха против резолюцията).

Това бяха символични, неангажиращи резолюции, както беше неотдавнашното гласуване на предложение, подчертаващо спешността от намирането на "всеобхватен, справедлив и траен мир" в Украйна. Когато става въпрос за важни решения, симпатиите към Русия са по-силни. През април 58 страни се въздържаха, а 24 гласуваха против предложението Русия да бъде извадена от Съвета по правата на човека на ООН заради поведението ѝ в Украйна. Този вот не беше достатъчен, за да запази Москва в Съвета, но сложи край на всяка идея, че Путин е изолиран и без приятели. Сред скептиците и противниците бяха най-известните страни от Глобалния юг. Китай, Етиопия, Иран и Алжир гласуваха против, докато Индия, Индонезия, Бразилия, Нигерия и Южна Африка се въздържаха.

Това умишлено непознаване на реалностите на военния конфликт в Украйна се дължи на няколко фактора. Лидерите на много развиващи се страни, особено в Африка, имат мили спомени от подкрепата на Москва по време на борбата им за свобода срещу западните колониални сили. Някои от тях наскоро станаха бенефициенти на руската икономическа щедрост. Трети обаче са предпазливи относно възможната загуба на дългогодишни военни връзки с Москва. Някои умело използват конфликта, за да добиват петрол и газ от Русия на намалени цени. А други просто следват примера на Китай, главния съюзник на Русия. Още: Колко още ще се бият в Украйна: Die Welt търси отговори

Преодоляването на тази комбинация от причини ще изисква различни разкази от тези, които осигуриха на Зеленски толкова голяма популярност на Запад. Вярно е, както наскоро отбеляза Ричард Гоуън от мозъчния тръст International Crisis Group, нарушенията на суверенитета са нещо, което дори автокрациите не харесват: 21 от 55 държави, които Freedom House класифицира като „несвободни“, подкрепиха Украйна. Въпреки това, много страни от Глобалния юг може да не приемат (или да не се интересуват) от сплашването, че позволяването на Путин да анексира Украйна ще го насърчи да поиска други територии в Европа. Трудно е да се убедят развиващите се страни, че плащането на повече газ днес ще осигури бъдещите им свободи утре.

Зеленски може да приложи други разкази, които биха могли да резонират с Глобалния юг. Народите, които страдаха от колониално и имперско потисничество, могат да бъдат убедени, че Украйна сега е изправена и пред двата проблема. 

„Украинската пропаганда за опита от колониализма и империализма, споделен с развиващите се страни, би била доста силна в Глобалния юг", казва Гаспар Естрада, политолог в Sciences Po, френски мозъчен тръст, специализиран в Латинска Америка. „Зеленски може също да каже: „Подобно на вас, ние отхвърляме идеята за зони на влияние." Това би бил доста силен аргумент за новите леви лидери в Латинска Америка, защото това е техният начин на мислене."

Зеленски може да се позовава и на украинско-африканските връзки по време на Студената война. Рашид Абди, геополитически анализатор и изследовател в института „Рифт Вали”, отбелязва, че много африкански лидери, които запазват чувството си за лоялност към стария СССР, са били обучени и образовани в Украйна, а не в Русия. "Украйна има по-дълги отношения с Африка и африканците са се възползвали много от това. Това също са доста разнообразни отношения, не само пшеница и торове. Украинците бяха много щедри със стипендии и преди конфликта десетки хиляди африкански студенти завършиха там висшето си образование", заявява той.

Зеленски може също така да се опита да достигне до обикновените африканци през главите на техните елити и политически лидери, за да се докосне до проукраинските настроения на масите. "Сред обществеността все още има западно мнение, че Русия е нашественик", казва Моника де Боле, старши сътрудник в Института за международна икономика "Питърсън". Има и възхищение към Зеленски, макар и не толкова ясно, колкото на Запад. Още: Украинците ще се учат да побеждават руснаците с по-малко снаряди

Тъй като самият Зеленски трябва да отделя време и енергия, за да задържи своите западни благодетели край себе си, украинският лидер ще има нужда от заместници, които да спомогнат за предаването на посланията му до развиващия се свят. Западните лидери може да нямат доверието на африканската общественост, като се има предвид сложната история на колониализма на техните страни в Глобалния юг. Зеленски обаче може да се опита да вербува „прокси“ лидери от страни от периферията на Русия, които са наясно с последиците от имперските амбиции на Москва.

Западът също трябва да играе роля: да осигури икономическо и дипломатическо покритие за загубите, които развиващите се страни могат да понесат, ако преминат към Украйна. Благоприятни условия на търговия, опрощаване на дългове и нови програми за помощ: САЩ и европейските страни са наясно как да възнаградят онези, които избират правилната страна на историята.

Превод: Ганчо Каменарски