Анализ: Западът още не казва категорично какво значи победа в Украйна

Когато през 2003 г. президентът Джордж Буш изнесе речта си за изпълнената мисия от борда на авионосеца на USS Abraham Lincoln, само 6 седмици след началото на американската инвазия в Ирак, тя бързо се превърна в предупреждение срещу обявяването на победа в една непредсказуема война. Вашингтон изтегли по-голямата част от войските едва 8 години по-късно и дори тогава тяхното напускане приличаше повече на поражение, отколкото на победа.

Двадесет години след кризата в Ирак сме свидетели на ситуацията в Украйна. И рискът не е преждевременно да се обяви победата, а че изобщо не ѝ се дават дефиниции.

Вече повече от година западните поддръжници на Украйна ѝ осигуряват оръжие, боеприпаси, финансова и политическа подкрепа. Но съюзниците на Киев не бързат да определят резултата, който искат да постигнат. Трябва ли цялата територия, включително Крим, да бъде освободена от Украйна с помощта на военна сила? Или е достатъчно да се сключи примирие между Киев и Москва, оставяйки последната да контролира Крим и Донбас? Или украинските въоръжени сили се нуждаят от шанс за нова офанзива преди прекратяване на огъня и започване на преговори, които по някакъв начин, макар и неясно как, ще принудят руските сили да напуснат територията на Украйна? Още: Анализ: Ако Путин последва примера на Гамал Абдел Насър?

Неяснотата на позицията на Запада оставя отворен въпроса за смисъла на победата. С широк набор от възможни резултати двусмислието позволява гъвкавост в тълкуването на победата и поражението: дори Москва да успее на бойното поле, това пак може да бъде представено като общо стратегическо поражение за Русия, което я изолира в очите на останалата част от света. Освен това беше удобно да се избегнат сигнали за ограничеността на западната подкрепа и деморализацията на украинските сили от някакви непостижими цели или срокове. Ето защо честото говорене на Запада, че ще помогне на Киев с всичко, от което има нужда, и колкото му трябва, звучи убедително, докато не попитате какво означава всичко това.

През втората година ситуацията става много по-категорична. Докато Украйна остава мишена за руските ракети и боевете на фронтовата линия все още се характеризират с невъобразима жестокост, броят на вариантите за развитие на конфликта намаля. Киев няма да падне, руската армия няма да превземе цяла Украйна. Но въпреки повече или по-малко изяснената ситуация с непредвидени обстоятелства на бойното поле, все още няма стратегическа яснота по отношение на самата същност на победата.

Западната общественост получава противоречиви сигнали от своите лидери. Най-често се казва, че украинците трябва сами да определят момента за преговори с Кремъл. В действителност най-важният фактор за постигане на победа е видът, количеството и времето на западните доставки на оръжие и боеприпаси за Украйна, което дава на Атлантика лост за влияние върху изхода от конфликта. И винаги, когато Украйна предлага собствена дефиниция на победа - да речем, връщане към границите от 1991 г., включително Крим, и ако е необходим военен сценарий, то много западни лидери (с изключение на страните от Централна и Източна Европа) отказват да се съгласят по всички точки, уж поради опасенията, че борбата за Крим, който Русия анексира през 2014 г., може да доведе до напълно непредвидима ескалация. Още: Големите неизвестни пред готвената украинска офанзива

Ако съюзниците на Украйна не успеят да определят победата, Русия ще го направи. Без ясно разбиране на победата, както и на поражението, Москва може да отрече успехите на Киев. Без ясна цел все повече западни граждани ще възприемат конфликта като продължителна, несигурна борба, която в крайна сметка ще подкопае морала на Украйна и на самия Запад. Затова за тях е важно да дадат еталон за победа на настоящия етап от конфликта, се казва още в анализа на Foreign Policy.

Задържащата се неяснота също подхранва поляризиран дебат между привържениците на бързите преговори и онези, които подкрепят категорична военна победа за Украйна. Реалността е, че нито един от тези сценарии не може да се нарече най-възможния. Вместо устойчив мир, преговорите най-вероятно ще доведат до временно прекратяване на огъня. Освен това Си Дзинпин даде сигнал руския си колега, че Китай го подкрепя в борбата срещу Запада, така че Владимир Путин едва ли ще отстъпи в Украйна. В същото време желанието и способността на Вашингтон и Брюксел да продължат да предоставят на Киев същото ниво на военна подкрепа е съвсем категорично. В момента западните страни въоръжават Украйна, за да ѝ дадат най-добрата възможност за пролетно-лятно настъпление. След това се очакват оспорвани преговори в Конгреса на САЩ за бъдеща подкрепа и президентски избори. Междувременно Европа ще се изправи пред още една зима на високи енергийни цени. Подкрепата за Киев няма да спре, но пикът на доставките на западни оръжия може вече да е минал. Тоест 2023 г. е най-добрият шанс за въоръжените сили на Украйна да се придвижат възможно най-далеч. Но дори и при благоприятни обстоятелства пълна военна победа, тоест освобождаването на цялата територия на Украйна, е много трудна задача. По-правдоподобен и вероятно най-добър сценарий се явява разрушаването на моста между Русия и Крим, което ще изолира руските сили на юг и ще направи тяхното положение там неизгодно.

За да се оценят правилно както прекалено оптимистичните, така и прекалено песимистичните очаквания, Украйна и Западът трябва да се ръководят от междинна победа, която реалистично може да бъде постигната тази година. Вместо двусмислени отговори на въпроса за значението на понятието "победа", западните лидери трябва публично да заявят, че целта за тази пролет и лято ще бъде поне връщане към границите преди 2022 г. и за да постигне това Украйна ще бъде снабдена с всички необходими оръжия и оборудване. По пътя към възстановяването на абсолютната териториална цялост ясен ориентир за междинна победа ще стане опорна точка в очите на западната общественост. Тя ще запълни дискурсивния вакуум с конкретна цел, която хората могат да подкрепят. Още: Американски анализатор: Идеите за разпад на Русия са чиста глупост

Ако Украйна успее да продължи настъплението си, това ще бъде огромен и желан успех. Ако не, границите през 2022 г. ще бъдат важен предварителен крайъгълен камък.

Разбира се, връщането към границите преди началото на войната не е толкова желано за Украйна и нейните поддръжници, колкото пълното военно поражение на Русия или изтеглянето на войските чрез преговори. Това обаче е полезен, реалистичен и разбираем ориентир за всеки, който ще помогне за изграждането на обществена подкрепа от страна на Запада. И като цяло междинната победа е по-добра от пълното неразбиране за нея.

Автор: Лиана Факс, сътрудник по европейски въпроси в Съвета за външни отношения, бивш ръководител на програмата за европейска сигурност във фондация Körber и бивш сътрудник в Германския фонд Marshall.

Превоз: Ганчо Каменарски