Как да започнеш сблъсък на цивилизациите

С обезглавяването насред меса на възрастен френски свещеник в град Руен злокачествените последователи на „Ислямска държава“ нанесоха сериозен удар върху кампанията на Запада да възпре квазихалифата. Макар и кръвопролитните конфликти, разтърсващи арабския свят показват, че войната срещу „Ислямска държава“ едва ли е война срещу исляма, джихадистите са се устремили към сблъсък на цивилизациите. И превръщайки френски католици в мъченици на вярата, които са плътта и кръвта на християнския свят, те се приближават към получаването на такъв.

Каквато и да е степента на западното колебание и предпазливост, истина е, че няма друг по-добър начин да се изкара Европа от това, което някои определят като предизвикана от посколониална вина парализа, отколкото нападението над френския католицизъм – най-старата, най вкоренената сила, който надхвърля дори и национализма на най-гордата европейска нация.

Историята отдавна ни подготвя за този явно религиозен момент. Ако в определен смисъл следвоенните френски католици като Робер Шуман – един от бащите-основатели и архитекти на европейския интеграционен план, бяха иноватори, то в друг смисъл те чисто и просто рекапитулираха визията за континентално единство, старо колкото Карл Велики. Колкото и да е важна силата и доверието към политическия рационализъм, обикновеният секуларизъм не може да направи Европейската цивилизация толкова единна, колкото някога е била направена от Християнски Рим. Дори Наполеон Бонапарт, въпреки тираничната си склонност към древна жестокост и модерен държавоцентризъм, признава централната роля на църквата към уникалните френски домогвания към Европейското водачество с това, че папата го коронясва за император на Франция през 1804 г. В последствие погълнал Свещената Римска империя (отдавна подигравана, че не е нито свещена, нито римска, нито империя) през 1806 г. той циментира новата европейска католическа империя, женейки се за дъщерята на своя победен хабсбургски противник Мария Луиза. Неговите тъстове император Франц и съпругата му Мария Тереза продължават да владеят Австрийската империя след разпадането на Свещената Римска империя.

Днес няма друга исторически католическа държава, който да има сила или важност като тази на Франция, дори и при сегашния отлив на нейната сила и никоя не може да постигне нещо сравнимо. В Европа и политиците, и папата бъркат почти без изключение, че ислямисткото насилие е чисто и просто безсмислен абсурд. Докато папа Франциск фокусира вниманието си върху слабите и уязвимите, пристигащи по бреговете на Европа, неговите призиви, че бежанците „не са опасност, а са в опасност“ се сблъсква с тежката истина, че сред стотиците хиляди новодошли има достатъчно убийци, за да поставят страховитите кръвопролития в новинарските заглавия и в публичните кошмари. Докато папата се труди да докаже, че благотворителността и солидарността са двете страни на една монета, увеличаващите се по брой католици-бунтари виждат и рисуват по-тъмна картина.

Погледнете реакцията на най-младия и очарователен реакционер – младата Марион Мерешал Льо Пен от партия „Национален фронт“. Първоначално, при ужаса и мъката от случилото се, тя каза явното: „Те убиват нашите деца, убиват нашите полицаи и режат гърлата на нашите свещеници. Събудете се“. Не може да се очаква нищо по-малко от издънка на династията Льо Пен, нещо предизвикано от безпрецедентната атака с Камион в Ница само на два часа път от централата на партията. Но Марион Льо Пен не бе приключила. Часове след първия си призив, тя предупреди християните по света да се обединят срещу ислямизма. И после нанесе последния си удар. „Лице в лице с надвисналата над Франция заплаха, реших да се присъединя към армейския резерв. Каня ви всички млади патриоти да направите същото.“ Логиката може е лишена от самоконтрол, но е кристално ясна. За Льо Пен и европейците, страдащи за водачество в съответствие с моделите, спазвани от векове, ислямските „войници“ са тези, които предизвикват един чисто защитен Кръстоносен поход и е време такъв да им бъде даден.

„Ислямска държава“ обучава 1400 юноши за тероризъм

Групировката „Ислямска държава“ (ИД) обучава в Ирак 1400 младежи от племето изиди за извършване на терористични атентати. ...

Прочети повече

Подобно послание няма да бъде чуто далеч в присъствието на силни секуларни ценности. Но западните политици се опитаха неуспешно да открият алтернатива на католическия дух обединяващ Карл Велики, Бонапарт, Шуман и Льо Пен. Културно и теологично разоръжен, интервенционалистичния секуларен интернационализъм се доказа като пълно разочарование от Ирак и Либия до Сирия и нататък. Въпреки опитите на Никола Саркози да повече готовите на война умерени, неговите изблизи за секуларни мечти – едновременно неоконсервативни и неолиберални, няма да покрият нито надеждите на французите, нито на по-широкия западен свят.

Решаващият въпрос сега е дали реакционният френски католицизъм ще може да получи влияние достатъчно бързо, за да представи нещо повече от ограничен националистически образ на нов кръстоносен дух. Той се сблъсква с обезсърчителна дилема: колкото повече Льо Пен се опитва да представи мисията си като защита на паневропейския християнски свят, толкова повече неговите опоненти от основните политически партии могат да твърдят, че тя е поела по пътя към агресивна война. Същевременно крайната десница се сблъсква с криза на образа си, привличайки националисти, виждани от традиционалистическата гласоподавателска основа като част от проблема на континента с декадентството, като Матю Шартре, който е последовател на партията и бе обявен наскоро за водещия във Франция модел-хомосексуалист, или самият лидер на партията Марин Льо Пен, която е твърдо секуларната леля на Марион.

Докато притесненията за обществен конфликт във Франция растат кръстоносващите католици във Франция ще намерят най-доброто си оръжие срещу ислямизма в духа на обединението в името на Франция и на християнския свят. Но точно от това техните противници джихадисти също могат да намерят своето най-голямо предимство. Докато западът все още учи по трудния начин, няма нищо по-добро от тероризма при всяването на разделение и хаос сред тези, които се опитват да го спрат.

Източник: Foreign Policy