Кредити от Китай: как се прекършва политическа воля и се заробват цели държави

Както е известно, през последните години Пекин се превърна в главен кредитор на по-слабо развитите страни, включително и по линия на проекта „Един път, един пояс“, известен още като „Нов път на коприната“. Между 2008 и 2019 година Китай е отпуснал на въпросните страни близо един трилион долара кредити, изчисляват учените от Бостънския университет, които са част от международния екип. Сред държавите, получили най-големи кредити, са Пакистан, Венецуела и Ангола.

САЩ съкращават военното си присъствие си в Близкия изток, за да се съсредоточат върху Русия и Китай

Държавният глава на САЩ Джо Байдън нареди да започне изтеглянето на персонал и оборудване от региона на Персийския залив, съобщава амер...

Прочети повече

Изумително заробващи условия

Професор Кристоф Требеш от германския Институт за икономически изследвания, който също участва в цитираното проучване, казва пред медиите следното: „Китайските договори съдържат клаузи, които забраняват на кредитополучателя да оповестява условията на заема, а понякога дори и самото съществуване на подписан договор.

Професор Требеш подчертава, че в случая не става дума за обичайните, класически договори за кредити, каквито сключват частни или държавни банки. Той смята, че някои от клаузите са „изключително странни“ и говори за „хибридни договори“, които съдържат елементи на частно и публично кредитиране.

Требеш е особено изненадан от условията за прекратяване на договора от китайска страна, вписани в такива договори. Пекин си запазва правото едностранно да прекрати кредитирането, например ако съответната държава прекъсне дипломатическите си отношения с Китай, или пък ако в тази държава се смени властта. При това положение длъжникът трябва да върне обратно цялата сума. В някои от договорите има дори клауза, че Китай може да ги прекрати едностранно, ако в самата КНР настъпят политически промени. Такива постановки на практика превръщат страните-длъжници в политически заложник на Пекин: ако не слушат, може да преживеят същинска финансова катастрофа. При това въпросните договорни клаузи преследват не само политически цели. В същото време те защитават китайските инвестиции в съответните държави и елиминират конкуренцията на други потенциални кредитори.

Близо една трета от договорите, анализирани в доклада „Така Китай раздава кредити“, включват, например, задължението кредитополучателят да държи парите в определени банки, на които китайските власти могат да наложат запор при неплатежоспособност на длъжника. Тази клауза осигурява още едно предимство на Китай в съревнованието с други потенциални кредитори.

Türkiye: САЩ, Китай и Русия търсят сътрудничество с влиятелната Турция

Дипломатическите ходове и силната позиция на Турция дават плодове. Световни сили като САЩ, Китай и Русия напоследък правят все повече о...

Прочети повече

Друг капан, който поставят тайните кредитни договори, които Китай сключва с по-слабо развити страни, е изричната забрана при неплатежоспособност да се търси посредничеството на така наречения „Парижки клуб“ – неформалната организация на държави-кредиторки, която помага за опрощаване и преструктуриране на държавни задължения. По този начин Китай си осигурява правото сам да преговаря с различни трети страни за преструктуриране на дълга в случай на неплатежоспособност на длъжника – и така да се добере до условия, които са по-изгодни за него и по-неизгодни за длъжника.

Агресивно поведение

Вестник „Зюддойче Цайтунг“ пише в обобщение: „Въпреки това за много страни сделките с Китай си остават привлекателни. На тези страни им липсват основна инфраструктура, капитали и инвеститори, които са готови да поемат съответните рискове. А Китай е готов – и предлага нещо, което другите инвеститори не предлагат. За сметка на това обаче налага ограничения.“

А вестник „Ди Велт“ коментира съмнителните китайски кредитни практики с една препратка назад към историята: „Времената на неравноправните договори са се запечатали дълбоко в историческата памет на китайците. От средата на 19 век до началото на Първата световна война европейските колониални сили принудиха слабия китайски император да отвори страната за западни гешефтари и дори да им отстъпи територии като Хонконг и Макао. Днес за всеки китаец тези времена са „епохата на униженията“ – тъкмо там се корени и самочувствието, дори агресията, характерни за днешните китайски властници на международната сцена. Китай вече сам е станал велика сила и прониква икономически дори до най-отдалечените кътчета на света. Специално на по-слаборазвитите страни днес Пекин диктува договори, които спокойно можем да наречем „неравноправни“. И такова определение би било дори прекалено меко.“

Китай призова СЗО да разследва "изпускането" на вируса от лаборатории на други страни

СЗО трябва да проучи вероятността за изпускане на коронавируса от лаборатории от други страни, включително и САЩ. Това заявиха от минис...

Прочети повече

Източник: Дойче веле