Министерствата и останалите първостепенни разпоредители с бюджет да могат да разходват до 90% от одобрените им средства до 1 ноември 2027 г., а останалите 10% да получават само ако това няма да доведе до отклонение от планираното бюджетно салдо. Такава мярка предлага финансовият министър Гълъб Донев в отговор до Европейската комисия във връзка с опасенията на Брюксел за състоянието на публичните финанси в България.
Предложението е част от официална кореспонденция между финансовото министерство и Европейската комисия, публикувана на сайта на европейската институция. От нея става ясно, че правителството възнамерява да въведе допълнителен механизъм за контрол върху разходите през следващата година, който да ограничи възможността ведомствата да изразходват целия си бюджет преди края на годината.
Мярката няма да важи за общинските бюджети, ведомствата на делегиран бюджет, както и за фондовете за помощи и добавки за домакинствата към бюджета на социалното министерство. Още: Лидерите на парламентарните групи също били поканени в УНСС да слушат за бюджета
Брюксел с предупреждение
Предложението на Донев идва след писмо от генералния директор на Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" на Европейската комисия Мартен Вервей, изпратено на 26 октомври. В него той посочва сериозно разминаване между препоръките на Съвета на ЕС и заложените от България параметри за растежа на нетните разходи.
Според европейските препоръки увеличението на нетните разходи на България трябва да бъде ограничено до 4,2% през 2026 г. и 3,4% през 2027 г. В представения от българското правителство бюджетен план обаче е заложен ръст от 10,1% за настоящата година, докато за следващата се предвижда забавяне до 1,3%.
Това води до годишно отклонение от 2% от БВП през 2026 г. и отрицателно отклонение от 0,7% през 2027 г. Натрупаното отклонение за периода спрямо базовата 2025 г. е 1,1% от БВП, което намалява до 0,6%, след като бъде отчетена гъвкавостта заради разходите за отбрана. Още: "Видяха, че Асен Василев вече не може да им е виновен, затова решиха хората с тоги да свършат тази работа": Денков за представянето на бюджета в УНСС
В писмото си Вервей предупреждава, че на по-късен етап може да се наложи обща оценка на предприетите от България мерки. Ако тя покаже, че страната не предприема ефективни действия за овладяване на разходите, може да се стигне до засилване на процедурата за прекомерен дефицит.
Донев: Нямаме възможност за допълнителни мерки през 2026 г.
В отговора си от 2 ноември финансовият министър Гълъб Донев обяснява високите разходи през 2026 г. с късното приемане на бюджета и "структурните дисбаланси, натрупани през последните години".
Според него тези обстоятелства не са оставили достатъчно фискално пространство за допълнителни мерки, които да доведат до по-сериозно ограничаване на дефицита през настоящата година. Министърът обаче уверява Европейската комисия, че правителството ще търси възможности за икономии в края на годината. Още: Иновация: Радев представя бюджета за 2027 г. не в парламента, а в УНСС
За 2027 г. една от конкретните идеи е именно ограничаването на достъпа на министерствата до последните 10% от одобрените им бюджети. Те ще могат да бъдат отпуснати след 1 ноември само при условие, че това няма да доведе до отклонение от заложеното бюджетно салдо.
На практика това означава, че ведомствата няма да могат да разчитат безусловно на целия си годишен бюджет. Дори средствата да са предварително одобрени, достъпът до последната десета от тях ще зависи от състоянието на публичните финанси в края на годината.
Дефицитът ще остане над европейския праг и през 2027 г.
В писмото си до Европейската комисия Донев представя и актуализирана прогноза за бюджетното салдо. Според нея дефицитът се очаква да бъде 5% от БВП през 2026 г., 4,2% през 2027 г. и 3,5% през 2028 г. Едва през 2029 г. се предвижда той да спадне под европейския праг от 3% и да достигне 2,8% от БВП. Още: "Някакъв хвърчащ лист хартия, сниман с телефон": Проданов за документа на Мирчев за втората пенсия
България вече е в процедура по прекомерен бюджетен дефицит след решение на Съвета на ЕС от 10 юли 2026 г. Страната трябва да предприеме мерки за ограничаване на разходите и постепенно връщане на дефицита в рамките на европейските фискални правила.
При неизпълнение на препоръките са възможни и финансови санкции. Те могат да достигнат до 0,05% от БВП за предходната година и да се налагат на всеки шест месеца, докато европейските институции не установят, че са предприети ефективни действия.
Окончателната оценка на Европейската комисия за бюджетния план на България се очаква до 30 ноември. Тя ще покаже дали предложените от правителството мерки са достатъчни, за да се избегне по-нататъшно задълбочаване на процедурата за прекомерен дефицит.
Реакция от опозицията
Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев реагира на предупреждението на Европейската комисия. В позиция, адресирана до премиера Румен Радев, той настоява за обяснение къде отиват допълнителните държавни разходи и дали управляващите могат да гарантират, че през 2027 г. няма да се наложи повишаване на данъците и осигуровките.
"Г-н Радев, току-що от медиите разбрахме, че Европейската комисия е предупредила България, че според нейните изчисления нетните държавни разходи през 2026 г. ще нараснат с 10,1% при препоръчан максимален ръст от 4,2%", пише Мирчев.
Той обръща внимание и на предупреждението за възможно задълбочаване на процедурата срещу България за прекомерен дефицит.
"Можете ли да кажете на хората за какво конкретно отиват тези допълнителни разходи? И най-важното - можете ли да гарантирате, че през 2027 г. няма да се наложи българските граждани и бизнесът да плащат по-високи данъци и осигуровки, за да покрием тези разходи?", пита съпредседателят на "Да, България".
Мирчев предупреждава и за възможните последици от неизпълнението на европейските препоръки. Според него следващите стъпки могат да бъдат глоба за България, а впоследствие и спиране на европейските фондове, което би нанесло щети за милиарди евро.
"С некадърността си сте на път да съсипете всичко и скоро ще сме с хората на площада", завършва позицията си той.
