Редкоземни метали - новата суперсила в световен мащаб

Демократична република Конго (ДРК), най-големият производител на кобалт в света, започва да показва мускули, когато става въпрос за металите, необходими за преминаване към алтернативни източници на енергия.

CMOC, китайският оператор на мината Tenke-Fungurume, се съгласи през април да плати на правителството на ДРК 800 милиона долара за уреждане на данъчен спор, който доведе до забрана на компанията да изнася ценни редкоземни елементи. Още: Този метал е по-ценен от златото и става все по-скъп

И сега правителството на ДР Конго провежда преглед на всички свои съвместни предприятия за добив с чуждестранни инвеститори. „Ние сме недоволни. Нито един от тези договори не е изгоден за страната ни“, казва Гай Робърт Лукама, ръководител на държавната минна компания Gécamines в ДРК. Той би искал да види повече работни места, доходи и минерали в страната си. 

ДРК далеч не е сама в това. Докато светът преминава от изкопаеми горива към възобновяема енергийна система, глобалното търсене на материали като мед, кобалт, никел и литий фундаментално променя съдбата на страните, които ги произвеждат. 

Добив

Добивът на някои редкоземни метали е съсредоточен само в няколко страни. Например, по отношение на кобалт, ДРК представлява 70% от световното производство. А за никела трите най-големи производители (Индонезия, Филипините и Русия) представляват две трети от световния пазар. Трите водещи производители на литий, Австралия, Чили и Китай, дават повече от 90% от световното производство.

През следващите години търсенето на редкоземни елементи само ще нараства. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) до 2030 г. вече няма да има достатъчно активни мини за извличане на който и да е от ключовите минерали в тази група, за да се изгради необходимата инфраструктура за ограничаване на глобалното затопляне до само 1,5 градуса над прединдустриалните нива. Още: Китай разполага с мощно оръжие в търговската война със САЩ

Според IEA (Международна агенция по енергетика) пазарът на литий трябва да се утрои до края на това десетилетие. Нарастващото търсене на тези стоки започва да разклаща както икономиката, така и геополитиката на нашия енергиен свят.

Веригите за доставка на някои от тези редкоземни елементи се заплитат поради нарастващото напрежение между Запада и Китай, който доминира в обработката на литий, кобалт и редица други редкоземни елементи и обмисля ограничаване на износа на някои от тези материали. Правителствата от Вашингтон през Брюксел до Токио оценяват от кои други източници могат безопасно да получат критични минерали и материали, без да обикалят около Пекин, пише още Financial Times.

Тази промяна превръща някои малки и исторически слабо развити страни в стокови суперсили. И техните правителства сега са решени да пренапишат правилата за копаене.

Мнозина се опитват да извлекат повече от своите природни ресурси чрез увеличаване на местната обработка и производство на стоки с по-висока добавена стойност. Някои също се опитват да контролират износа на своите ценни ресурси, като национализират мини, налагат контрол върху износа и дори предлагат създаването на картели. 

Ако някога някои от тези богати на ресурси страни са били жертва на експлоатация, датираща от колониалните времена, сега те са в състояние да възвърнат контрола върху съдбата си.

Миналата година Зимбабве и Намибия забраниха износа на необработен литий. Чили затегна държавния контрол върху добива на литий. Мексико потопи зараждащата се литиева индустрия в несигурност, като преразгледа своята политика на концесии за добив. Междувременно Индонезия въведе и контрол върху износа на боксит (ключова суровина за алуминия) към по-ранна забрана за износ на сурова никелова руда.

Докато Stausholm отхвърля идеята, че зад това стои нарастващ "национализъм", той признава, че са настъпили големи промени. „Вероятно ще стане все по-трудно само да се добиват и изнасят суровини. Много често държавите вече искат да имат свои собствени преработвателни предприятия, свързани с добива.“

Нови възможности за Индонезия

Индонезия, която произвежда почти половината от световния никел, ключова съставка в батериите за електрически превозни средства, е пример за новите ползи на страната от добива на редки земни елементи.

Годините на контрол върху износа на суровини от никел вече доведоха до създаването на огромна местна топилна индустрия, както и фабрики за производство на батерии и електрически превозни средства.

След като страната забрани износа на никелова руда през 2014 г., тя привлече повече от 15 милиарда долара чуждестранни инвестиции в преработката на никел, предимно от Китай. Днес Индонезия забрани износа на всичко - от никелова руда до боксит, а забраната за меден концентрат ще влезе в сила през следващата година. Още: Живак, пестициди, пластификатори и дори редкоземни елемент - коктейлът, който бе открит в косите на френските

Не всички обаче са съгласни с тази политика: ЕС я оспори в Световната търговска организация (СТО) и спечели първоначалното изслушване. Индонезия обжалва това решение.

Представители на местното правителство казват, че усилията на страната да създаде местна индустрия и да стимулира производството се основават на същата стратегия, която западните страни използваха преди век.

„Ние не правим това изневиделица", каза индонезийският министър на инвестициите Бахлил Лахадалия. „Учим се от нашите колеги в развитите страни, които са прибягвали до тази неортодоксална политика в миналото." Той посочва как Великобритания забранява износа на сурова вълна през 16 век, за да стимулира местната текстилна индустрия. Или САЩ, които използваха високи данъци върху вноса през 19-ти и 20-ти век, за да насърчат местното производство на повече стоки.

Лахадалия иска още една крачка напред, като създаде картел в стил ОПЕК, за да поддържа високи цените на никела и други материали за батерии. „Индонезия проучва възможността за формиране на организационна структура, подобна на ОПЕК по отношение на нашите минерали“, казва той.

Прозорец на възможностите 

Нов доклад на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) казва, че производителите на метали ще могат да влияят в краткосрочен план, докато производството е концентрирано и търсенето расте, но е малко вероятно те да имат същото дългосрочно геополитическо влияние като петрола и производството на газ.

Един от проблемите е, че редкоземните метали, използвани в батериите, като литий, са добре разпространени по света - поне по отношение на геоложките резерви, ако не и действителния добив. Настоящата висока цена на лития прави по-ефективна експлоатацията на находища, които преди бяха твърде скъпи за достъп, и също така стимулира разширяването на добива на литий в твърди скали в страни като Китай и Австралия.

Пример за това как добивът може да се промени е добивът на литий в Южна Америка. Сега Чили е най-големият производител в региона, но съседна Аржентина, която има по-благоприятни за бизнеса политики за добив, може в крайна сметка да изпревари чилийците.

23-те провинции на Аржентина контролират собствените си природни ресурси и са ентусиазирани за минния бизнес. Длъжностни лица казват, че около 9,6 милиарда долара инвестиции в литий са били обявени през последните три години, като 38 проекта са в процес на разработка. През следващите 5 години производството на литий в Аржентина трябва да се увеличи шесткратно. 

През 20-ти век производството на няколко основни стоки се контролира от картели. Световният добив на калай се управляваше от Международния съвет за калай от 50-те до 80-те години на миналия век, като Индонезия, Боливия и тогавашното Белгийско Конго бяха негови производители. По същия начин производителите на естествен каучук поддържаха каучуков картел до 90-те години на миналия век. 

Джон Бъфс, ръководител на стоките в Световната банка, който е проучвал тези групи, казва, че успешните картели имат три характеристики: малък брой производители с добре дефинирани цели, поставени за относително кратки периоди от време.

Той смята, че ще бъде трудно за производителите на метали за батерии да образуват картели. „Може да има няколко държави, които се обединяват, за да създадат благоприятни условия за себе си, например да поддържат цените високи", казва Бъфс. „Но това може да посее семената на провала, защото такъв картел ще се опита да внедри участници отвън.” 

Скоростта, с която технологиите за батерии напредват и техните съставки се променят, също може да подкопае усилията на картела. 

За разлика от нефта, който е много трудно да се замени като източник на гориво, металите за батериите имат много по-голяма вероятност да бъдат заменени. Лабораториите, разработващи нови химикали за батерии, непрекъснато подобряват своите формули, за да използват по-малко скъпи или трудни за намиране метали.

Предупредителна история за това колко бързо може да се промени перспективата за търсене на редки метали е, че употребата на батерии без кобалт на пазара на електрически автомобили в Китай се е повишила от 18% през 2020 г. на 60% тази година, според консултантската компания Rho Motion. Също така на хоризонта са батерии с високо съдържание на манган, които биха могли допълнително да намалят употребата на кобалт.

„Една от последиците за нарастването на некобалтовите батерии е, че недостигът на кобалт, прогнозиран по-рано за 2024 и 2025 г., може да не се материализира“, казва Андрис Гертрадер от Darton Commodities. Още: Сензационна находка в Швеция - ето какво откриха и каква невероятна стойност има

Скорошният спад в цените на кобалта, никела и лития може да отслаби усилията на страните производителки да извлекат повече рента от своите природни ресурси и да увеличат местното производство. След скока на цените на кобалта и лития през 2021 г. и 2022 г., воден основно от търсенето от производителите на батерии за електрически превозни средства, пазарът беше много по-спокоен тази година. 

Забавянето на производството на електрически превозни средства в Китай, съчетано с увеличеното производство на кобалтов хидроксид и литиев карбонат, доведе до спад на цените им съответно с 30% и 40% през първите шест месеца на годината, според Benchmark Mineral.

Ветерани миньори казват, че цикълът се е повтарял много пъти. „Ресурсният национализъм“ има тенденция да ескалира, когато цените на суровините са високи или когато наближават избори, казва Мик Дейвис, основател на Vision Blue Resources и бивш главен изпълнителен директор на Xstrata.

"По това време политиците неизбежно се опитват да получат повече приходи, отколкото първоначално са смятали и се съгласили", казва Дейвис. "Резултатът винаги се превръща в сълзи. Това означава, че разработването на техните минерали отнема все повече и повече време."

Грабни момента

По-рано тази година Чили, вторият по големина производител на литий в света, обяви план за полунационализиране на индустрията: това ще даде на държавна минна компания по-голям контрол върху две гигантски литиеви мини в пустинята Атакама, когато настоящите концесии изтекат през 2030 и 2043 г. и тези, както всички бъдещи проекти, ще станат публично-частни партньорства.

Президентът на Чили Габриел Борич каза, че планът за увеличаване на правителствения контрол върху лития е най-добрият шанс за Чили да стане развита икономика и да разпределя богатството по-справедливо. „Няма повече плячка за елита. Трябва да намерим начин да споделим богатството на нашата страна с всички чилийци“, е категоричен той. 

Много производители успяват да се придвижат нагоре по веригата на стойността на продукта в опит да генерират устойчив икономически растеж. В Демократична република Конго до медната мина Kamoa-Kakula се строи втори завод за топене на мед в страната.

Чили предлага преференциални цени за литиев карбонат на компании, които създават литиеви проекти с висока добавена стойност в страната. Първият купувач е китайската BYD, един от най-големите производители на електрически превозни средства в света, която обяви през април, че ще построи завод за литиев катод в Северно Чили. Още на етап първична инвестиция се очаква да бъдат разкрити 500 работни места.

„Наложително е да пренапишем наследството на минната индустрия, така че страните, богати на минерали, да могат да извлекат повече икономически ползи“, казва Елизабет Прес, директор по планирането на изследователския център IRENA и автор на доклада за критичните минерали. „И двете страни вече се съгласиха, че така не може да продължава." 

Автори: Лесли Хук, Хари Демпси

Превод: Ганчо Каменарски