Рискува ли НАТО бъдещето си заради приемането на Украйна?

Тази прогноза обаче се основава на способността на НАТО да възпира предполагаемо руско настъпление, но възпиращият потенциал на Алианса в светлината на конфликта в Украйна е все по-съмнителен.

Ако НАТО не може да възстанови доверието в отбраната си, организацията ще трябва да направи компромиси с руснаците, с което ще прекрои стратегическата карта на Европа. НАТО престана да бъде отбранителен съюз, както беше първоначално предвидено, и започна да се разширява.

Алиансът промени позицията си след разпадането на Съветския съюз. Политиците решиха да увеличат обхвата на НАТО до балтийските държави и Източна Европа, като значително разшириха зоната си за сигурност. Още: Подсилване на НАТО: Франция праща изтребители Mirage 2000-5 в Литва (ВИДЕО)

Това смело решение беше продиктувано от факта, че Русия беше отслабена и обедняла. Цяло десетилетие постсъветска Русия спря да произвежда оръжия и боеприпаси, военното й ръководство закостеня, а плановете за създаване на нови оръжия бяха отложени, защото нямаше пари.

Едно от постиженията на Владимир Путин през 17-те му години на власт е, че той спря упадъка на руската армия. Не беше лесно да се постигне това. Руската индустрия беше далеч от модернизацията. Независимо от професионализма в преките си задължения, руските военни не могат да влияят на държавните заводи.

Ключов фактор в схващанията за войната беше употребата на безпилотни летателни апарати, както и на боеприпаси, които бяха използвани за унищожаване на армейската противовъздушна отбрана, командни пунктове и тежка техника.

До началото на 2022 г. обаче Русия все още не беше научила уроците си. Освен това руснаците не са адаптирали тактиката си за борба с умни оръжия като противотанкови ракети и ПЗРК.

Всичко се промени в края на 2022 г. и началото на 2023 г., когато руснаците се адаптираха. След като отхвърли бронираната щурмова стратегия от Втората световна война, която беше опустошителна по отношение на загубите в техника и персонал, Русия се обърна към системата за активна отбрана, рожба на генерал Сергей Суровикин.

За да спре украинската армия, Русия премина към ново поколение атакуващи дронове, концентрация на артилерия и мини, доставяни по въздуха. Русия възприе стратегия за обезкървяване на Украйна, която американските и европейски съветници на Киев явно подцениха, като обучиха само 9 украински бригади да пробият руската отбрана в района на Запорожие, пише Asia Times.

Това кръвопролитие вече показа, че военните схващания на НАТО са погрешни или остарели. Обективно големите загуби на украинските въоръжени сили в техника и жива сила са неприемливи за НАТО. Алиансът няма да разполага с достатъчно обучени части и задоволително оборудване, за да се противопостави на модернизираната руска армия в настъпление. Още: Остават от 5 до 9 години, след които Русия се изправя във война срещу НАТО - това смятат германски анализатори

Един от ключовете за разрешаването на тази дилема е артилерията. Стратезите на НАТО не са взели предвид потреблението на боеприпаси, което се изисква в новата военна парадигма, която виждаме в Украйна. За подпомагане на военните операции Европа и САЩ доставят на Киев снаряди за далекобойни артилерийски гаубици, главно с калибър 155 mm. Тези доставки обаче се оказват много по-малки от необходимото.

И руснаците, и НАТО изпитват недостиг, но при Алианса той е много по-остър. Дори при увеличени доставки, НАТО няма да може да произвежда повече от 163 000 артилерийски боеприпаса на месец, докато руснаците изглежда имат капацитета да произвеждат месечно над 350 000 боеприпаса.

САЩ вече наченаха своите арсенали от 155-милиметрови снаряди в Корея и Израел, а това е изключително опасна стъпка. Съединените щати няма да могат да защитят Южна Корея, ако Ким Чен-ун започне конвенционални военни операции на полуострова. Северна Корея има много артилерия.

Решението да се извадят 300 000 броя 155-мм снаряди от складовете в Израел и да се прехвърлят в Киев също не е по-добро, тъй като в резултат Израел остана само със собствените си военни резерви. Във връзка с боевете срещу Хамас в Ивицата Газа и Хизбула в северната част на страната, той спешно се нуждае от 155-мм боеприпаса от САЩ и това значително ще се отрази на доставките, предназначени за Украйна.

Руснаците също усетиха глада за снаряди и се обърнаха към приятели в Северна Корея и Иран. И двете страни произвеждат 152 мм боеприпаси за руски гаубици. Трудно е да се получат точни числа. Въпреки това се твърди, че Северна Корея вече е изпратила на Русия 500 хиляди снаряда и евентуално може да изпрати до 2 милиона. Още: "Ще си платят скъпо": САЩ и съюзниците им не са готови за новата ера във войната

Европейците твърдят, че вече не могат да доставят на Украйна боеприпаси, защото не им е останало почти нищо за собствената им защита. Въпреки че някои европейски компании като Rheinmetall са увеличили производството, ще са им необходими години, за да достигнат необходимите нива. (Rheinmetall има нов завод в Испания.)

В Съединените щати има 6 фабрики за боеприпаси, но двете най-важни са в Айова и Пенсилвания.

Тези фабрики получиха милиарди от правителството на САЩ за разширяване на производството. Това обаче се постига много по-трудно, тъй като те използват остарели производствени технологии, а привличането на специалисти е трудно поради тежките условия на труд.

Тези фабрики са на повече от 80 години. За производството на един готов оръдеен боеприпас са необходими около 3 дни и то без да се взема предвид времето за производство на заряди и предпазители, които се произвеждат в други предприятия.

Завод за боеприпаси в Айова

Армейският завод за боеприпаси в Мидълтаун, Айова, близо до Бърлингтън, е най-големият производител на 155 мм снаряди. Той е собственост на армията, но се управлява от частна компания. Съоръжението обхваща площ повече от 19 000 акра - почти 78 квадратни километра. Той включва над 400 сгради и има общо складово пространство от 1,6 милиона квадратни фута. Днес в него работят само 830 цивилни и около 25 военнослужещи (предимно на ръководни позиции). За сравнение през 60-те години на миналия век същият завод давал работа на 13 000 души.

Заводът не е автоматизиран. Роботите се използват само за някои от най-опасните задачи. Иначе фабриката е почти същата като преди много години.

Заводът за боеприпаси Scranton

Друг голям завод се намира в Скрантън, Пенсилвания. От самото начало на 20-ти век произвежда боеприпаси с голям калибър. В сегашната си форма заводът в Скрантън (SCAAP) е основан през 1953 г. Компанията е получила 120 милиона долара за разширяване на производството, но няма да постигне тази цел до 2025 г. Още: Турция предупреди НАТО, че ще забави още кандидатурата на Швеция

Въпреки че армията е инвестирала сериозно в производството на снарядите, тя не е предприела реални стъпки за актуализиране на технологията си. Дори Агенцията за напреднали изследователски проекти в отбраната не си направи труда да въведе модерни технологии в тези съоръжения.

Боеприпасите на САЩ и НАТО не са достатъчни за възпиране

Министерството на отбраната на САЩ иска да увеличи производството на 155-мм снаряди до 2028 г. до 80 000 на месец. Европейските планове са по-неясни: те са на ниво от 20 000 до 55 000 на месец с цел това да стане над 120 000 "в бъдеще".

Може би най-изненадващата характеристика на доставките за Украйна, която е получила милиони тонове боеприпаси и оборудване от САЩ и техните съюзници, е, че Алиансът е пренебрегнал всякакви непредвидени обстоятелства и сякаш нищо не се е случило, изпразни складовете си, складирани за нуждите на националната сигурност.

Всичко казано за 155 мм боеприпаси е още по-вярно за прецизните оръжия, чиито запаси са напълно изчерпани. Ако производството на основен 155-милиметров снаряд отнема 3 дни, производството на всяко „умно“ оръжие отнема 2 години или повече.

Идеята за разширяване на НАТО с включването на Украйна може да обрече партньорите от Алианса на много по-рисковано бъдеще. Няма съмнение, че тези стъпки подкопаха възпиращата роля на НАТО, която руснаците и китайците добре осъзнават.

ОЩЕ: Голямата заблуда за западната военна помощ за Украйна: В числа за снарядите (ВИДЕО)

Автор: Стивън Брайън

Превод: Ганчо Каменарски