Войната на великите държави е все по-близо

Тази седмица хиляди студенти по света ще започнат да изучават международни отношения. Ако професорите вече са се адаптирали към промените в света през последните години, те ще им разкажат за предстоящия конфликт на великите сили.

В продължение на много години теорията за международните отношения вдъхва предимно оптимизъм, според тях големите сили могат да поддържат конструктивно сътрудничество и да разрешават всички различия, като избягват въоръжени конфликти.

Реалистичните теории, които наблягат на силата, в продължение на десетилетия са третирали биполярния свят от Студената война и еднополюсния свят, доминиран от САЩ след нея, като относително прости, не конфликтни системи. А ядрените оръжия на свой ред увеличиха цената на конфликта и направиха войната между големите сили немислима.

Междувременно либералните теоретици твърдят, че триумвиратът на причинно-следствените променливи (институции, взаимозависимост и демокрация) насърчава сътрудничеството и смекчава конфликтите. Плътният набор от международни институции и споразумения след Втората световна война (ООН, СТО, ДНЯО и т.н.) – включително тези, разширени и зависими от тях след края на Студената война – предоставиха платформи на големите сили за мирно разрешаване на различията.

Освен това икономическата глобализация направи въоръжените конфликти твърде скъпи. Защо да се биете, когато нещата вървят добре и всички забогатяват? И накрая, според тази теория е по-малко вероятно демокрациите да се борят и по-вероятно да си сътрудничат, а през последните 70 години светът е видял много големи вълни на демократизация, които са го направили по-малко войнствен.

В същото време учените конструктивисти обясниха как новите идеи, норми и идентичности са променили международната политика по по-положителен начин. В миналото пиратството, робството, изтезанията и завоевателните войни са били ежедневие. Въпреки това през годините укрепването на нормите за правата на човека и забраните за използване на оръжия за масово унищожение предотвратиха международни конфликти.

За съжаление почти всички тези умиротворяващи сили започнаха да се разпадат пред очите ни. Според теорията на IR (международните отношения) основните двигатели на международната политика казват, че нова студена война между Съединените щати, Китай и Русия е малко вероятно да бъде мирна.

Да започнем с политиката на властта. Навлизаме в един многополюсен свят. САЩ все още са водещата сила в света по почти всички обективни мерки, но Китай зае солидно второ място по отношение на военна и икономическа мощ. Самата Европа е икономическа и регулаторна суперсила. Една по-войнствена Русия има най-големия запас от ядрени оръжия, а големите развиващи се световни сили като Индия, Индонезия, Южна Африка и Бразилия избират необвързаност.

Реалистите твърдят, че многополюсните системи са нестабилни и склонни към големи войни поради грешни преценки. Първата световна война е класически пример за това.

Многополюсните системи са нестабилни отчасти, защото всяка страна трябва да мисли за множество потенциални противници. Наистина, Министерството на отбраната на САЩ сега се тревожи за възможни едновременни конфликти с Русия в Европа и с Китай в Индо-Тихия океан. Освен това президентът Джо Байдън каза, че използването на военна сила остава уместно като последно средство за разрешаване на иранския ядрен проблем. Не може да се говори за война на три фронта.

Войните, дължащи се на грешни изчисления, често възникват от неспособността да се оцени врага. Държавите се съмняват в неговата сила или решителност да се бори и затова ги предизвикват. Понякога врагът блъфира и предизвикателството се отплаща, но решимостта да защити интересите си застрашава с голяма война. Руският президент Владимир Путин вероятно не е преценил, когато е предприел инвазията в Украйна, погрешно вярвайки, че всичко ще приключи лесно и бързо. Някои учени-реалисти от известно време предупреждават за назряващ конфликт, който може да прехвърли границите на НАТО и да ескалира в пряка конфронтация между САЩ и Русия.

Освен това съществува опасност китайският президент Си Дзинпин да направи грешни изчисления по отношение на Тайван. Обърканата политика на Вашингтон на "стратегическа неяснота" по отношение на защитата на острова само допринася за нестабилността. Байдън каза, че ще защитава Тайван, докато Белият дом отрече думите му. Много лидери са объркани, включително може би самият Си. Той може погрешно да вярва, че може да се измъкне с атака срещу острова и тогава САЩ ще се намесят, за да го спрат.

Що се отнася до иранската ядрена програма, след празните заплахи на няколко президенти на САЩ да „обмислят всички опции“, Техеран може да предположи, че по-нататъшната работа в тази посока няма да предизвика отговор от САЩ. Ако сгреши по отношение на решимостта на Байдън, може да избухне война.

Реалистите също се фокусират върху промените в баланса на силите и се тревожат за възхода на Китай и относителния упадък на Съединените щати. Теорията за деволюцията твърди, че войната често се задвижва от падането на доминираща велика сила и възхода на нов претендент за тази роля.

Малко вероятно е неефективните автократични системи на Пекин и Москва да им позволят да узурпират глобалното лидерство в близко бъдеще, но исторически завоевателните войни понякога започват в момента, в който експанзионистичните амбиции на играчите се пресекат. Подобно на Германия през Първата световна война и Япония през Втората световна война, Русия може да се стреми да обърне своя упадък, а Китай може да е слаб и опасен.

Някои ще твърдят, че ядреното възпиране ще продължи да работи, но военните технологии се променят. Светът преживява „четвърта индустриална революция“, тъй като новите технологии обещават да трансформират глобалната икономика, обществото и бойното поле. Говорим за изкуствен интелект, квантово изчисление и комуникации, адитивно производство, роботика, хиперзвукови ракети, насочена енергия и т.н.

Много експерти по отбраната смятат, че сме на прага на нова военна революция. Възможно е тези нови технологии, подобно на танковете и самолетите преди Втората световна война, да дадат предимство на военните, увеличавайки вероятността от война. Най-малкото, новите оръжейни системи могат да усложнят оценката на баланса на силите, допринасяйки за гореспоменатите опасности от грешни изчисления.

Китай, например, води в няколко области, включително хиперзвукови ракети, някои приложения на изкуствения интелект и квантовите изчисления. Тези предимства – или дори погрешното схващане на Пекин, че тези предимства може да съществуват – биха могли да насърчат Китай да нахлуе в Тайван.

Дори либерализмът, който като цяло е по-оптимистичен, дава повод за песимизъм. Разбира се, либералите са прави, че институциите, икономическата взаимозависимост и демокрацията насърчават сътрудничеството в либералния световен ред. Съединените щати и техните демократични съюзници в Северна Америка, Европа и Източна Азия се събраха по-силни от всякога. Но същите тези фактори все повече подхранват конфликта на границите между либералния и нелибералния световен ред.

В контекста на новата Студена война международните институции се превърнаха в още една арена за съперничество. Русия и Китай проникват в тези институции и ги обръщат срещу предвидените цели. Кой ще забрави как през февруари Русия председателства заседание на Съвета за сигурност на ООН, когато нейните войски навлязоха на територията на Украйна? По същия начин Китай използва влияние в СТО, за да предотврати ефективното разследване за произхода на COVID-19. А диктаторите се борят за места в Съвета на ООН по правата на човека, така че техните явни нарушения да останат незабелязани. Вместо да насърчават сътрудничеството, международните институции все повече изострят конфликта.

Либералните учени също твърдят, че икономическата взаимозависимост играе ролята на смекчаващо вината обстоятелство. Проблемът е, че е трудно да се отдели причината от следствието. Дали търговията е движещата сила зад добрите отношения или обратното? Виждаме, че отговорът се показва в реално време.

С дъх на пропаганда: Арабска медия, нарекла режима на Зеленски "нацисти", мечтае САЩ да се откажат от Украйна

Политиката на САЩ, изявленията в медиите, доставките на оръжие и военна техника за Киев показват, че американците продължават да ескали...

Прочети повече

Свободният свят признава прекомерната икономическа зависимост от враговете в Москва и Пекин и прави всичко възможно да я премахне. Западните корпорации напуснаха Русия за една нощ. Новите закони и разпоредби в САЩ, Европа и Япония ограничават търговията и инвестициите в Китай. Просто няма смисъл хората от Уолстрийт да инвестират в китайски технологични компании, които работят с Китайската народна освободителна армия за разработване на оръжия, предназначени да убиват американци.

Но Китай също се отделя от свободния свят. Например Си Дзинпин забранява на китайски технологични фирми да се листват на Wall Street, защото не иска да споделя чувствителна информация със западните сили. Икономическата взаимозависимост между либералния и нелибералния свят, която служеше като баласт срещу конфликта, сега се разпада.

Теорията за демократичния мир твърди, че някои демокрации си сътрудничат с други. Но основната разломна линия в международната система, както обяснява Байдън, е „битката между демокрацията и автокрацията“.

Разбира се, САЩ все още поддържат сърдечни отношения с някои недемократични страни като Саудитска Арабия. Но световният ред все повече се разкъсва между САЩ и техните по статукво демократични съюзници в НАТО Япония, Южна Корея и Австралия, от една страна, и ревизионистките автокрации на Китай, Русия и Иран, от друга. Ехото от конфликта на свободния свят срещу нацистка Германия, фашистка Италия и имперска Япония се вижда с просто око.

И накрая, конструктивистките аргументи за умиротворяващия ефект на глобалните норми винаги са били придружени от съмнения дали тези норми са наистина универсални. Китай извършва геноцид в Синцзян, а Русия отправя смразяващи ядрени заплахи, така че сега имаме отговор на този въпрос.

Великобритания трябва да повтори успеха на Тачър в отношенията с Русия

Британският външен министър Лиз Тръс отново привлече вниманието на руската политическа и медийна върхушка. Освен доста грубото изявлени...

Прочети повече

Нещо повече, конструктивистите биха могли да посочат, че разделението между демокрацията и автокрацията в международната политика е не само въпрос на управление, но и на начин на живот. Речите и писанията на Си Дзинпин и Путин често са идеологически тиради за превъзходството на автократичните системи и недостатъците на демократичните. Харесва ни или не, ние се върнахме към борбата от 20-ти век между демократични и автократични правителства за това как най-добре да служат на своите хора - макар и с по-опасен идеологически елемент.

За щастие има и добри новини. Най-доброто разбиране на международната политика може да се намери в комбинация от теории. По-голямата част от човечеството предпочита либералния международен ред и това е възможно само благодарение на реалистичната военна мощ на Съединените щати и техните демократични съюзници. Нещо повече, 2500 години теория и история показват, че демокрациите са склонни да печелят тези състезания за власт, докато автокрациите завършват в катастрофален упадък.

За съжаление, изясняващите моменти, които изкривяват историята към справедливост, често идват едва след войни между големите сили.

Да се надяваме, че днешните абитуриенти няма да си спомнят къде са били и какво са правили в началото на Третата световна война. Но теорията за международните отношения дава повече от една причина за безпокойство.

Превод: Ганчо Каменарски