Войната в Украйна: Какво ни казва историята за края ѝ

Украйна: Ситуацията сега

Настоящата война в Украйна предизвиква отново – за тези, които са достатъчно възрастни или за тези, които се интересуват от история – да си спомнят за Кубинската ракетна криза, Берлинската стена и разпадането на Югославия, служейки като ярки примери за крехкото равновесие в Европа, което често е било на ръба.

Още: "Говорят за война, но не за нашата": Украйна се притеснява да не остане без подкрепа заради Израел

Подкрепата на Вашингтон за Украйна днес не е просто акт на добронамереност. Това е стратегическа маневра в сложната игра на геополитиката. След Втората световна война Съединените щати последователно се стремят да попречат на която и да е отделна сила да установи господство над Европа. Инициативи като плана Маршал, създаването на НАТО и интервенциите на Балканите през 90-те години на миналия век имаха за цел да поддържат този баланс.

Значителното влияние на Русия в Източна Европа нарушава това равновесие, което потенциално предоставя на Москва голямо влияние върху европейските енергийни коридори и търговски пътища. Това е обезпокоителна перспектива за Вашингтон, който се ангажира да запази балансирана динамика на силите в Европа: Доналд Тръмп разкритикува Байдън за "Северен поток 2"

Въпреки че не е пряко ангажирана, позицията на НАТО, която силно подкрепя Украйна, подчертава основния принцип на Алианса: нападение срещу един член е нападение срещу всички. Макар че Украйна не е част от НАТО, интересът на Алианса в региона е очевиден. Една възраждаща се Руска империя, укрепена от неконтролирани териториални придобивки и задълбочаващо се партньорство с Китай, реалистично заплашва (от гледна точка на НАТО) източния фланг на Алианса. Украйна болезнено осъзнава тази геополитическа ситуация. Тя не просто кандидатства за присъединяване към НАТО, но дори промени конституцията си, за да постави ясна национална цел да се присъедини към НАТО и Европейския съюз.

Руската историческа перспектива

Още: ЕК ще даде оценка за напредъка на Украйна към ЕС, Унгария поставя условия

И все пак действията на Русия не са подтикнати само от експанзионистични желания. Историческите събития, като посегателствата на Наполеон и Хитлер в Източна Европа, са вкоренили чувството за уязвимост в руския стратегически начин на мислене. За Москва запазването на Украйна като неутрален или съюзен субект не е просто стратегическа, а историческа необходимост. От гледна точка на Москва, ако Украйна не бъде интегрирана в рамката за сигурност на Москва чрез дипломация, тогава това трябва да стане със сила.

Правейки културни паралели, помислете за съседа на Русия, Китай, и неговия "Век на унижение". Като британско-китайски американец аз (авторът Симингтън У. Смит) видях как този бурен период е повлиял дълбоко на китайската психика. Една от водещите световни икономики в продължение на почти две хилядолетия, прочутата китайска империя претърпя фрагментация в ръцете на западния и японския империализъм, завършвайки с гражданска война. Жестокостите на тази историческа травма са в съзнанието на китайското ръководство и оказват значително влияние върху съвременната външна политика на Китай, очевидно в решителните му действия в Южнокитайско море и позицията му спрямо Тайван.

По подобен начин историята на Русия е помрачена от нашествията на различни завоеватели. От монголското подчинение до конфронтациите с Наполеон и Хитлер, Русия често е била на заден план, подхранвайки широко разпространеното чувство за уязвимост. Подобно на своя съсед Китай, тя се превърна от една от най-изтъкнатите интелектуални, военни и културни сили в Европа, на която завиждаха европейските дворове, до това, което днес се смята за до голяма степен корумпирана страна с риск да стане провалена държава.

Този исторически фон оформя настоящите геополитически решения на руското ръководство, от анексирането на Крим до опасенията му относно разширяването на НАТО. Точно както историческите травми на Китай обуславят съвременната му политика, миналото на Русия е пропито със стремежи за защитни буфери и зони на влияние в свят, в който тя вижда заплахи на прага си.

Още: Кой ще управлява света през следващите десетилетия?

Руснаците, както всяка друга цивилизация, са оформени от мечти, тревоги и дълбока национална идентичност, вкоренена в също толкова сложна история. Руското ръководство е оформено от руския исторически гоблен. Те са, накратко, човешки същества, действащи от тревожен личен интерес и несигурност.

Бъдещето на Украйна

Реалната политика във вашингтонски стил има своето място, но разрешаването на конфликта в Украйна налага нещо повече от надплатеното самохвалство на високо ниво във Вашингтон, Брюксел или Москва, използвайки парите на данъкоплатците. Това изисква признаване на споделените истории и стремежи, които са обвързвали нациите от векове. Ефективната дипломация трябва да надхвърли обикновените стратегически изчисления, като приеме споделените истории и човешките връзки, които са преплели съдбите на Русия и Украйна.

Войната в Украйна не е без прецедент и ще завърши по два начина. Ако политическото лидерство на най-значимите сили действа отговорно, което означава със съзнание за историята и културата, вероятно това може да бъде разрешено чрез комбинация от дипломация, международен натиск и променяща се геополитическа ситуация. Можем да постигнем прекратяване на огъня и войната в крайна сметка ще приключи. Ако не, последствията ще бъдат ужасни за всички.

Още: Подкрепата на Запада за Израел ще навреди на Украйна, а Путин е единственият победител

Неконтролираната ескалация ще потопи региона в продължителен период на нестабилност. Големите сили ще бъдат намесени и това може да доведе до по-голям конфликт. Ако той не бъде разрешен, това ще насърчи държавите с експанзионистични планове и ще създаде опасен прецедент. В такива условия призракът на нова Студена война с нейните прокси битки и надпревара във въоръжаването бързо ще се превърне в мрачна реалност.

Още: Нова тъмна ера ще разбие "розовите" илюзии на Запада

Автор: Симингтън У. Смит, за The National Interest. Член на Националния комитет за отношенията между САЩ и Китай

Превод: Ганчо Каменарски