Защо разкъсана от войни Колумбия не гласува за мир?

Спарезумението с бунтовниците , познати като Революционни армейски сили на Колумбия (ФАРК) не бе харесано от гласоподавателите поради условията си. То включваше това, което много критици наричаха просто „плясване през ръцете“ по командирите на ФАРК, чиито партизански тактики включваха бомбени атентати, отвличания, убийства, наркотрафик и насилствено набиране на деца-войници.

Когато светът научи за случващото се, курсът на колумбийското песо падна рязко. Както британците, които избраха да скъсат с Европа, така и колумбийците избраха несигурността пред гаранциите на водачите си, отхвърляйки толкова здраво рекламираното мирно споразумение, което Сантос сключи с лидерите на ФАРК на пищна церемония само седмица по-рано.

Неочакваният, но и с близък резултат референдум е поредният пример за обществения протест, който обърква данните от социологическите проучвания и се противопоставя на мнението на елитите. Споразумението на правителството с ФАРК отне почти шест години преговори, печелейки подкрепата на САЩ, ООН и на папа Франциск. Ринго Стар от Бийтълс дори записа песен за него. Това нямаше значение.

„Ако колумбийците бяха динозаври, щяхме да гласуваме за метеорит“, пише в коментар, циркулиращ в социалните медии сред унилите привърженици на примирието, които не успяваха в понеделник все още да асимилират защо техните сънародници не приеха това, което изглеждаше очевидния и рационален избор.

Но половинвековният конфликт в страната е необикновен, като човек с махмурлук след Студената война, който се спъва в XXI насред мъгла от наркотици в териториални спорове и в особеностите на колумбийската политика. Това, че през 2016 г. една модернизираща се, средно развита страна с 50 милиона души население все още има хиляди тежковъоръжени партизани, живеещи в джунглите и борещи се за марксистко-ленинистка революция, говори повече за фрагментираната в колумбийска география и културата на политическо насилие в нея , отколкото за идеологията.

Повечето колумбийци са живеели по време на война целия си живот и в неделя те показаха, че предпочитат да рискуват още малко да повоюват, за да постигнат по-задоволителен начин за приключването му.

От 1964 година, когато правителствените войски нападат селище на бунтуващи се комунисти селяни, които в последствие формират ФАРК, повече от 220 хил. колумбийци биват убити и поне седем милиона са изгонени от домовете им. Опитите на Сантос да договори примирие бе четвъртият опит за договаряне на мир и никой друг преди това не бе достигал толкова далеч. Но също негова идея бе и да се свика референдум по споразумението, за да се укрепи демократичността му. Той заяви, че изборът му е въпрос на мир и война, на живот или смърт, на всичко или нищо. Повечето дали своя глас на допитването не гледаха така на положението. Не гледаше така на нещата и 62% от населението на страната с право на глас, което не се появи на урните в неделя, въпреки настояването на президента, че колумбийците са изправени пред най-важното политическо решение в живота си.

Фактът, че Сантос и бунтовниците вече бяха подписали споразумението на официална церемония, на която той обяви, че с „войната е свършено“ може би намали избирателната активност на референдума, давайки на народа впечатлението, че това е свършен факт.

Референдумът спечели на много места в страната, пострадали най-тежко от войната – по долината на река Амазонка и в земите между атлантическото и тихоокеанското крайбрежие, както в най-бедните общности на страната на местното население и на афро-колумбийците. То спечели и в глобализираната , клоняща политически на ляво столица Богота. Но в по-традиционалистичните, планински консервативни области в центъра на страната, предложението за мир се провали с гръм и трясък.

„Ние настояваме, че трябва да се направят изменения в конституцията, а не подмяна на конституцията“, заяви бившият президент и сенатор Алваро Урибе, който водеше опозицията срещу споразумението в свое заявление, в което призова то да бъде преработено. В него имаше елемент на „преходна справедливост“, според който водачите на ФАРК щяха да избегнат затвора, ако напълно признаят и се разкаят за престъпленията и дадат кръвнина на роднините на жертвите. Урибе заяви, че това е „прекалена безнаказаност“, която подкопава върховенството на закона в Колумбия, и предрече, че то ще „бъде майка на ново насилие“. Той също така се противопостави на членовете от споразумението, според които ФАРК щяха да получат десет гарантирани места в долната камара на парламента до 2026 г

Референдумът в Колумбия за мир с ФАРК не успя

Доста изненадващо референдумът в Колумбия, на който трябваше да бъде одобрено мирното споразумение с ФАРК, се оказа неуспешен, предаде ...

Прочети повече

Сега съдбата на мирното споразумение и на всеки опит то да бъде спасено лежат в ръцете на Урибе. Син на едър скотовъдец, убит от ФАРК, той е най-големият враг на партизаните и враждата между тях е най-дълбоката и най-лютата в историята на колумбийския конфликт. И при тази ситуация с тези резултати изглежда, че няма как да се направи възможна втора версия на мирното споразумение без Урибе и неговите политически последователи да застанат зад него.

Лидерът на ФАРК Родриго Лондоньо заяви в Хавана в неделя вечерта, че бунтовниците са готови да сложат край на войната и че „мирът ще възтържествува“. Но той сега се сблъсква с голяма криза и с изпитания на водачеството си. Урибе може да предложи някаква форма на амнистия за редовите 5800 бойци на ФАРК, но той настоява за мирно споразумение с далеч по-тежки условия за командирите на групировката, които от своя страна настояват, че няма да влязат в затвора.

Сантос нареди екип от пратеници да отлетят в понеделник в Хавана, където първоначалните преговори преминаха, за извънредна среща с командването на ФАРК. Той заяви, че също би искал да се срещне с опозиционните водачи вътре в Колумбия, за да получи подкрепата им за ново мирно споразумение.

Високопоставен чиновник от САЩ, говорещ при условие за анонимност, поради деликатното положение на политиката в Колумбия, заяви, че коалиция на националното съгласие може да прескочи враждата между Урибе и Сантос и ще създаде ново, по-широко прието мирно споразумение, което ще бъде по-добрия край на историята. Но страната е дълбоко разделена. Докато не стане ясно колко от мирното споразумение ще трябва да бъде изменено, за да усмири неговите опоненти, няма гаранция, че войната в Колумбия няма да пламне отново.

The Washington Post