Представят "Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян"
Чрез изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“ може ясно да се откроят основните тенденции в развитието на медникарския (бакърджийския) занаят по българските земи от периода на Възраждането до 30-те години на XX в. и да се надникне в бита на населението от тази епоха. Показани са уникални мюсюлмански ритуални съдове, използвани за магически лечебни практики, гравирани с митологични фигури чаши, съдове с дарствени надписи, синия от 1751 г.
Откриха рядка монета на цар Иван Асен II
Крепостта Лютица край Ивайловград отново изненада археолозите с рядка находка. През 2017 г. там беше намерена монета на цар Иван Асен ...
Медникарството е в групата на занаятите, практикувани основно в градска среда. Те представляват най-добре развитата форма на възрожденско занаятчийско производство. Наименованието му се определя от метала, който се използва при изработката на съдовете – мед. Много често вместо мед се използва и османската дума бакър, затова на места занаятът е известен като бакърджийство.
До Освобождението занаятът се практикува повсеместно в цялата Османска империя, като основните медникарски центрове по българските земи са: Видин, Шумен, Велико Търново, Свищов, Габрово, Троян, Ловеч, София, Пловдив, Стара Загора, Устово (Смолянско) и др.
Съдовете, изработвани от бакърджиите са около 30 вида – за домашна употреба или с религиозно предназначение.
Украсата на бакъра е „визитна картичка“ на занаятчията. Най-голям майсторлък се проявява при изписването на синии, където под влиянието на източния стил, донесен от османците, се достига до сложни композиции с висока художествена стойност.
Избират нов директор на Националния исторически музей
Събеседване с двамата кандидати за директор на Националния исторически музей ще се проведе в Министерство на културата, съобщава БНТ. ...
Интересът на Дикран Балабанян към медните съдове започва в началото на 40-те години на миналия век. Родителите му имат пункт за събиране на желязо. Един ден там са стоварени медни съдове, докарани от Гърция. Ануш Балабанян - майката на Дикран, отделя два сахана, върху които са гравирани арменски надписи. Това се запечатва в съзнанието на момчето. Едва по-късно, в късните си студентски години през 1964 г., започва да колекционира медни предмети. Дикран Балабанян оценява какво предимство е съдовете да имат датировка. Един от съхранените от него е от 1633 година. Друг, дошъл в България от юг, е особено странен, благодарение на богатата си, нетрадиционна украса, на която се виждат птици и хора със скафандри.
Немалко от предметите са подарени на Балабанян от собственици, на които допада неговата колекционерска страст. Дикран Балабанян, като ценител, осъзнава колко важно колекциите в музеите да се обогатяват непрекъснато. На ценните предмети мястото им е там, убеден е той.
Изложбата „Гравирани медни съдове от колекцията на Дикран Балабанян“, ще продължи до средата на май 2018 г., съобщиха още от НИМ.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от АРТ:
Зографът Диан Костов с изложба в една от най-големите църкви в света (ВИДЕО)
Автор от вселената на "Дюн" и художник на DC Comics идват на Aniventure Comic Con 2024
Ари Дикиер: Щастлив съм, че ще бъда на LUNAR 2024. Ще ви вдъхновя, за да потърсите себе си
Продадоха картина на Густав Климт за десетки млн. евро (ВИДЕО)
Обявиха българския павилион на Венецианското биенале за най-голямото откритие
Бургаски котки се прославиха на фестивал в Тексас (СНИМКИ)
Министър Найден Тодоров откри българския павилион на Венецианското биенале
В Пловдив откриват изложба, посветена на опазването на околната среда
22 светлинни творби преобразяват фасади, паркове и площади на Фестивала на светлините LUNAR
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: НИМ Медни съдове Дикран Балабанян