Още преди Доналд Тръмп да бъде избран за президент на САЩ, утвърденият еднополюсен световен ред започна да се разпада. Днес тази тенденция се ускорява, тъй като Съединените щати, водени от Тръмп, демонтират част от глобалните институции и правила, които самите те създадоха след Втората световна война. Стари съюзи като НАТО, както и дългогодишни търговски партньорства с Канада и Мексико, вече не изглеждат непоклатими.
Групата на седемте водещи индустриални държави (Г-7), която традиционно олицетворява западните интереси, изглежда все по-ограничена в капацитета си да влияе глобално. Дори се говори за риск от вътрешно разделение. Успоредно с това икономическата мощ на САЩ отслабва. Обявените на 2 април мита поставиха под съмнение статута на страната като сигурно убежище за инвеститори. Доларът също вече не изглежда напълно безспорен като глобална резервна валута.
Тази нова и сложна глобална картина засилва прехода към многополюсен свят. Разширената група БРИКС, която включва държави като Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се позиционира като алтернатива на западната доминация. Със своята независимост от САЩ и ролята си на глас на т.нар. Глобален Юг, алиансът се стреми да запълни съществуващия геополитически вакуум. Още: Заради Трибунала в Хага: Путин се изплаши да ходи в Бразилия за срещата на БРИКС
От икономически блок към политическа сила
Разширеният формат БРИКС+ ще се срещне за първи път на среща на върха в Рио де Жанейро, Бразилия, на 6 и 7 юли. Групата вече има 11 страни членки, след като към първоначалната петорка се присъединиха Етиопия, Египет, Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Индонезия. Така алиансът обхваща около 28% от световния брутен вътрешен продукт (по текущи цени и валутни курсове) и приблизително 48% от световното население.
Първоначално БРИКС беше термин за обозначаване на икономики с бърз растеж. Постепенно обаче икономическата роля на групата отстъпва пред политическата. Според анализатори с присъединяването на нови членки икономическият потенциал на БРИКС+ ще нарасне само с около 3,6%. Затова и разширяването трябва да се разглежда предимно в геополитически контекст.
Групата се позиционира все по-ясно като противотежест на западното влияние, включително в рамките на Съвета за сигурност на ООН, Международния валутен фонд и Световната банка. Макар и разнороден, блокът изглежда единен в стремежа си да постави под съмнение съществуващия модел на глобално лидерство. Още: Делът на щатския долар в глобалните трансакции надхвърли 50%
Вътрешни противоречия и конфликти
Въпреки амбициите си, БРИКС+ остава разнороден формат със значителни икономически и политически различия между членовете си. Например, докато брутният вътрешен продукт на глава от населението в ОАЕ по паритет на покупателната способност е около 68 000 долара, в Етиопия той е под 3000 долара. Подобни несъответствия поставят под въпрос възможността за координирани икономически и политически действия.
Допълнително напрежение внасят международни конфликти като войната в Украйна. Русия е подложена на санкции от голяма част от международната общност, а позициите на Индия и Бразилия в този конфликт са двусмислени. И двете държави отказват да подкрепят открито Москва, въпреки партньорството си в рамките на БРИКС+. Показателно е, че диктаторът Владимир Путин ще участва във форума в Рио само онлайн поради международна заповед за арест – присъствието му би задължило Бразилия да го арестува съгласно ангажиментите си към Международния наказателен съд.
Остават и напреженията между Саудитска Арабия и Иран, които водят регионално съперничество за влияние в Близкия изток. Ескалацията между Израел и Иран допълнително дестабилизира обстановката и заплашва да усложни единството в рамките на БРИКС+. Още: Дори "приятелските" страни не искат да инвестират в Русия
Китай срещу Индия: борба за надмощие
Най-голямото предизвикателство пред бъдещето на БРИКС+ може да се окаже конкуренцията между неговите два най-големи членове – Китай и Индия. Макар двете страни наскоро да постигнаха частично споразумение по гранични спорове, отношенията им остават обтегнати. Подкрепата на Пекин за Пакистан, включително във военно отношение, не остава незабелязана от Делхи.
Забележително е, че Индия взе участие в срещата на Г-7 в Канада – знак, че не е готова да бъде обвързана изцяло с китайската орбита в рамките на БРИКС+. Икономическият сблъсък между двете страни също се задълбочава – Делхи се стреми да заеме мястото на Пекин като надежден производител и доставчик в глобалните вериги за доставки. Китай обаче възприема това като пряка конкуренция.
Индия печели демографско предимство – тя вече е най-многолюдната страна в света, а нейният икономически ръст се очаква да остане стабилен. Според прогнози на МВФ Индия може да се превърне в четвъртата по големина икономика в света до края на годината, изпреварвайки Германия. За разлика от това, икономиката на Китай е изправена пред забавяне на растежа и сериозни демографски предизвикателства - Още: Кремъл би отбой след заплахата на Тръмп: В БРИКС не обсъждаме обща валута
Все още е неясно доколко алиансът БРИКС+ може да действа като единна геополитическа сила, при положение че вътрешните му противоречия и конкуренция за лидерство остават нерешени. Досега страните в рамките на алианса постигат по-голямо единство в това, против кого са, отколкото за какво се борят.
Европейските държави, включително Германия, би следвало да изградят по-нюансиран подход към този нов геополитически играч. Това включва признаване на част от легитимните интереси на страните от Глобалния Юг и търсене на диалог, който да не тласка БРИКС+ към крайно антизападна позиция.
В най-добрия случай, алиансът може да се превърне във важен и признат партньор в един многополюсен свят – с отговорност не само да оспорва Запада, но и да допринася към решаването на глобални проблеми. Още: Индонезия влиза в БРИКС като пълноправен член, съобщи Бразилия
Автор: Самина Султан
Превод: Ганчо Каменарски
