Остава впечатлението, че авторът Омар Кадур в публикацията си в ливанското издание Ал Модон едновременно обвинява както Русия, така и Запада за продължителната сирийска криза. Според него американците не са в състояние да се конкурират с руската военна мощ в Сирия, а Байдън показа слабост дори в отказа да участва в съвместна пресконференция с Путин. Но битката за ГКПП Баб ал Хава между турския град Искендерун и сирийския Идлиб продължава. Кой ще спечели?
Москва затегна реториката си по отношение на единствения контролно-пропускателен пункт Баб ал-Хава, чрез който ООН доставя хуманитарна помощ за Сирия, а руският постоянен представител в ООН нарече предложенията на западните колеги за запазване на контролно-пропускателния пункт "престъпно лицемерие". Ескалацията на напрежението е свързана с изявленията на руския външен министър Сергей Лавров, които биха могли да се разглеждат като провокация, ако човек си затвори очите за призивите на световната общност и ООН, които току-що провокираха "вълка" на руската дипломация.
След срещата на върха президентите на Русия и САЩ Владимир Путин и Джо Байдън не направиха никакви изявления относно ситуацията в Сирия, особено по отношение на хуманитарния аспект, върху който американската администрация беше фокусирана преди срещата на върха. Руският лидер проведе пресконференция след разговори с американския лидер Джо Байдън, на която отбеляза професионализма на американския си колега, което породи надежда за намиране на взаимно разбирателство по много второстепенни въпроси, включително споразумение за откриване на още един или два контролно-пропускателни пункта за доставка на хуманитарна помощ за Северна Сирия.
Преди няколко дни Русия нанесе въздушни удари срещу Идлиб и Айн Шеба. Освен това се съобщава, че турският наблюдателен пункт е бил обстрелван от силите на Асад, което се извършва единствено по споразумение с Москва или по нейната пряка заповед. Русия също започна военни учения на военноморските и космическите сили край бреговете на Сирия. Демонстрацията на военна сила придоби допълнително значение в светлината на изтеглянето на американските войски от Афганистан и Ирак и преразпределението на зенитно-ракетните системи Patriot в Близкия изток.
Всичко показва, че Путин печели равенството, а Байдън пропусна възможността си, когато отказа да присъства на съвместна пресконференция след края на срещата. За сравнение: Путин вижда Байдън като слаб президент на силна държава, докато той вижда себе си като силен президент, който компенсира слабостта на страната си. Той похвали Байдън след срещата на върха и сравни настоящия американски лидер с предшественика му Доналд Тръмп, към когото отдавна се отнасяше като приятел. Путин отбеляза, че Байдън е съвсем различен човек и няма да има импулсивни действия от негова страна. При Байдън американската политика ще стане по-предсказуема, което играе за руския лидер.
При малки конфликти действителната сила е от първостепенно значение и Путин не се колебае да я използва от Крим и Украйна до Сирия. Западните санкции срещу Русия не успяха да възпрат руския лидер да направи това, което той смята за ефективно. Ако Париж и Берлин бяха в състояние да му наложат волята си, тогава неотдавнашната среща на върха на НАТО щеше да помогне за нормализиране на отношенията с Путин и да се откаже от политиката на санкции, която се оказа несъстоятелна.
Руската намеса в сирийския конфликт не е срещнала и най-малката съпротива от Запада. Руската военна кампания не срещна никакви възражения, включително вербални. Напротив, нейната намеса се разглежда в положителна светлина, тъй като Русия оказва натиск върху Башар Асад и Техеран! Путин проникна в Сирия и получи контрол над огромни територии чрез самоликвидацията на западните сили.
Идеята за способността на Вашингтон да обърне сирийското досие срещу Путин не е жизнеспособна. Първо, Вашингтон трябва да вземе подходящо решение, което при настоящите обстоятелства няма как да стане. Американците не могат да се конкурират с руската военна мощ в Сирия. На второ място, Путин притежава лост над Турция, която има влияние там в определени територии. И трето, ако Русия наложи вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН относно доставката на хуманитарна помощ през контролно-пропускателни пунктове извън контрола на Асад, това няма да повлияе на цялостната стратегия на САЩ и нейните по-нататъшни действия. Вашингтон ще продължи да обвинява Москва, но Путин и сирийците няма да почувстват вреда или полза от това.
В навечерието на заседанието на Съвета за сигурност на ООН Русия припомни отдавна забравения процес в Астана и призова „тройката на Астана“ да се събере в началото на следващия месец. Москва иска да покаже, че продължава да играе активна роля на сирийския политически път, за разлика от Вашингтон, който се интересува само от хуманитарна помощ. Русия също иска да предаде на Вашингтон, че Турция е принудена да си сътрудничи с нея, тъй като нейните зони на влияние или сили периодично стават жертва на руски въздушни удари. Не трябва да забравяме и за руско-иранския съюз. Очаква се Техеран да получи някои привилегии от американците за разширяване на влиянието в Сирия, което ще засегне Русия. Нека припомним, че предишната администрация на САЩ имаше диаметрално противоположно мнение по този въпрос.
Москва преувеличава мащаба на проблема, представяйки го като конфронтация между Путин и Байдън. Американският лидер обаче няма да се включва в него, тъй като този проблем не е сред приоритетите му. По този начин победата на Путин е предопределена. Русия няма да пропусне своите предимства. Тя ще се съгласи да удължи експлоатацията на пункта Баб ал-Хава в замяна на разширяване на нейното влияние или доставка на цялата хуманитарна помощ чрез официалното сирийско правителство. Освен това се очаква едно от изискванията да бъде прехвърлянето на контрола върху петрола към администрацията на Асад.
Дебатът в Съвета за сигурност на ООН ще бъде сложен и ще отнеме много усилия и време за разрешаване на ситуацията. Вероятно Русия отново ще демонстрира своята сила и способност да наложи волята си. Никой не очаква да бъде взето решение, което да облекчи страданията на сирийския народ. Напротив, новите споразумения се очаква да продължат само шест месеца и Путин ще се върне към старата си практика на изнудване. Той ще излезе победител, стига Русия да има силна позиция в Сирия, а сирийците да останат сред губещите.
Превод: Ганчо Каменарски
