Новият договор СТАРТ, последното останало руско-американско споразумение за контрол върху въоръженията, беше обявен за невалиден. Въпреки периодичните разговори за удължаването му или за постигане на някаква форма на временно споразумение, интересът към запазването на договора рязко намаля, пише Foreign Policy. Това отчасти се дължи на продължаващите съмнения във Вашингтон относно добросъвестното изпълнение на задълженията на Русия, но може би по-важен фактор е заявеното желание на президента на САЩ Доналд Тръмп да изгради нова система за контрол върху въоръженията, която да включва и Китай.
С изтичането на срока на договора вече няма правни ограничения за разширяване на ядрените арсенали на САЩ и Русия. Не е ясно до какво би довело подобно разширяване. Въпреки това съществуват значителни практически ограничения и към момента нито САЩ, нито Русия разполагат със способността да се възползват решително от ситуацията.
И двете страни изпитват трудности при модернизирането на ядрените си сили и производствени капацитети. Макар да могат да увеличат броя на разположените бойни глави чрез съществуващите си системи, нито една от тях в момента не е в състояние да започне надпревара във въоръжаването в мащаба на Студената война. Дори Китай, който през последното десетилетие модернизира значително ядрената си инфраструктура, се сблъсква със забавяния. В скорошен доклад на Пентагона се отбелязва, че Пекин изпитва затруднения с бързите реактори за производство на плутоний. Още: Изненада: Договорът за ядрените оръжия изтече, но САЩ и Русия ще продължат да го спазват
Най-тревожната последица от провала на Новия СТАРТ не е евентуално рязко разширяване на арсеналите в краткосрочен план. По-скоро в дългосрочна перспектива САЩ и Русия могат да започнат да подобряват военните си способности по други начини, което би разрушило оставащото доверие и би направило бъдещите преговори за контрол върху въоръженията значително по-трудни.
Ядрените сили на САЩ и Русия – включително класификацията на оръжията, местоположението на базите и оперативната готовност – са формирани в продължение на десетилетия от договорите за контрол върху въоръженията. Още от 1972 г. насам тези споразумения въвеждат ограничения, ясни дефиниции и механизми за проверка, целящи минимизиране на нарушенията и повишаване на прозрачността.
Проверката винаги е била сложна задача. По време на Студената война дистанционното наблюдение чрез национални технически средства беше скъпо, бавно и с ограничена точност. Дори инспекциите на място не изключваха риска от укриване или камуфлиране на ракети. Още: Гутереш разтревожен за края на ядрения договор между САЩ и Русия
За да ограничат тези рискове, договорите дефинираха понятия като "ракетни бази", задължиха страните да декларират местоположението им и забраниха използването на ракети от необявени зони. Новият СТАРТ също забраняваше умишленото прикриване на ядрени сили от сателитното наблюдение.
Днес обаче технологичната среда е коренно различна. Системите за дистанционно събиране на данни са далеч по-надеждни, а развитието на кибероръжията увеличава риска. Инспекциите могат да разкрият уязвимости, които впоследствие да бъдат използвани.
Ако една държава смята, че противникът ще използва прозрачността, за да засили ядреното си превъзходство – както Русия и Китай често подозират САЩ – логичната реакция би била да защити максимално ядрените си сили от външно наблюдение.
Това обяснява и подхода на Китай, който никога не е бил обвързан с договори за контрол върху въоръженията. Пекин гарантира оцеляването на арсенала си чрез укриване и секретност. Мобилните му системи се маскират като цивилни камиони, а междуконтиненталните ракети се разполагат в тунелни комплекси – практики, които биха се считали за нарушения по Новия СТАРТ. Още: Край на договора "Нов СТАРТ": Русия обяви, че вече не е обвързана с ограниченията за ядрените оръжия
Без договор, който да ограничава подобни действия, САЩ и Русия също биха могли да прибегнат до такива методи – по-често преместване на сили, операции от недекларирани обекти или прикриване на точния брой бойни глави.
Този риск нараства, ако преговорите по нов договор се проточат или ако бъде направен опит за включване на Китай. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призна: "Разбираме, че този процес може да отнеме време. Предишните споразумения, включително Нов СТАРТ, се договаряха с години и бяха между две сили, а не три или повече."
Колкото по-дълго продължава липсата на договор, толкова по-голяма е вероятността страните да преминат към позиции, които са по-малко проверими или дори напълно непрозрачни. Това ще задълбочи взаимното недоверие и ще усложни бъдещите усилия за контрол върху въоръженията.
В крайна сметка основният риск не е в броя на бойните глави, а в ерозията на доверието между ядрените сили. Технологичната среда прави прозрачността по-рискова, а преговорите – по-трудни. Как ще се развие ситуацията остава неясно, но е вероятно нов договор да бъде постигнат едва след години.
Автор: Декър Евелет за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
