Въпреки символичния до голяма степен вот в британския парламент за признаването на Палестина като държава, пътят към официалното признание е все още изпълнен с препятствия, а решението въз основа на принципа за две държави все още е далеч, заявяват експерти.
Дипломати и анализатори гледат на британския вот за признаване на Палестина след решението на Швеция да направи същото като „лека промяна в курса”, но предупреждават да не се влага много значение в него.
„Това е съвсем леко изместване. Някои европейски държави се опитват да направят така, че да бъдат чути и да движат нещата”, каза Агнес Льовалоа, експерт за арабския свят, като добави, че инициативата за мир в Близкия изток сега трябва да дойде от Европа след провала на водените от САЩ усилия.
По изчисления на AFP, най-малко 112 държави по света са признали палестинската държава, но според палестинските власти те наброяват 134. Сред тях са страните членки на ЕС България, Кипър, Чехия, Унгария, Малта, Полша и Румъния.
Експерти обаче отбелязват, че е малко вероятно ЕС да окаже допълнителен натиск, предвид отношенията на Германия с Израел заради нацисткото й минало.
Франция заявява, че ще признае Палестина, „когато дойде времето за това”, но според дипломати, Париж няма да действа извън европейската рамка.
Палестинският посланик в Париж Хаел ал Фахум заяви: „Надявам се, че Франция, която обикновено е движеща сила по тази тема, скоро ще направи много важен жест”.
В Париж обаче се говори, че Франция не е готова да последва Швеция и да предприеме такава стъпка. „Само веднъж може да се изиграе картата с признаването и поради тази причина е важно да бъде подбран подходящият момент”, каза френски дипломат, който пожела анонимност.
„Няма друг отговор” на конфликта, освен решението въз основа на принципа на две държави, каза друг източник.
В същото време се засилва недоволството в международната общност в светлината на конфликта, който изглежда неконтролируем, като европейците все по-често надигат глас за цената на възстановяването след военната конфронтация в Ивицата Газа.
Френският президент Франсоа Оланд каза през август, че ЕС не трябва да бъде възприеман като „банкомат”, а след обещанието на страните донори за помощ в размер на 5.4 милиарда долара върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън заяви, че това навярно ще е последният път, когато международната общност плаща за повторното изграждане на Газа.
Песимистите казват, че политическото решение е на светлинни години, като посочват „неконтролируемото” строителство на заселнически жилища, „слабите и разединени” палестинци и трудностите около възстановяването на Газа след тазгодишния конфликт, отнел живота на над 2000 палестинци и 72-ма израелци.
Освен това, появата на „Ислямска държава” и кризата в Сирия и Ирак заплашва да отнеме вниманието на международната общност от мирния процес в Близкия изток, предупреждават анализатори.
А Израел от своя стана предупреди, че „преждевременното международно признание в действителност подкопава шансовете за достигане на траен мир”.
АФП
