За втори път за по-малко от година президентът на САЩ Доналд Тръмп започна удари срещу Иран, без да изложи пред американския народ плюсовете и минусите на нова война в Близкия изток, пише Foreign Affairs. Съвместните американско-израелски атаки, при които загинаха върховният лидер на Иран Али Хаменей и няколко други висши ирански представители, бяха логично продължение на американско-израелските бомбардировки над Иран през юни 2025 г.
Не е изненадващо, че американски президент, който издигна изпълнителната власт във вътрешната политика до нови и опасни нива, се чувства окуражен да предприема едностранни действия в областта на националната сигурност и външната политика. Поведението на Тръмп обаче, безпрецедентно в безсрамното си нарушаване на правните норми, не представлява пълен разрив с традицията. Тръмп има зад гърба си десетилетия двупартийна практика, която е премахнала почти всякакъв контрол или отчетност от процеса на президентските решения за употреба на военна сила.
Висши членове на кабинета на Тръмп открито демонстрираха презрение към законовите ограничения върху употребата на сила. Стивън Милър, влиятелният заместник-началник на кабинета на Тръмп, определи международното право като "учтивост" в свят, управляван от "сила и мощ". Вицепрезидентът Дж. Д. Ванс нарече Резолюцията за военните правомощия от 1973 г. "по същество фалшив и противоконституционен закон". Тези бариери бяха отслабени още преди завръщането на Тръмп на президентския пост. Още: Той кметът на Ню Йорк не може да избере, та ще избира нашия лидер: Ирански зам.-министър се подиграва на Тръмп
В продължение на десетилетия юристите по национална сигурност както в демократическите, така и в републиканските администрации разработват и защитават агресивни правни тълкувания, които дават възможност на президентите да предприемат ограничени военни операции, които не са свързани със самозащита. Консолидирането на правомощията за водене на война, до което тези юристи допринесоха, подкопава намерението на Конституцията да насърчава разумни и обмислени решения в тази област. То поставя разрушителната сила на най-мощната армия в света в ръцете на всеки, който заема Овалния кабинет.
Просто можеш да действаш
Когато оценяват законността на конкретна употреба на сила, юристите по национална сигурност се фокусират върху три основни аспекта. Първият е дали действието е било предприето законно при самозащита. Например, ако САЩ отблъскват въоръжено нападение или са заплашени от непосредствено нападение, Конституцията и Уставът на ООН предоставят на президента едностранно правомощие да отговори с необходимата и пропорционална сила. Вторият въпрос възниква, когато САЩ използват сила при липса на нападение или заплаха. В този случай юристите ще искат да знаят дали употребата на сила е била надлежно разрешена от Конгреса на САЩ, Съвета за сигурност на ООН или страната, където са разположени американските сили. Третият аспект се отнася до начина на водене на войната и дали американските сили действат в съответствие с Женевските конвенции и свързаните с тях правила.
През септември 2025 г. беше проведена серия от американски удари по кораби, за които се твърдеше, че пренасят контрабандни наркотици в Карибите. Според The New York Times авторите на класифицирано становище, изготвено от влиятелния правен отдел на Министерството на правосъдието, са приели за чиста монета твърдението на Тръмп, че САЩ и няколко наркокартела участват в "немеждународен въоръжен конфликт". Въз основа на това отделът е заключил, че пратките с наркотици са "обекти, необходими за воденето на война" и че предполагаемите контрабандисти "пряко участват във военни действия". Във военен контекст тези правни термини биха могли да оправдаят употребата на сила. Още: Влекач е ударен от ракети при опит да помогне на уцелен в Ормузкия проток кораб. Иран обстрелва кюрдите (ВИДЕО)
Администрацията на Тръмп също така не показа никаква готовност да признае, камо ли да спазва международното право или да уважава конституционно установените правомощия на Конгреса за обявяване на война при атаките си срещу Иран. През юни 2025 г. Вашингтон започна операция "Полунощен чук", насочена към ирански ядрени съоръжения, без убедително основание за самозащита или необходимото разрешение от Конгреса, въпреки че операцията застрашаваше регионалната стабилност.
Рисковете от юнската операция бледнеят в сравнение с това, което САЩ и Израел предприеха на 28 февруари в операция "Епична ярост" - поредна умишлено започната война. Мащабната въздушна кампания, целяща обезглавяване на иранското правителство и унищожаване на въоръжените сили на страната, провокира ирански ответни действия, които застрашават американските войски и активи и биха могли да въвлекат съюзниците на САЩ във войната. Целите на Вашингтон остават неясни, до голяма степен защото, освен ограничени консултации с висши законодатели, администрацията отново действа зад гърба на Конгреса.
Правни войни на изпълнителната власт
На теория член I от Конституцията предоставя на Конгреса правомощието да обявява война, а член II овластява президента да я води като главнокомандващ. На практика президентите отдавна са се научили какви действия могат да предприемат без одобрението на Конгреса. Тези ограничения са кодифицирани в поредица от становища на Службата за юридически съветник, датиращи от 90-те години на миналия век, когато юристите на администрацията на Клинтън се стремят да определят границите на военните правомощия на президента, одобрявайки едностранно използване на сила в Босна, Хаити и Косово. Според тълкуването на изпълнителната власт, произтичащо от тези и последващи становища, едностранните военни правомощия на президента се простират не само до действия, необходими за самозащита, но и до действия, предприети в "национален интерес", стига те да не се свеждат до "война в конституционния смисъл на този термин". Още: Израел порази "комплекса на лидерите" в Иран, човек до Хаменей е бил мишена (ВИДЕО)
Докато работеха за разширяване на правомощията на президента, юристите в изпълнителната власт също се стремиха да ограничат ролята на Конгреса. Те успяха отчасти чрез тясно тълкуване на Резолюцията за военните правомощия от 1973 г., чрез която Конгресът се опита да си възвърне правомощията, загубени по време на Корейската и Виетнамската война. Освен всичко друго, резолюцията установява 60-дневен срок, в който президентът може да води война без разрешение, след което трябва да прекрати участието на САЩ във военни действия, освен ако Конгресът не даде одобрението си. Законът също така позволява на Конгреса да прекратява войни чрез резолюция, приета от двете камари.
Конгресът одобри бюджетно законодателство, което на практика предоставя на Белия дом много широки правомощия. Администрацията на Тръмп изглежда неохотна да се позове на разрешението от 2001 г. като правна основа за настоящите си удари срещу Иран; вместо това тя използва аргумента за самозащита като свое оправдание. Но отслабването на ролята на Конгреса и съдебната власт постепенно привикна обществеността към почти монархичен подход към воденето на война, което улеснява изпълнителната власт да намира каквото и да е правно оправдание за подобни действия. Още: Великобритания е готова да защити Бахрейн с изтребителите си
Автор: Стивън Помпер за Foreign Affairs
Превод: Ганчо Каменарски
