Идеалното е, когато човек съумее да запази стремежа без да губи здравето си – психически и всякак

1. Кога е рожденият ти ден и коя зодия си? 😊

Роден съм през зимата на 87-ма, на 18 януари. Взел съм от твърдоглавието и упоритостта на Козирога, но чувството за хумор ще припиша на родителите си. Ако не ви харесва, си е изцяло мое, както се казва - те какво са виновни?!

2. Изброй три свои силни качества, два недостатъка и едно смешно нещо – за себе си

Малко странна комбинация от търпение, работохолизъм и чувство за справедливост, на което и аз се дразня понякога. За недостатъците трябва да питам другите, но ще са повече от два, затова ще си призная за избухливостта (когато търпението наистина се е изчерпало) и чревоугодничеството (донякъде контролирано).

Смешно суеверен съм за някакви неща – ходя по определени плочки…, правя всичко първо с дясната ръка/крак… нямам пътуване без да ми се наложи обратен завой, настройвам си алармата за странни часове, 6:39 например.

3. Каква е професията ти и кое е най-голямото предизвикателство в професионален план?

Аз съм треньор, който на моменти трябва да е и актьор и всеки ден е предизвикателство, защото въпреки богатия репертоар от реплики и методи на тренировъчно натоварване, никога не знам каква ще е ситуацията със следващия човек, който влезе през вратата.

За мен е важно да мога да съм ролеви модел или най-малко хората да припознават в мен човек, който има отношение към тренировките, храненето си, но и успява да намери баланс между работата и личния живот, защото както всички знаем - прекален светец и богу не е драг.

4. Първият ти сблъсък със спорта или двигателна активност въобще – какво си спомняш?

Надбягване с колите по пътя от къщата ни, падане с шейна, със ски и след удар на тренировка по карате, падане от колело. Абе доста падания имаше...

По-ярък е споменът от първия ми баскетболен турнир и първата тренировка – и до ден днешен имам близки приятели от там, а минаха вече над 20 години.

5. Най-вълнуващото ти изживяване/ пътуване?

Най-вълнуващото пътуване беше, когато отивах да уча във Франция. Пътувах близо 20 часа като смених самолет, кола, автобус, влак и отново автобус, за да успея да отида навреме за уговорка със студенти от университета на Рен, които да ме посрещнат. Те не дойдоха, след което обикалях града в продължение на няколко часа изпадайки от абсурдна в по-абсурдна ситуация.

Най-накрая едно момиче, което съвсем неволно изкарах от нещо повече от първа среща, защото обърках надписа на вратата, ме отведе до сградата, която търся. Приятелят ѝ не беше във възторг, но след няколко дни пихме кафе заедно и много се смяхме. Бях тръгнал в 5 сутринта, а се настаних в квартирата малко след полунощ след цял следобед напоителен дъжд, от който по мен не беше останало сухо място.

Имах интересен случай и в Гърция на един триатлон, на който участвах преди няколко години. Трябваше да покрием олимпийската дистанция от 1,5 км плуване, 40 км колоездене и 10 км бягане. Някъде на десетия километър от колоезденето обтегачът на колелото се счупи.

Трябваше да обясня на един човек от организаторите, който не говореше английски, че няма вариант да не завърша състезанието,

дори и с колело под наем.

Така и стана. Взех градско колело с кошница и една скорост при 700 метра денивелация на трасето. За хората, които разбират, е ясно, че от този момент всичко беше на олимпийския принцип – „Важно е участието“! Завърших 87-ми от близо 500 човека, но говорителят и тълпата на финала ме посрещнаха почти като победител, защото човекът от организацията им бе казал какво се е случило.

6. Кое е най-голямото предизвикателство, през което си минал/а в живота си в личен план?

За щастие до този момент в живота ми не са се случвали сериозни катаклизми и нищо, което да е с неприятен край.

От гледна точка на спорта най-неприятно усещане съм изпитвал, когато на 17 годишна възраст ми казаха, че заради дисковите хернии, ако не спра с баскетбола до няколко години ще бъда неспособен да ходя. В крайна сметка не това ме отказа от играта, но моментът не беше приятен.

Последвалите месеци, дори години на четене и работа, за да укрепне достатъчно мускулатурата на кръста ми, за да мога да правя нещата, които обичам, са голяма част от пъзела, формиращ моя професионален профил.

В личен план – животът зад граница, възможността да уча, работя и играя баскетбол във Франция, макар и за кратко и непрофесионално. Всяка стъпка по пътя беше малко предизвикателство, но именно те ми помогнаха да докажа не толкова на някой друг, колкото на себе си, че мога дори „облечен“ в друг език и контекста на различна култура да съм същия човек със същата стойност.

В семеен план – раждането на сина ми и почти всичко свързано с него. Още от мига, в който с Диди взехме решението до ден днешен и безбройните му бели, всеки ден е едно малко предизвикателство, но и причината заради, която отварям очи сутрин/нощем... хахаха

7. Като зрител/почитател – кои спортове ти харесват, има ли спортисти, които харесваш много?

Баскетбол, без съмнение! И след това волейбол, футбол, тенис, лека атлетика, плуване – харесвам много спортове.

Разбира се, обожавах играта на Майкъл Джордан. Като повечето велики спортисти, които са следени под лупа, той може и да не е идеалния пример за подражание, но докато аз израствах беше именно такъв. Но имам и други любими спортисти, които съм уважавал и на които съм се възхищавал през годините. Има една книга на Иво Иванов „Кривата на щастието“. В нея са описани много от историите на такива спортисти - за повратностите на съдбата и силата на човешкия дух. Някои са наистина вдъхновяващи.

8. Как си с авторитетите – как се отнасяш към тях? Личност, от която искрено се възхищаваш (можеш да цитираш някого, ако имаш любима максима/ сентенция)? Отборен играч или индивидуалист си?

Ще започна с един цитат на Васил Левски:

„Времето е в нас и ние сме във времето.

То нас обръща и ние него също.“

Израснал съм в семейство, което уважава и почита българската история и традиции и помни нейните големи дела и имена. Възпитан съм да се отнасям с уважение към по-големите от мен и винаги съм се възхищавал на брат ми. Може да се каже, че през голяма част от детството ми той ми е бил ролеви модел и съм щастлив като знам, че все още мога да се обърна към него за съвет.

Не мога да кажа, че съм индивидуалист, винаги съм обичал отборната игра и възможността да изведа съотборник на чиста позиция. И все пак с времето започнах да отделям повече време за себе си и да си обръщам внимание.

9. Най-големият ти провал и/или грешка?

Не винаги имам нужната увереност в собствените си възможности – не знам дали е провал, но определено го отчитам като грешка. Започнах да го осъзнавам с годините, но имам много за наваксване. От тук не знам защо винаги се сещам за думите на Иречек:

Ние можещите, водени от незнаещите, постигнахме толкова много, с толкова малко, за толкова кратко,

че сме се квалифицирали да правим от нищо нещо.

Тези думи, пътуващи във времето вече над 100 години разкриват твърде много за случващото се в България - има много способни хора с качества, на които се налага ежедневно да правят въжета от прахта, която им оставят тези, които ги ръководят.

Разбира се, има и изключения, но те идват, за да потвърдят правилото.

10. Най-големият ти успех/ постижение дотук?

Гордея се, че представях България на един от най-престижните академични форуми под шапката на МОК – Международната Олимпийска Академия и то именно на 50-та Юбилейна сесия.

Радвам се също, че останах по някакъв начин близко до спорта през годините и че съхраних доброто в себе си и това да бъда достоен човек. За последното съм и благодарен, защото до голяма степен са „виновни“ родителите ми. Случвало ми се е да се замисля какво ли би помислила майка ми, ако постъпя по един или друг начин.

В професионален план се радвам, че успях да увлека около заниманията си толкова много хора, които оценяват моя труд, знания и способности.

Старая се ежедневно да оправдавам тяхното доверие и чувствам като свой личен успех всеки път, в който го правя.

11. Ти лично как градираш като важност за себе си движението  и какъв тип физическо натоварване харесваш?

Аз обожавам спортните игри и съревнованието, но при тях имам склонността да не разпределям усилията си и както се казва на баскетболен език - да „оставям всичко на паркета“!

От другата страна стоят тренировките – независимо дали са кондиционни или за здраве - там имам възможността да дозирам и моделирам усилията, за да извлека от себе си или човека срещу мен точно това, което ни е необходимо.

От страни изглежда елементарно, но е много по-сложно от това просто да направиш яка тренировка на някого.

12.  Кажи ни за предизвикателството – имаш лични цели, които преследваш, искаш да дадеш пример, „за отбора“ или друго - защо го правиш?

Предизвикателството беше създадено, за да даде насоки на читателите на Актуално. Да обедини широкия спектър от теоритични проблеми, които вече сме поставяли в рубриката „Вкъщи“ с практически съвети как да ги свържем, за да постигаме целите си, независимо какви са те.

Искате да отслабвате, искате да се стягате, искате да сте по-атлетични или по-издръжливи… всичко, което ви трябва е план и последователност в действията.

13.  Какво те провокира/ мотивира? И как изглежда идеалното, съвършено завършено състояние, при повече нищо няма да искаш? А какво искаш всъщност?

Този въпрос ме провокира. Да отрека съществуването на завършено или съвършено състояние. Дори олимпийските шампиони искат да повторят успеха си отново и отново.

Идеалното състояние е, когато човек съумее да запази стремежа без да губи здравето си – психическо и физическо. Именно това непрестанно желание да бъдем най-доброто от себе си е в основата и на идеята за Bestefficient.

Стефан Терзийски, фитнес експерт и основател на Bestefficient ™

За мен Google знае: Магистърска степен "Фитнес, Спорт, Здраве" Диететика - специализация във Франция
Кондиционна тренировка на професионални спортисти в Париж
Онлайн тренировки и консултиране – http://bestefficient.com/bg

Ти трябва да знаеш: Обичам професията си и за мен всеки човек,
който избере да работи с мен и всеки случай е специален :)

Bestefficient@ Facebook, Instragram и YouTube Стефан във Facebook и Instragram