X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Storytel търси истории за аудиосериали

4618
Storytel търси истории за аудиосериали
Снимка: Storytel
Търси се: Майстор разказвач, интересна история и умението да пишеш увлекателно за аудиоформат.

Storytel, добре известната платформа за аудиокниги, обяви първия конкурс у нас за аудиосериал. Авторите, независимо дали са любители или професионалисти, трябва да представят пилотен епизод до 10 000 думи, в който да е заложено развитието на следващите девет.

Ще бъдат излъчени двама победители, които ще получат договори с аванс по 3000 лв. Жури на получените текстове ще бъдат: Ваня Щерева, Богдан Русев и издателят от българския екип на Storytel Ана Клисарска. Предложения се приемат на storytelstudio@storytel.com до 29 май, a до 30 юни ще бъдат обявени и победителите. Повече информация може да видите тук.

Тримата селекционери на вълнуващи аудио истории решиха да споделят пред Actualno.com какво ще търсят и ценят най-вече. Ето какво разказаха те:

Как се пише сценарий за аудио сериал? За екрана знаем - но кое превзема най-добре слуха и движи въображението на слушателя?

Богдан: На първо място се пише така, както би трябвало да се пише всяка история - интересно. Ограниченията и изискванията на формата не са толкова съществени, че да променят тази азбучна истина. Всеки автор, който сериозно си е поставил за цел да участва и да спечели този конкурс, може да се образова и да се подготви за тези ограничения и изисквания за броени часове, но само по себе си, придържането към тях не гарантира нищо. И слухът, и зрението са продължение на онова друго нещо вътре в главите ни, което е пристрастено към разказването и възприемането на истории под всякаква форма, и всъщност ни прави хора.

Ваня: Още първото изречение е важно. Ако началото е ударно, слушателите ще останат да чуят нататък. Но него го пишете, когато имате скелето на цялата история. Най-добрият съвет към участниците в конкурса: чуйте сериалите, които вече са в платформата, те ще ви подскажат как да пишете.

Ана: Не искам да ви разочаровам, но ние не търсим сценарий. Сценарият е основа за филм или телевизионен сериал. Нашият конкурс има за цел да напише сериал, но за слушане. Представете си роман, който обаче е създаден специално, за да бъде чут, а не прочетен. Както всеки добър роман, той започва от вълнуващата история и интересните герои. Приликите със сериалите, които гледаме са: динамика на действието, сериализация – т.е. разбиване на историята на 10 (примерно) епизода, неочаквани обрати и, разбира се, краят на всеки епизод трябва да накара слушателя да си пусне следващия.

Слушането, за разлика от четенето, е пасивно занимание и много лесно слушателят се разсейва със странични неща. Вниманието му е капризно и невярно – бързо отскача другаде. Затова аудиокнигите, които имат най-голям успех, са тези, в които авторът не позволява на слушателя да му изневери с друга книга.

Конкурсите за писане постепенно започнаха да заглъхват, докато вие ги връщате обратно - какви автори търсите?

Богдан: Като член на журито и бъдещ ментор на един от авторите, които ще получат възможността да създадат собствен аудиосериал за Storytel, лично аз търся хора, които: а. имат какво да разкажат, б. не се взимат прекалено насериозно и в. спазват срокове, така че на тях може да се разчита.

Ана: Смели и умни хора, които не се притесняват да експериментират.

За какво според вас си струва да се разказва днес?

Богдан: За всичко, за което си е струвало да се разказва и вчера, а ще си струва да се разказва и утре. В момента сме склонни да драматизираме (буквално) извънредното положение, в което се намираме, но историите са си истории - и някои от най-добрите истории са създадени въпреки, а не заради комфортния живот на авторите им. Да, наистина - сега всяка сцена, в която героите се срещат в някой бар или съдят за характера на другия по ръкостискането, звучи като научна фантастика. Но номерът на фантастиката винаги е бил в това, да накара хората да се опитат да погледнат на света и на себе си под друг ъгъл. В момента го прави самият живот.

Доколко опитът от литературен или телевизионен текст може да се прехвърля механично в аудиосериала и къде авторите трябва да внимават?

Ваня: Както във всеки добър текст, тук също е много важен глаголът. Действия искам да прочета, а не хиляди прилагателни. Не харесвам излишните думи. Харесвам естествения, а не префърцунен език. Обичам диалозите и то тези, от които излиза характерът на героя. Добре е всичко да бъде написано с определена цел и тя да не е „запълване на нужния обем“.

Богдан: Авторите винаги трябва да внимават, когато се смятат за “опитни” в каквото и да било. Всеки е толкова добър, колкото е добра последната му история.

Ана: Всеки опит би бил от полза, макар и да не е задължителен. Вземете от литературния текст начина на разказване, а от телевизионния – динамиката на действието и воала!

Какъв е опитът ви с досегашните сериали в платформата - българските и преводните? Какви са отзивите за тях?

Ана: Аудиосериалите в Storytel са нашето оригинално съдържание, те са написани специално за нашите слушатели и естествено се радват на голям интерес. В българската платформа в момента има 10 сериала. Три от тях са български – „P.S. Някой трябва да плати“ на Богдан Русев, „До дъно“ от Анна Пеева и „Гълъбова кръв“ от Капка Тодорова. И трите са сред любимите книги на нашите абонати, както ни показва статистиката. Скоро в платформата ни ще се появи „Записки от шато Лакрот“ на Мария Касимова-Моасе. А след него – „Небостъргач“ от Георги Томов. Завиждам на тези, на които им предстои да ги чуят за първи път.

Какво споделят самите актьори, работещи със Storytel, какво се стараят да правят, за да бъдат добри наратори?

Ана: Всеки актьор е добър в ролята си, ако я е обикнал. Така е и при нас. Да четеш аудиосериал е особено предизвикателна работа, актьорът сам влиза във всички роли, включително и в тази на разказвача. Цялата история стига до съзнанието на слушателя през интерпретацията на актьора. Ние много се стараем да подберем гласове, които най-добре се вписват в нашата представа за тази интерпретация. Аудиосериалът на Богдан се чете от Павел Владимиров, „До дъно“ звучи с гласа на Калин Врачански, а „Гълъбова кръв“ е прочетена от Параскева Джукелова. И тримата са чудесни наратори и абсолютно незаменими. Всъщност много от абонатите ни избират да слушат дадена история именно заради гласа на любимия си актьор.

Доколко аудиосериалите стъпват на познатия жанр на радио пиесата?

Ана: Има една голяма разлика – радио пиесите се изпълняват от няколко актьора, аудиокнигите се четат от един, рядко от двама. Това променя както начина на писане, така и начина на възприятие.

Очаквате ли апокалиптични сюжети? Или обратното: когато станат реалност, се превръщат по парадокс в битови и губят фантастичния си елемент?

Богдан: В една апокалиптична история винаги трябва да има битови елементи, за да звучи достоверно. Това не се е променило заради факта, че по необходимост доста повече хора от обичайните почитатели на апокалиптичните истории бяха принудени да разсъждават на тази тема. Честно казано, очаквам с известни опасения предстоящата вълна от истории на тема “изолация”, защото вълнението от настоящата ситуация лесно може да надвиши действителния потенциал от нея да бъдат извадени интересни истории.

Ана: Мога само да добавя: внимавайте, ако пишете антиутопия – напоследък се оказва, че тя може да се превърне в скучен реализъм преди текстът ви да види бял свят. Най-новият ни сериал в платформата е преводният от шведски “Вирус“. По обясними причини той се слуша наистина много, макар да е писан доста отдавна. Редактирах превода, докато пандемията ескалираше в новините – понякога губех реална преценка кое съм чула като факт и кое съм прочела като фикция. Но ако все пак това е вашият жанр, чуйте аудиосериала „Граничен пост“, който Дмитрий Глуховски написа специално за Storytel.

Впрочем имате ли данни за увеличение на слушането в Storytel по време на извънредното положение? Доколко то даде време и възможност за нови аудитории?

Ана: Логично е по време на карантина хората да се обръщат към аудиокнигите – и за удоволствие, и за да научат нови неща, пък дори и за терапия. Данните ни показват, че абонатите ни са се увеличи през първите три месеца на годината (в които се включва и карантинният за много държави март) и вече глобално са над милион.

Непрекъснато говорим за това как последните месеци повлияха на туризма, полетите, ресторантите; твърде рядко обаче за огромното свиване на културата – какво предстои за нея според вас?

Ана: Скоро прочетох едно чудесно предложение – защо държавата, която обмисля да дава ваучери за летни почивки в България, не помисли за ваучери за култура, книги, театър, музика. Не вярвам да се случи, а би било хубаво. Не зная какво предстои, но в момента интернет дава сякаш единствената възможност да се наслаждава човек на изкуството – все едно дали става дума за поръчка на книги, за стрийминг на представления в празни салони или за слушане на аудиокниги.

Как самите вие прекарахте дните вкъщи и с кои текстове?

Ваня: Аз си имам нова книга, казва се „Още във вторник“. При това в нея има и стихотворения, ама не от онези, лиричните, да не се уплашите. Трябваше да направим и премиера, но направих само live в инстаграм.

Богдан: В селската къща в миниатюрното субродопско село, в която по личен и семеен избор така или иначе живея от почти три години. Но може би все пак си позволих да се разчувствам малко от извънредната ситуация, защото направих нещо, което отдавна се канех да направя, но все не ми достигаше време и желание. Препрочетох две любими книги от детството си: “Дюн” на Франк Хърбърт и “Една нощ през самотния октомври” на Роджър Зелазни.

Ана: Едва ли от мен ще научите нещо ново, но ето ви един факт: изолацията, комбинирана с дистанционно училище и денонощно съжителство с цялото семейство, в никакъв случай не води задължително до идилията на „ще прочета всичко, за което досега нямах време“. Задължително е само да се готви и яде повече, освен това да се вика с нарастваща истерия. Чета „Изхвърлени в Америка“ от Джанин Къминс и ми харесва. Редувам със слушането на „Кратка история на почти всичко“ на Бил Брайсън (голям кеф!). Queen of South на Netflix ми е личният dirty pleasure тези дни.

На авторите пожелаваме успех - а за финал ето тук може да чуете един хубав откъс на Storytel от "Новият живот на Съмър Карлсон". Авторът е Йохана Нилсон и е прочетен на български от актрисата Силвия Петкова.

Actualno.com

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Actualno.com.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com