Миналата седмица северномакедонският премиер Християн Мицкоски за пореден път демонстрира нежелание за реален старт на преговорите за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. От парламентарната трибуна в Скопие той заяви, че няма да подкрепи промени в македонската конституция, които да гарантират на българите в страната същите права, каквито имат останалите признати етнически общности.
Аргументи, които блокират, а не решават
Като оправдание Мицкоски посочи предполагаемата "липса на основни права на македонците в България", както и риск София да поставя нови условия по време на преговорния процес. Тези аргументи обаче повтарят вече известна линия на поведение – изместване на фокуса от конкретните ангажименти, поети от Скопие, към външни обвинения, които не водят до институционален напредък.
Изказването дойде на фона на засилващи се антиправителствени протести в страната – заради липсата на реформи, разрастващата се корупция и влошаващия се жизнен стандарт. В този контекст отказът от конституционни промени изглежда не като защита на национален интерес, а като опит за вътрешнополитическа мобилизация чрез конфронтация.
Още: Мицкоски със стратегия срещу България: Пак говори за двустранен проблем
Нарушение на Договора за добросъседство
Премиерът на Северна Македония отново повтори претенциите си за "македонско малцинство" в България – позиция, която противоречи пряко на чл. 11, т. 5 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете държави. Тази клауза изрично забранява на правителството в Скопие да предявява подобни претенции. Повтарянето им не само не приближава страната до ЕС, а подкопава доверието в поетите ангажименти - ОЩЕ: България през 2017 година: Договорът за добросъседство с Македония
Неизпълними обещания и логиката на провала
Налице е ясна причинно-следствена връзка между поставянето на неизпълними условия от страна на Мицкоски и невъзможността да бъдат изпълнени ключови предизборни обещания – връщане на старото име "Република Македония" и принуждаване на ЕС да се откаже от изискването българите да бъдат вписани като призната етническа общност. И двете цели са несъвместими с европейската правна рамка и с вече приетите международни договори. Резултатът е политическа реторика без реален изход.
Още: Европа ли? Опозицията обвини Мицкоски, че е изравнил РСМ със Сомалия
Лицемерие с лични измерения
На този фон особено показателен е личният аспект. Actualno.com разполага с удостоверение за български произход, автобиография и декларация на Стефица Янева – сестра на Роза Мицкоска, съпруга на Християн Мицкоски. Стефица Янева е българска гражданка, придобила гражданство по доказан български произход. В своята декларация тя заявява, че майка ѝ, баща ѝ, децата им, включително нейната сестра, са българи.
Така възниква неизбежният въпрос: как премиерът на Северна Македония отрича правата на собствената си съпруга и защо отказва да признае правата на нейното семейство – хора с ясно заявена българска идентичност? Политическата линия влиза в пряк конфликт с личната реалност.
Зависимости и външни влияния
Едно от обясненията за тази позиция са все по-видимите зависимости на Мицкоски от сръбския президент Александър Вучич. През последните години общественото мнение в Северна Македония отчита поредица от демонстративно близки отношения между двамата – чести срещи, координирани политически послания и синхрон по чувствителни регионални теми. Активното участие на Скопие в инициативи, доминирани от Белград, както и избягването на ясна европейска позиция, засилват впечатлението за стратегическо обвързване, което не служи на евроинтеграцията.
Още: "Малкият Вучич": Опозицията в РСМ измисли прякор на Мицкоски
Отказът от признаване на българите като равноправна общност, съчетан с лични и геополитически противоречия, очертава модел на политическо лицемерие. Докато този модел доминира управлението, пътят на Северна Македония към ЕС остава блокиран – не заради външни условия, а заради вътрешни решения.
