"Хората казват, че когато влезеш в "Бетания", оставяш достойнството си отвън. Това нормално ли е?" - така една жена описва своя опит в родилния дом в Нови Сад в Сърбия. "В моето село се грижат по-добре за кравите, отколкото тези лекари се погрижиха за мен", споделя друга жена. "На никого не съм показвала първата снимка с детето си, защото изглеждам полумъртва", казва трета.
Тези три жени никога не са се срещали. Родили са в три различни града в Сърбия, в различни години и при различни лекари. Историите им обаче поразително си приличат. В продължение на месеци разговаряхме с над 20 жени в Сърбия, чиито истории разкриват ужасяваща тенденция - грубо отношение и рутинно прилагане на остарели процедури, които често служат по-скоро за компенсиране на слабостите на претоварената здравна система, отколкото за подсигуряване на нуждите на майката и детето.
"Просто пъхна ръката си в мен"
Още: Как завлядаха напълно медиите в Сърбия
При идеални обстоятелства раждането е физиологичен процес, който следва собствен ритъм. В много сръбски родилни отделения обаче това не е така. При прием в болница жените обикновено са подлагани на поредица от процедури: бръснене, клизма и доза окситоцин - хормон, използван за предизвикване или ускоряване на раждането, който обаче може значително да увеличи както болката, така и честотата на контракциите. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва тези практики само при медицинска причина или ако майката пожелае. "Беше толкова агресивно", разказва Стефани С. от Нови Сад за ефекта от окситоцина. "Получих разкритие много бързо, но контракциите така и не започнаха, защото просто ме разтвориха. Идваха лекари един след друг да ме преглеждат и накрая един ми спука водите. Не ми каза нито дума, не ме предупреди, просто пъхна ръката си в мен."
"Опитаха се да предизвикат раждането, а то просто не беше започнало", споделя Наташа С. от Рума, на която също е даден окситоцин. Тъй като раждането напредва бавно, лекарите прибягват до метода на Кристелер - прилагане на ръчен натиск върху горната част на корема, за да бъде изтласкано бебето навън. Методът се смята за спорен поради риска от наранявания както за майката, така и за детето. "После бях посинена под гърдите. Не спираха да ми крещят да напъвам, а аз не знаех как и поради това съм си спукала капиляри в очите, защото съм напъвала грешно. После чух как лекарят каза да донесат форцепса", спомня си Наташа и разказва, че след изваждането с форцепс детето ѝ е получило подуване на главата.
Без обяснение, без съгласие, без упойка
Натискът за възможно най-бързо раждане води и до още една интервенция, която е станала почти рутинна в Сърбия - епизиотомията, при която се извършва разрез на перинеума, за да излезе по-лесно бебето. Въпреки че СЗО не препоръчва "рутинното или широко извършване на епизиотомия" при жени, които раждат естествено и непредизвикано, почти всяка втора жена в Сърбия е подложена на тази процедура. Според данните, събрани от ДВ от акушеро-гинекологичните отделения в сръбските болници, на някои места епизиотомия се извършва при над 70% от случаите.
Още: "Ще ги бием на всяко място": Вучич потвърди, че през 2026 г. в Сърбия ще има предсрочни избори
Много от жените, с които разговаряхме, казват, че им е извършена епизиотомия без обяснение, без да дадат съгласие и без да им се сложи упойка. В продължение на десетилетия тази процедура се извършваше рутинно, особено при първо раждане, защото лекарите смятаха, че улеснява раждането и предотвратява по-големи разкъсвания. Днес обаче това вече не е препоръчително, но старите навици явно трудно умират.
Остарели практики и сексистки стереотипи
Биляна Станкович е психоложка, която от години изследва акушерските практики в Сърбия. Според нея някои от тези процедури се дължат не само на остарели представи, но и на сексистки стереотипи. В своите изследвания тя е документирала свидетелства за правенето на т.нар. "Съпружески шев" - допълнителен шев, който след раждане уж връщал вагината в "предишния ѝ размер".
"Последния път, когато чух за това, една жена от Белград сподели, че лекарят ѝ казал, че това е малък подарък за съпруга ѝ", разказва психоложката.
Още: В Сърбия: Хиляди се подписват за свикване на предсрочни парламентарни избори
Вербална агресия
Много от интервюираните от ДВ жени разказват, че по време на раждането медицинският персонал ги е наричал разглезени, слаби, груби, непокорни и дори егоистични. "По някое време просто ги помолих да ми кажат какво става, защото така ще ми е по-лесно", разказва Стефани. "Изсмяха ми се и казаха: За какво говори тази жена, нищо няма да го направи по-лесно. Мъжът, който изроди детето ми, почти нищо не ми каза. Беше нервен, защото го събудили по време на нощната смяна."
Доклад за 2022 г. относно отношението към жените в гинекологичните и акушерските клиники в Сърбия показва, че подобни преживявания не са единични случаи. Авторите му посочват вербалната агресия като една от най-честите форми на малтретиране. Една жена разказва, че акушерките я заплашили, че ще я "събудят с шамари", ако припадне. Други свидетелстват за унизителни сексуализирани коментари.
"Като на конвейер - всичко трябва да приключи максимално бързо"
Експертите казват, че причината за тези практики и инциденти е в претоварването на здравната система в Сърбия. Според данните, събрани от ДВ, една трета от всички раждания в страната са извършени в само четири големи болници в Белград и Нови Сад. В същото време по-малки лечебни заведения в страната са принудени да затворят врати.
"Поради огромния брой раждания жените в големите родилни отделения са третирани като на конвейер - всичко трябва да приключи в рамките на 24 до 48 часа, за да се освободи леглото за следващата пациентка", казва пред ДВ Ясмина Михняк, редакторка на платформата за родители "Svet za nas".
Не всички обаче смятат, че причината е в липсата на ресурси. Данните показват, че две трети от родилните отделения в Сърбия извършват едва по три раждания на ден. При такива обстоятелства на жените може да се даде достатъчно време да родят без напрежение, смята гинеколог, пожелал да остане анонимен. Според него проблемният подход е просто продукт на рутина и навик.
Дълбока травма
Наскоро сръбското Министерство на здравеопазването издаде "Национални насоки за добра клинична практика: Физиологично вагинално раждане". Според д-р Оливера Контич, една от авторките на насоките, споделеното от пациентките е било първоначално силно шокиращо, но впоследствие много е помогнало. Но експерти предупреждават, че вече има много такива насоки и документи, които обаче масово не се прилагат.
В резултат все повече жени прибягват до съдебни действия, казва Саня Радивоевич от Белградския център за правата на човека. "Имахме случай, при който една жена изрично е отказала вакуумна екстракция на плода, давайки да се разбере, че е наясно с рисковете. Въпреки това процедурата е била извършена, като четирима или петима мъже са я държали", разказва Радивоевич.
Досега нито един подобен случай не е стигнал до окончателно съдебно решение. А много от жените продължават да напускат родилните отделения не само с новороденото си дете, но и с травмата от раждането.
Източник: Дойче веле
