"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Франция, Испания, Англия и Аржентина са на полуфиналите на Мондиал 2026. Четири държави от два континента, с различна история, икономика и футболна философия. Едните разчитат на огромна институционална система, другите на богатството на най-силното първенство в света, третите на академии с ясно изградена методика, а четвъртите - на почти религиозна футболна култура. Общото между тях е, че не чакат талантът сам да се развие. Те го откриват, обучават, поставят го в конкурентна среда и му показват пътя до големия футбол.
Защо да не мечтаем за футбол като на Франция, Испания, Англия и Аржентина?
В същото време България сякаш се намира в паралелен свят на този във Франция, Испания, Англия и Аржентина. Страната ни не е участвала на световно първенство през 21. век. Вече 28 години обясняваме отсъствието си с липса на поколение, с малко население, с недостатъчно пари, с чужденците в клубовете, със съдиите или с поредния неподходящ национален селекционер. Любимото ми е, че сме малка страна и явно трябва да сме с малки мечти. Толкова малки, че да се радваме на победи над Соломоновите острови и Индонезия.
Всъщност проблемът на футбола ни е още в зародиш - от това как да спреш топката, как да се огледаш преди да я получиш, как да играеш под преса и как да се надиграваш един на един. Да имаш смелостта и техническите умения да преодолееш противников играч - нещо, което децата в Испания научават още от малки. И когато школите у нас не могат да научат децата ни на такива фундаментални неща, не ни остава друго, освен да си спомняме с носталгия за онова лудо американско лято от 94-та.
Испания инвестира в методика и учи децата да разбират играта и да ѝ се наслаждават. Франция пък е страна, която е изградила национална мрежа за откриване на таланти - с регионални центрове и зададени общи стандарти. Да почерпим опит и от Англия - инвестиции в терени, треньори, академии и масов футбол. Аржентина пък превръща школите си в сърцето на клубовете в страната, а младите играчи се разглеждат като надежда, идентичност и бъдещ икономически актив, защото рано или късно играчите биват трансферирани във водещи клубове от Европа.
България има таланти, но няма система, която да ги развива
У нас също има школи, треньорски лицензи, юношески първенства, програми, турнири и стратегии. Проблемът е, че отделните дейности твърде рядко образуват работеща система. Работи се на парче - организира се турнир, провежда се треньорски курс, а после се прекъсва дейност. Не се работи постоянно, а треньорите нямат търпение да дочакат даден талант да се развие. По-лесно е да бъде запратен някъде другаде да трупа опит, само и само да не им е на главата.
Пирамидата у нас е обърната. Опитваме да строим върха, със смяна на национални селекционери и постоянни промени в състава. Никой не иска да се захване с основата. Знаят ли в Българския футболен съюз колко деца играят футбол у нас, кой ги тренира, на какви терени, с каква методика и какъв напредък постигат? Няма какво да си кривим душите - нито имаме добри треньорски кадри, нито имаме достатъчно на брой терени, които да отговарят на базови стандарти. За методика пък да не говорим - в най-честия случай, писана на коляно между тренировките.
Генералният ни проблем не е да открием новия Христо Стоичков, а че се надяваме той сам да се превърне в голям футболист. Във футбола обаче няма нищо случайно - затова и отбори като Франция, Англия, Аржентина и Испания са на полуфинал на световно първенство. Защото изграждат система, която постоянно да произвежда достатъчно на брой добри играчи. От това се нуждае и българският футбол - национална методика, която наистина да осигури повече квалифицирани треньори, достъпни терени и реален контрол върху школите.
В БФС уж са тръгнали по този път - остава да ни покажат, че не ни хвърлят прах в очите, а наистина се работи. Как ли? Като започнат да създават наистина качествени футболисти, които да ни върнат там, където всички искаме да бъдем: на световно първенство.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": Това, което се случи с Иран на Мондиал 2026, е позор за футбола и ФИФА
