Когато за първи път се срещаме със Софи Бринкман – медицинска сестра и самотна майка, тя по нищо не прилича на Лисбет Саландер от трилогията на Стиг Ларшон. Нещата обаче постепенно се променят – и образът й също, – когато открива, че един от пациентите й, Хектор Гусман, освен очарователен баща на семейство, е и глава на международна гангстерска група (тук пък се налага сравнението с Вито Корлеоне). Скоро Софи се озовава в центъра на гангстерска война между фамилията на Гусман и руската мафия. Сьодерберг ни среща и с някои ченгета, които се държат като гангстери, както и с някои гангстери, които проявяват необичайно благородство. Появява се и приятелят на Софи със своя собствена история, но както и при Ларшон, жената остава в сърцето на събитията. Впрочем сравненията с други писатели и теми свършват дотук. Александер Сьодерберг е оригинален автор, чиято професия безспорно се е отразила на писателската му техника – главоломно развиващият се сюжет привлича вниманието и на филмовите компании и правата за филмирането му са продадени веднага след излизането на романа.
Новият глас в шведската криминална литература Александър Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Приятелят от Андалусия” (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня”.
