Бизнесът иска премахване на минималната заплата

Председателят на организацията Васил Велев подкрепи предложението с данни за държавите в Европейския съюз - според тях доходите на работещите в държави без регламентирана минимална заплата са 1,6 пъти по-високи от тези в държавите с такава заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска. Бизнесът потвърди позицията си, че у нас доходите растат по-бързо от производителността на труда. Пример за това е минималната заплата, която със заложеното ново увеличение на 510 лева ще е нараснала двойно за последните четири години, а икономиката е пораснала в пъти по-малко, посочиха от организацията.

На фона на предстоящото подновяване на преговорите как да се определя минималната заплата, от Асоциацията на индустриалния капитал поискаха премахването й. Според Васил Велев ръстът на минималното възнаграждение изпреварва повишението на производителността и на средната работна заплата. Така нискоквалифицираният труд е надценен, което демотивира хората да търсят квалифицирана работа. Ако от догодина минималната заплата стане 510 лева, със средно 12% клас за прослужено време, нейната стойност достига 571 лева.

КНСБ обръща внимание на дигитализацията, след като поиска 120 лв. по-високи заплати

Дигитализацията, бъдещето на труда, несправедливостта в икономиката ще бъдат основните теми на редовния 8-ми конгрес на КНСБ, който ще ...

Прочети повече

"Сравнете я сега със средната заплата, например в област Видин или със средната заплата в хотели, ресторанти, охранителна дейност, текстил и облекло. Ще видите, че тя се доближава до средната", посочи Велев, цитиран от Дарик.

Друг аргумент в полза на отпадане на минималната заплата е ситуацията в европейските държави, в които няма административна намеса за този доход.

"Половината от трудещите се в ЕС, се трудят в държави, в които няма минимална работна заплата и там средната работна заплата е с над 60% по-висока", посочи още той.

От бизнеса предлагат и други мерки за осигуряването на работна сила и развитие на икономиката - висшистите, завършили университет у нас, да бъдат задължени да работят в България за определен период, а държавата да улесни достъпа на чуждестранни работници до трудовия пазар, който има нужда от средни специалисти.