На 14 февруари по стар стил отбелязваме Трифон Зарезан – празника на виното, плодородието, лозарите, кръчмарите, градинарите. Празникът съвпада със Свети Валентин, но народните вярвания около Трифон Зарезан имат особена символика.
Трифон Зарезан това е християнски и фолклорен празник, почитащ паметта на свети Трифон - мъченик, живял в средата на III век. Според новия църковен календар Трифоновден се отбелязва на 1 февруари. По стар стил празникът се пада всяка година на 14 февруари. Но въпреки смяната на календара, всяка година отбелязваме Трифоновден именно на този ден. На 14 февруари честваме денят на лозарите и виното.
Традиции, обичаи и поверия на Трифон Зарезан
Традиционно празникът се свързва със смяната на сезоните и прехода от зима към пролет. Но основните традиции се свързват преди всичко с лозарството и първия стопански процес в обработка на лозата след зимата – нейната пролетна резитба.
Почитаме Свети Трифон, покровител на лозарите, винарите и кръчмарите
Особена сила и енергия носят първите два дни след 14 февруари, които се наричат „трифунци“. Поверията гласят, че жените не бива да режат с ножица, както и да шият или да плетат. Според народните вярвания, ако се наруши тази забрана ще „се отвори устата на вълка“, а това ще навреди на добитъка и реколтата.
Слънчевото време на този ден вещае плодородна година. Валежите и силният вятър вещаят слаба реколта.
Вярва се, че ако дадете пари назаем в този ден, цяла година ще давате, а ако вземете пари, цяла година ще вземате.
Най-важният обичай е зарязването на лозята. Изпълнява се рано сутринта, когато мъжете отиват на лозята, за да отрежат първите три пръчки. Ако резитбата се осъществи с добра мисъл, вярва се, че годината ще е плодородна. Символичното поливане на лозята с вино „връща“ силата на земята и вещае богата реколта.
Какви традиции се спазват на Трифон Зарезан
На трапезата се слага обреден хляб, приготвен от жените още в ранни зори. Хлябът се украсява с елементи, свързани с лозята. Сервира се печена кокошка с ориз или булгур. Приготвената за празника храна предварително се носи на лозето с песни и благословии. Според народното вярване, колкото по-весела е трапезата, толкова по-сладко ще бъде и виното.
На главата на най-стария лозар се поставя венец от лозови клонки, а той дава благославия за здраве и изобилие.
Виното и хлябът са най-чистите и свети символи на празника и те заемат почетно място на трапезата. Чаша вино се оставя на трапезата за починалите близки. Също така виното се използва за благославяне на нов дом или за благославяне на строежа му.
Задължително се вдигат наздравици с благословията: „Нека е берекет! Да прелива през праговете!“
