Започва строежът на НДК

Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава.

В Пловдив за първи път се честват Св. св. Кирил и Методий

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в Бълг...

Прочети повече

Архитектурният проект на основната сграда е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство е изградено по идея на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

Най-голямата зала („Зала 1“) разполага с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива. НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 кубични метра.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен бил международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада”. Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. „Софпроект” с ръководител Чедомир Павлов прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България”.

"Още тогава имахме генерална схема за бъдещото метро, която включваше линии под това място. Ето защо единодушно решихме, въпреки съпротивата на влиятелни хора, да изградим цялото подземно пространство на голяма дълбочина и освен подземен булевард с трамвайна линия, гараж с повече от хиляда места, магазини и други площи, да се оформят в груб строеж две станции и трасе за бъдещото метро от бул. „Патриарх Евтимий” до подножието на „Лозенец”. Това си спомня пред БТА Георги Йорданов, първият ръководител на щаба за координация на изпълнението на проектирането и строителството – от 25 май 1978 г. до есента на 1979 г.

Започва посещението на папа Йоан Павел II в България

Апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България е 96-тото посещение на главата на Римокатолическата църква извън Италия...

Прочети повече

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Първата копка е направена на 25 май 1978 година. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 година.

Строителството на НДК поглъща 335 000 куб. метра бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.

Първата колона на сградата е издигната на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра е разгънатата площ на административната сграда.

Президентът на САЩ Хари Труман подписва Доктрината "Труман"

Доктрината „Труман” е външнополитическа инициатива на САЩ, целяща да възпре разпространението на комунизма в Турция и Гърци...

Прочети повече

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници, затова в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам. Строежът струва 270 млн. лв. тогавашни пари.

През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие "Най-добър световен конгресен център"

На 31 март 2011 г. са отбелязани 30 години от откриването на НДК.