Един от най-изявените полски актьори, режисьори и педагози Ян Енглерт, завинаги останал в съзнанието на българската публика като отец Рикардо Леон Ередия от емблематичния филм "Осъдени души" (1975) на режисьора Въло Радев, бе специален гост на 30-ото юбилейно издание на София Филм Фест и получи Наградата на София. Ролята му в екранизацията по едноименния роман на Димитър Димов е сред най-силните и въздействащи образи в историята на българското кино.
Днес, пет десетилетия след "Осъдени души", Ян Енглерт продължава активната си творческа кариера и беше гост на София, за да представи най-новия филм с негово участие – "На кръстопът" (The Crossroads / Skrzyżowanie), режисиран от Доминика Монтеан. Филмът е психологическа драма, в която Енглерт изпълнява централната роля на Тадеуш – възрастен лекар, изправен пред трагично събитие, което разклаща устоите на неговия живот и го принуждава да преосмисли миналото си, моралните си избори и отношенията с най-близките си хора. "На кръстопът" се възприема като едно от най-силните екранни завръщания на актьора в последните години и привлича вниманието на международната фестивална публика.
Източник: Фотограф: Иван Дончев / София Филм Фест
Специално пред Actualno.com застанаха Ян Енглерт и неговата съпруга Беата Скибаковна, която е копродуцент на продукцията и най-голямата му подкрепа.
За българската публика ролята Ви в "Осъдени души" остава една от най-емблематичните и години по-късно зрителите ви свързват с нея. Днес се връщате в България не само като актьор, а като артист, оставил дълбока следа тук. Какво е усещането да се срещнете отново с българската публика в рамките на фестивала?
Ян Енглерт: Преди всичко се чувствам като дядо, който се среща с внуците си. Има нещо необикновено в това, че са минали вече 50 години, а ние продължаваме да говорим сякаш всичко е било вчера. Най-важното за мен е, че тази роля и този филм символизират приятелства и срещи, добри отношения с хора, които и сега виждам в България. Това е слънчевата страна на тази роля. Вчера се срещнахме с втория оператор - след 52 години, и разговаряхме помежду си сякаш не сме се виждали от вчера. Много често виждам българи в Полша, а често се срещам с хора и тук в България. Срещите са много приятни и няма нещо лошо, за което да се захвана и което да кажа.
В новия филм "На кръстопът" играете човек, който е изправен пред морална криза. Имаше ли трудности в изграждането на този персонаж?
Ян: Нищо не беше трудно. Всъщност това е образ, който е доста близък, защото играя човек на моята възраст. Разбира се, не играя самия себе си, но беше достатъчно да бъда в този филм. Когато достигне определена възраст, човек прави сметки сам със себе си и понякога се държи по начин, който е почти абстрактен. Този мой герой е човек, който е имал власт и авторитет и е на такъв етап от живота си, че губи тази власт и този авторитет, и живее със съзнанието, че умира. Но мисля, че успехът на този филм е малко неочакван. Успехът се дължи на това, че този филм е за семейството, а не просто за главния герой.
Източник: Lukasz Dejnarowicz, Agencja FORUM
Доколко според Вас човек може да започне изцяло "на чисто" на по-късен етап от живота си? Или винаги носим тежестта на миналото със себе си?
Ян: Това не е възможно. Никой не е едно единствено парче. Никой не е еднороден. Човек се променя непрекъснато, в зависимост от това с кого се среща, с кого общува, в кого се влюбва. Но никой не е един и същ от съзряването си, да кажем на 18-годишна възраст, докато стане на 80. Човек се променя и носи тези моменти със себе си. В моя живот това са няколко различни човека. При мен много важна беше срещата с моята съпруга, а после и това, че станах баща. Това са неща, които ме промениха много.
Беата, Вие сте копродуцент на филма, в който участва Вашият съпруг. Какво ви привлече в тази история?
Беата: Това, което направих - да стана копродуцент на филма - го направих за своя съпруг. Прочетох сценария, видях, че това е роля, която е написана за него, мечтаната роля, която пасва точно на този момент от неговия живот.
Ян: Бих искал да добавя нещо. Моята съпруга всъщност е прекрасна актриса, но и продуцира много театрални постановки. Това обаче беше първата ѝ копродукция по отношение на филм и тя направи всичко възможно да изиграя тази роля и това беше като подарък за моя 80-и рожден ден.
Беата: Това беше сценарий, който първоначално беше отхвърлен, не получи достатъчно средства, за да бъде реализиран. Но аз наистина дадох всичко от себе си, за да намеря средствата и този филм да бъде направен и всичко това беше тайна от него.
И двамата казахте, че това е роля, която е била подходяща за този етап от Вашата кариера. Какво успяхте да си вземете лично за вас от тази роля и от филма "На кръстопът"? Какво остана във вас?
Ян: Нищо, но аз дадох всичко. За мен е вече късно да се уча, мога най-много да се смъмрям и да се карам на себе си, защото не обичам друг да го прави.
Смятате ли, че днес ролята на жените като продуценти в киното променя нещо в индустрията? Може би начинът, по който се разказват историите?
Беата: Много актриси, включително и тези в Холивуд, започват да продуцират, дори и във филмите, в които участват. Не остават само актриси. Много от моите колежки актриси също искат да правят и нещо друго. Предполагам феминизмът е повлиял на това. Те или пишат сценарии, или продуцират, но е факт, че жените в киното стават все по-смели. Когато станем режисьори и продуценти, вече можем сами да решаваме за себе си, да си поставяме цели, а не да зависим от нечии чужди решения.
Какво искате да остане в зрителите след този филм?
Ян: Хората намират много от собствените си ситуации в този филм. Разбират, че трябва да се изкажат неща, които са останали недоизказани. Да изрекат на глас неща, които са се случили в семействата им и оттам да си направят съответните изводи. Това са неща и ценности, които са валидни на всяка географска ширина, в цялата цивилизация.
