По време на излет в провинцията Лаура като по чудо оцелява след автомобилна катастрофа. Физически невредима, но дълбоко разтърсена, тя е приютена от местна жена, която е станала свидетел на инцидента и започва да се грижи за Лаура с майчина преданост. Когато съпругът и големият ѝ син също преодоляват първоначалната си съпротива срещу присъствието на Лаура, четиримата бавно изграждат нещо подобно на семейни отношения. Скоро обаче става ясно, че никой не може да игнорира миналото си...
"Отражения № 3" се разгръща в една фина, загадъчна атмосфера, съчетаваща човешка близост с психологическа мистерия. Филмът изследва теми като загубата, паметта и принадлежността, разкривайки сложните начини, по които непознати хора могат да си въздействат, докато се сблъскват със сенките на собствената си история.
Филмът тръгва по кината в България от 8 май.
Още: 9 май - Ден на европейското кино: България гледа филмите на Европа
За филма
"Никой, абсолютно никой друг не е способен на това, което прави Пецолд. Подобно на пиесата на Равел, чието заглавие носи, този филм е произведение, което е едновременно красноречиво, мелодично и изпълнено с тайнственост. Паула Беер, непроницаема като Сфинкс, отново сякаш се свързва с режисьора си на ниво, което надхвърля чисто професионалното, и чрез обрания, но категорично силен език на тялото и характерна изразителност, тя гарантира, че филмът следва неотклонно безупречните изчисления на Пецолд". Дейвид Дженкинс, Little White Lies
"Отражения № 3" притежава хичкоковско излъчване, повтарящо се превъплъщение в творчеството на Пецолд; могат да се открият нюанси от "Шемет", докато героите на филма се опитват да заменят онова, което липсва в живота им, с двойници, готови да изпълняват роли". Клинт Уортингтън, RogerEbert.com
Още: Моден триумф в боксофиса: Продължението на "Дяволът носи Прада" покори върха
"Този филм е класически Пецолд – използвам това определение като голям комплимент. Не очаквайте всички мистерии да бъдат разкрити. Няма специално разяснителен момент или задоволителна развръзка (това не е присъщо на Пецолд), но тайните, които постепенно излизат наяве, се оказват неочаквани съкровища". Люк Хикс, The Film Stage
Германия, 2025, 86 мин, режисьор Кристиан Пецолд, сценарий Кристиан Пецолд, оператор Ханс Фром, с участието на Паула Беер, Барбара Ауер, Матиас Бранд, Ено Требс, продуценти Флориан Кернер фон Густорф, Михаел Вебер, Антон Кайзер, продукция Schramm Film Koerner & Weber, разпространител за България – Арт Фест.
Награди и номинации
Кан ’25 – номинация за награда на публиката, "Петнайсетдневка на режисьорите"
Лисабон ’25 – специална награда на журито "Жоао Бернар да Коста"
Сидни ’25 – номинация за най-добър филм
Валядолид ’25 – номинация за наградата за най-добър филм "Златно острие"
В разговор с режисьора Кристиан Пецолд
Снимка: Getty Images
"Чувствеността е нещо, коeто искам да видя в един филм – да усещам, вместо да разчитам на думи." (част от интервюто на Савина Петкова за Cineuropa.org)
"Отражения № 3" събира отново германския режисьор Кристиан Пецолд с актрисата Паула Беер, осем години след първия им съвместен филм "Транзит". В новия сюжет Беер влиза в ролята на студентка по пиано на име Лаура, която претърпява автомобилен инцидент. Помага ѝ Бети, по-възрастна жена, която прекарва времето си в градинарство и в грижа за голямата, но празна къща.
Благодарение на Бети, съпруга и сина ѝ, Лаура постепенно се връща към нормалния живот, но дали има ненаказано добро? С "Отражения № 3", Пецолд се завръща към темите от ранното си кино под влиянието на Алфред Хичкок и мистериозните му героини.
Защо действието на филма се развива на границата между лятото и есента?
Допада ми това, че първият Ви въпрос е за сезоните! Идеята беше да снимаме през септември или октомври, тъй като не исках филмът да има пролетна или лятна атмосферата. Исках да хванем красотата и блясъка на последните дни на лятото, онова време, когато вече си мислиш за зазимяване.
Още: Напук на критиците: "Майкъл" с впечатляващ дебют от над 200 млн. долара
В предния Ви филм "Пожар" имаше любовен триъгълник, а в "Отражения № 3" броят на героите расте: семейство от трима души приветства четвърти член. Как да тълкуваме тази своеобразна "алгебра" в социален план?
Признавам си, никой не ми е задавал такъв въпрос досега! Ще започна отдалеч – много обичам мюзикъли. Музиката е много важна за мен и филмите ми, но специално мюзикълите са ми слабост. Винаги мисля за структурата на филма като цяло и в този случай може да се каже, че използвам хореографията на мюзикъла, където двама души танцуват и когато се появи втора двойка [танцьори], това ще повлияе на танца и на другите двама.
Снимка: Getty Images
Как се отнасят актьорите към тази хореография?
На актьорите им допада да използваме подобни хореографски термини. Мразят, когато им говоря за психологическия профил на героите, защото това ги кара да се затворят в себе си. Но ако си танцьор, ти следиш за движенията на партньора си, за пространството помежду им. Бих казал, че в "Пожар" и тук, къщата е нещо като сцена за героите, и когато те затанцуват, им се връща вкусът към живота.
Как изградихте тези герои без предистория? Техният метафоричен танц ни въвлича, въпреки че нито те самите, нито ние зрителите знаем подробности от миналото им.
Всеки един от героите имаше предварително подготвена от мен биография, която актьорите да ползват, ако искат. Например, майката, Бети е била учителка в Мюнхен. Там е имала драматична любовна афера, затова е решила да загърби големия град и да стане учителка в провинцията. Пристигайки там, колата ѝ се развалила и за щастие се запознава с мъж, който може да я поправи… Тя се влюбва в него, защото е сръчен. Затова и в някои сцени може да видите за секунда високи рафтове, пълни догоре с книги: нейните книги съжителстват с неговите инструменти.
Напомня ми за героя на Франц Роговски в "Ундине", който е водолаз.
Да, точно така! През 20-те години на миналия век и особено в нямото кино, ръцете на актьорите са били на преден план. С идването на звука, ръцете сякаш загубват изразността си в сравнение с лицето, устните, очите. Франц Роговски например не е учил актьорско майсторство – бил е танцьор и клоун и е свикнал да прави много, много неща с ръцете си. Чувствеността е нещо, които искам да видя в един филм – да усещам, вместо да разчитам на думи.
За Кристиан Пецолд
Снимка: Getty Images
Кристиан Пецолд е роден през 1960 г. в Хилден, Германия, от 1981 г. живее в Берлин. Изучава германска литература и драма в Свободния университет в Берлин, а от 1988 до 1994 г. следва режисура в Германската академия за филмово и телевизионно изкуство. Филмите му често изследват теми като идентичност, история, памет и лична свобода, поставяйки героите в морално и емоционално сложни ситуации.
Първия си игрален филм той режисира през 1995 г. "Състоянието, в което съм" е обявен за най-добър филм на Германските филмови награди през 2000 г. За "Барбара" (2012) Пецолд получава награда Сребърна мечка за най-добър режисьор на кинофестивала в Берлин. "Пожар" е петият му филм в конкурса на Берлинале и, след "Транзит" и "Ундине" – третото му партньорство с актрисата Паула Беер. "Отражения № 3" е четвъртият филм, по който работят заедно.
ИЗБРАНА ФИЛМОГРАФИЯ
2000 "Състоянието, в което съм" ("Die innere Sicherheit")
2002 "Волфсбург" ("Wolfsburg")
2014 "Феникс" ("Phoenix")
2018 "Транзит" ("Transit")
2020 "Ундине" ("Undine")
2023 "Пожар" ("Afire")
2025 "Отражения № 3" ("Mirrors No. 3")
