2019 г. е била най-горещата в историята на Европа

22 април 2020, 12:55 часа • 2499 | прочитания

Миналата година беше най-горещата в историята в цяла Европа, тъй като температурните рекорди бяха сринати от серия от екстремни горещи вълни на целия континент. Това сочат резултати от сателитно наблюдение на повърхността на Стария континент на Европейския съюз.

Още: Бизнесът е възмутен: Норвегия въведе строги правила за туристите

Още: За еврозоната и Зелената сделка: Вицепрезидентът на ЕК Тереса Рибера изрази оптимизъм от София

В своя годишен доклад за състоянието на климата Службата на ЕС за изменение на климата „ Коперник” (C3S) посочва, че 11 от 12-те най-топли години на континента са регистрирани от 2000 г. насам, тъй като емисиите на парникови газове продължават да нарастват, предаде БГНЕС.

Топлите условия и летните горещи вълни допринесоха за широкото засушаване в цяла Южна Европа, докато районите на Арктика бяха с близо един градус по Целзий по-горещи от типичната година.

Като цяло температурите в цяла Европа са били с 2 градуса по-високи през последните пет години, отколкото през втората половина на XIX век, показват данните на C3S.

Още: Росен Желязков за зеления преход: Държавата подкрепя всички политики на ЕС, които улесняват бизнеса и гражданите

Още: Три пъти повече катаклизми. Климатичните промени са безпощадни

2019 г. в световен мащаб беше втората най-гореща – с изключение само за 2016 г.- година, която преживя изключително силно затопляне поради Eл Ниньо.

Някои части на Европа през миналата година преживяха периоди с до 4 градуса по-горещи от историческата базова линия, а топлинните вълни - особено през юни и юли – регистрираха температурни рекорди във Франция, Германия и Великобритания.

Парижката климатична сделка задължава нациите да ограничат покачването на глобалната температура до "доста под" 2градуса по Целзий над прединдустриалните нива.

За да направят това и да остане надежда за постигане на по-амбициозното ограничение на споразумението до 1,5 градуса затопляне, ООН казва, че емисиите от използването на изкопаеми горива трябва да падат с 7,6 процента годишно до 2030 г.

Още: Ще изчезнат ли напълно? Популацията на императорските пингвини намалява по-бързо от очакваното

Още: Учените от "Коперник": Преживяхме втория най-горещ месец май

Въпреки че се очаква нивата на въглеродно замърсяване да спаднат значително през 2020 г. поради икономическото забавяне от пандемията COVID-19, има опасения, че емисиите ще се увеличат, след като бъде намерена ваксина.

Темата продължава и в нашия блог.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес