След като САЩ облекчиха частично санкциите и възстановиха отношенията си с Беларус, държавата, която през февруари 2022 г. се превърна в плацдарм за силите на Владимир Путин по пътя им към нахлуване в Украйна, явно прави опити да се сближи и с Европейския съюз. Висши служители от Минск са в голяма степен "персона нон грата" в ЕС, откакто бяха наложени европейски санкции вследствие на мащабните репресии на режима на Александър Лукашенко срещу протестите на опозицията през 2020 г. Наказателните мерки бяха затягани многократно заради войната на Русия в Украйна.
Европейски дипломат обаче твърди, че наскоро е имал среща с Юрий Амбразевич - бивш заместник-министър на външните работи на Беларус, назначен през март в Рим като посланик на Минск във Ватикана и натоварен със задачата да установи контакти с европейските страни.
Още: Беларус увеличи износа на гориво за Русия
"Неформално отговорен" дипломат: как Беларус иска да излезе от изолацията
Амбразевич се е опитал да предаде посланието, че Беларус се стреми да прекъсне политическата си изолация и че може да играе роля в намирането на преговорно решение между Русия и Украйна. Минск може да участва и в бъдещи преговори за европейската сигурност, смята бившият зам.-министър, по думите на цитирания от Reuters европейски дипломат, който се е срещнал с него.
Belarus tries to return to Europe — Minsk seeks a way out of isolation after warming ties with Washington
— NEXTA (@nexta_tv) October 17, 2025
Following partial sanctions relief and the restoration of contacts with the U.S., Belarus has begun cautiously reaching out to Europe, Reuters reports, citing European… pic.twitter.com/aDq0HcHOBb
Беларуското посолство в Париж, където Амбразевич е акредитиран и като пратеник към културната организация на ООН - ЮНЕСКО, изпраща в края на септември по имейл покана до редица мисии на европейски страни. Амбразевич иска дипломатите да се срещнат с него. В имейла, копие от който е било прегледано от информационната агенция, се казва, че Амбразевич „сега е неофициално отговорен за координирането на дипломатическите контакти на Беларус в столиците на Западна Европа“. Говори се за среща в Париж на 6, 8 или 9 октомври.
Беларуското посолство уточнява, че Амбразевич е „поискал няколко срещи с колегите си посланици, акредитирани във Франция, в съответствие със стандартната дипломатическа практика“.
Трима други европейски дипломати потвърждават, че техните страни са получили поканите и че някои държави са се съгласили да се срещнат с Амбразевич. Не е ясно колко покани са били изпратени и колко страни са се отзовали на тях.
Още: "Двама старци си бъбрят": Зеленски за мирното предложение на Лукашенко към него и Путин (ВИДЕО)
„Мисля, че те чувстват, че с Тръмп се е отворила възможност да бъдат отменени санкциите срещу тях, затова се възползват от нея“, тълкува хода на Минск едно от цитираните официални лица.
Ролята на Доналд Тръмп
Беларуският диктатор Александър Лукашенко, близък съюзник на Владимир Путин, е изолиран от години. Западните санкции само влошиха тази изолация. Но откакто Доналд Тръмп встъпи в длъжност за втория си мандат в Белия дом, Вашингтон засили ангажиментите си с Минск, като изпрати няколко делегации в беларуската столица през тази година.
През последните седмици Тръмп се обади на Лукашенко и го похвали като „много уважаван“ лидер. Изпрати и пратеник в Беларус за преговори, които доведоха до освобождаването на повече от 50 политически затворници в средата на септември. В замяна Вашингтон облекчи санкциите срещу държавната авиокомпания „Белавия“, за да ѝ даде достъп до резервни части: САЩ вдигат частично санкциите срещу беларуската авиокомпания "Белавия".
Чар срещу скептицизъм
Двама от дипломатите описват контактите на Беларус с европейците като "офанзива на чара", която цели да покаже, че Минск не е напълно зависим от Москва. „Те казват, че не искат ескалация на конфликта, така че сега желаят да имат отворена линия за дискусии с други държави и да подчертаят разликите си с Русия“, посочва едно от неназованите официални лица, цитирано от Reuters.
Снимка: Александър Лукашенко, Kremlin.ru
Американски официални лица казват, че администрацията на Тръмп се надява да извади Беларус от геополитическата орбита на Русия, макар и само до известна степен. Някои европейци обаче считат това за малко вероятно, като се има предвид силната зависимост на Лукашенко от своя много по-голям съсед – политически, икономически и военно.
Дипломати подчертават, че Беларус е арестувала още опозиционни фигури веднага след освобождаването на затворниците през септември: "Лукашенко е наркоман": Бивш политически затворник разкри кой е наркотикът му.
Още два примера за близостта между Русия и Беларус - Минск и Москва проведоха съвместни военни учения през септември, а Лукашенко предложи да се построи атомна електроцентрала в източната част на Беларус, която да доставя ток на контролираните от Русия части на Украйна: Беларус предложи да построи АЕЦ за окупираните от Русия украински територии.
Беларус иска достъп до балтийските пристанища, за да изнася важен продукт
Светлана Тихановская, която е лидер на беларуската опозиция в изгнание, изрази неспокойство относно отмяната на санкциите на САЩ срещу "Белавия" и призова ЕС да запази наказателните си мерки, „докато не настъпят системни и необратими демократични промени в Беларус“.
Основна цел за Лукашенко би било облекчаването на санкциите върху калиевите торове от Беларус - единственият ѝ продукт, който е лидер на световния пазар, и възстановяването на достъпа на тази страна без излаз на море до балтийските пристанища, за да транспортира стоката си. Беларуската опозиция в изгнание, която има подкрепата на балтийските държави членки на ЕС, се противопоставя категорично на всяка такава стъпка.
"Засега не виждам готовност от страна на литовците или латвийците да отменят санкциите срещу Лукашенко", заяви Павел Слункин - бивш беларуски дипломат, който в момента живее извън страната.
