През последните няколко седмици учените прогнозират, че тази година вероятно ще бъде най-горещата в историята на планетата – факт е, че в Тихия океан вече се задава рекордно явление Ел Ниньо, което ще отприщи невероятни горещи вълни по света, пише Earth.com. В ново проучване учените са открили един от основните фактори, които задействат и засилват екстремните жеги в определени точки по света.
Горещите вълни и появата им по едни и същи места
Горещите вълни са склонни да засегнат едни и същи познати места: сухата вътрешност на Северна Америка, Средиземноморието и земеделските райони, където почвата се изтощава точно когато жегата достигне своя пик. Сега учените са открили, че сухата почва преобразува слънчевата светлина в топлина, което кара тези места да се нагряват повече от други.
Прочетете също: Адска жега ще удари света: Кога да очакваме рекордни температури
Картата на местата, където почвата отделя най-много топлина, изглежда непроменена. Сега ново проучване, използващо климатични модели, предполага, че силното затопляне я е променило, измествайки опасността далеч от някои настоящи горещи точки и изостряйки нови, разположени много по-на север.
Когато почвата изсъхне, тя спира да отделя влага. Точно както потта охлажда кожата, растенията и почвата обикновено отделят вода във въздуха и това изпарение отнася топлина. Ако влагата се премахне от това уравнение, охлаждането по същество спира. Тъй като енергията няма къде да отиде, слънчевата светлина се преобразува в топлина, вместо да издига вода в небето. Земята прегрява, въздухът над нея се затопля по-бързо и жегата става опасна.
Според учените тази връзка между влажността на почвата и температурата на въздуха е „взаимозависима“ и е най-силна през лятото. Статистиката показва, че тази връзка е най-силна в междинни зони, които не са нито прекомерно влажни, нито напълно сухи. Такива зони включват Централните Велики равнини, части от Индия, Южна Европа и региона Сахел в Африка.
В ново проучване екип, ръководен от Даниел Хейгън от Лабораторията за хидроклиматични екстремуми в университета в Гент, се фокусира върху картографирането на местоположенията на горещи точки с усилване на топлината до края на века.
Прочетете също: Вълна от убийствена жега връхлита до България: 40°C през юни
Изследователите са провели 11 климатични модела за два много различни бъдещи сценария, сравнявайки свят, който намалява емисиите, с такъв, който продължава да гори изкопаеми горива. Резултатите показват, че в свят с ниски емисии съществуващите горещи точки просто се укрепват и разширяват леко, оставайки приблизително на сегашните си местоположения. Междувременно, при силно затопляне, картината се променя: по-старите горещи точки близо до екватора отслабват и се свиват, докато нови се появяват значително по-на север. Влиянието на сухата почва върху летните горещини не просто се увеличава навсякъде, както може да се очаква – то всъщност се измества.

Какво причинява тези пространствени промени? Според учените, където се появяват нови топлинни зони, самият въздух вероятно става по-реактивен – шок върху повърхността причинява по-голяма температурна разлика от преди. Там, където старите топлинни зони изчезват, причината е различна: почвата просто губи своята стабилност. По същество учените стигат до заключението, че и двата ефекта се дължат на значителна промяна в циркулацията на въздуха.
Резултатите разкриват и един неизвестен досега факт: по време на силно затопляне географията на топлината, излъчвана от почвата, не се увеличава на едно място. Тя се разделя на две части, като отслабва близо до тропиците и се увеличава към полюсите. Това разделяне се случва неравномерно и зависи от траекторията на излъчването.
Прочетете също: Учени: Рекордна жега може да повтори бедствието от 1877 г. и да убие 250 млн. души