Саудитска Арабия, голяма част от която е покрита с пустиня, обяви впечатляващи резултати от мащабна екологична програма.
Мащабната екологична програма на Саудистка Арабия
За по-малко от пет години страната е възстановила над 1 милион хектара деградирала земя и е засадила над 159 милиона дървета, според Tech. Програмата е започнала през 2021 г., а до 2024 г. площта на възстановената земя е била приблизително 250 000 хектара, но до началото на тази година тази цифра вече е надхвърлила 1 милион хектара.
ООН оцени проекта като един от най-големите примери за възстановяване на екосистеми в сух климат. Експертите смятат, че опитът на Саудитска Арабия е показал, че дори страни с тежък недостиг на вода могат успешно да се борят с деградацията на земята с правилния подход.
Прочетете също: Китай засади 78 милиарда дървета, но сега плаща цената: Учени предупреждават за опасност
Властите на страната обаче не планират да почиват на лаврите си. До 2030 г. Саудитска Арабия планира да възстанови 2,5 милиона хектара земя, а в дългосрочен план - 40 милиона хектара, и да засади 10 милиарда дървета.
За да реализира такъв амбициозен проект, страната използва съвременни технологии за пестене на вода. По-конкретно, създават се системи за събиране на дъждовна вода, строят се язовири и се използват пречистени отпадъчни води вместо прясна вода за напояване на някои зелени площи.
Озеленяването не се ограничава само до пустинните райони. Милиони дървета се засаждат по магистралите, пасищата се възстановяват, а в големите градове, включително Рияд, се създават нови паркове и зелени пространства.
Отбелязва се, че екологичната програма е част от по-голяма стратегия. До 2030 г. Саудитска Арабия планира да получава 50% от електроенергията си от възобновяеми източници и значително да разшири площта на защитените природни зони.
Прочетете също: Планират мащабна сеч на гори
Междувременно колумбийският град Меделин се превърна в един от най-известните примери за това как природата може да помогне в борбата с жегата и климатичното затопляне. Като част от програмата „Зелени коридори“ по пътища, паркове, реки и обществени пространства са засадени приблизително 880 000 дървета и над 2,5 милиона храсти и други растения.
Изпълнението на проекта там е започнало през 2016 г. Неговата цел е да се намали ефектът на градския „топлинен остров“, причинен от гъстото застрояване, прекомерния асфалт и намаляването на зелените площи. Тези фактори доведоха до прегряване на улиците и влошаване на качеството на живот на жителите.
Дърветата охлаждат въздуха по два начина: те създават сянка, предпазвайки пътищата и сградите от пряка слънчева светлина, а също така изпаряват влагата през листата си, като по този начин естествено понижават температурата на околния въздух. Проучвания показват, че благодарение на озеленяването средната температура в града е спаднала с около 2°C, а в най-сенчестите райони въздухът е станал по-хладен с до 5°C.
новите зелени пространства са подобрили качеството на въздуха, намалили нивата на шум, създали са местообитания за птици и опрашители и са направили ходенето и колоезденето по-комфортни.
Днес програмата на Меделин се смята за един от най-добрите примери за градска адаптация към изменението на климата. Тя се изучава от експерти по целия свят, тъй като мащабното озеленяване може да направи градовете не само по-красиви, но и значително по-комфортни за живеене с повишаването на температурите.
Докато Колумбия успешно се бори с жегата и изменението на климата, Европа страда от праха от Сахара. Концентрациите на пустинен прах в цяла Европа са се увеличили с 10–25% през последните години, като Канарските острови и Южна Испания са пострадали най-много. Учените предупреждават, че проблемът само ще се влоши с по-нататъшното затопляне на климата.
През последното десетилетие концентрациите на прах от пустинята Сахара в Европа са се увеличили с 10–25%, а във Великобритания замърсяването на въздуха, свързано с такъв пренос, се е увеличило с почти 50%. Това показва ново проучване, озаглавено „Растящо замърсяване на въздуха в Европа с прах от Сахара под влияние на изменението на климата“, публикувано в списание Nature.
