Големите градове се превръщат в топлинни острови, а техните жители са подложени на топлинен стрес, който в България достига екстремни нива през 2025 г., а в някои градове във вътрешността на страната вечерните температурни максимуми са с до 9,5°C по-високи спрямо сравнявания ден през 2006 г. Това показват резултатите от ново изследване на институт GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представено като първото национално атрибутивно изследване, фокусирано върху топлинния стрес в страната и в българските градове. Резултатите бяха представени на пресклуб на Климатека в институт GATE от ръководителя на проучването д-р инж. Лидия Витанова.
Какво е градски остров на топлина и как влияе на хората? (СНИМКИ)
Климатичен модел
Изследването сравнява чрез регионален климатичен модел два горещи летни дни – 26 юли 2006 г. и 26 юли 2025 г. – и обхваща 10 населени места с различно географско положение, климат и градска среда. Анализът разглежда не само температурата на въздуха, а и влажността, вятъра и слънчевата радиация, за да оцени как топлината реално натоварва човешкия организъм и защо рискът се различава между отделните градове.
Още: Защо хората игнорират климатичните промени
35°C не винаги се усещат като 35°C. “Двама човека могат да бъдат изложени на една и съща температура на въздуха, но натоварването върху организма им да бъде съвсем различно. Причината е, че освен температурните градуси влияние оказват и влажността, вятърът, слънчевата радиация и топлината, която излъчват нагретите сгради и настилки,” обясни Лидия Витанова.
В градовете към тези фактори се добавя още един: самата градска среда – какво е застрояването, има ли зелени площи, начинът, по който се използват земята и енергията. Тази среда в населеното място също може да усили или намали въздействието на горещините, именно тази комбинация от фактори се изследва от екипа на Лидия Витанова.
Предупреждение: Нова гореща вълна връхлита Испания
Резултатите очертават тенденция: през изследвания период през 2025 г. някои от основните индекси за топлинен стрес вече достигат екстремни стойности. А най-силните разлики между двете изследвани години се появяват вечер след 20 ч., във време от денонощието, когато би трябвало да усещаме охлаждане, за да може организмът ни да се възстанови от жегите през деня.
Какво е топлинен стрес?
Още: Arctic Sunrise: Ледоразбивачът, който спасява света и обича България (СНИМКИ И ВИДЕО)
Температурата, която виждаме в прогнозата за времето, не показва пълната картина. Топлинният стрес показва как комбинацията от температура, влажност, вятър и радиация натоварва човешкия организъм. Затова при еднаква температура условията могат да се усещат съвсем различно.
Тази картина е ключово важна за превенцията от горещите вълни, които ще засягат все повече населените места. Пресен пример е тежката ситуацията с жегата в десетки градове през изминалия юни – най-горещият измерен досега в Западна Европа. Същевременно до момента липсваха данни и анализ за топлинния стрес в национален мащаб и локално.
Горещата вълна: Повече от 2/3 от европейците са търпели на над 35°C
„Досега за България липсваше цялостен анализ на топлинния стрес на национално ниво и на различията между отделните градове. С това изследване правим първа стъпка към запълването на тази липса. Това ни позволява да разберем по-добре къде топлинното натоварване е най-силно и кои фактори го определят“, казва д-р инж. Лидия Витанова
Разликата между двете изследвани години е отчетлива на национално ниво. Един от най-важните изводи от изследването е, че при сравняваните горещи периоди само за две десетилетия част от показателите за топлинен стрес преминават в по-висока рискова категория – от „много силен“ към „екстремен“. Това означава по-голямо топлинно натоварване и по-висок риск за хората.
Още: Нова гореща вълна връхлита Великобритания
През лятото на 2025 г. рискът от работа и спорт на открито (измерван с показателя WBGT) достига средно около 32°C за страната – с 2°C повече спрямо 2006 г. Тук стойностите над 31°C попадат в категорията екстремен топлинен стрес.
Фиг. 1: Скалите на основните индекси показват кога топлинното натоварване преминава от комфортно към силно, много силно и екстремно.
Още по-голяма е промяната при нивото на топлинен стрес и свързания с него здравен риск (Universal Thermal Climate Index или UTCI). През 2025 г. този показател достига 50°C – с близо 9°C повече спрямо 2006 г., като също преминава прага за екстремен топлинен стрес. Тези стойности не означават, че температурата на въздуха е била 50°C. Индексът комбинира различни метеорологични фактори и показва топлинното натоварване върху човешкия организъм.Разликите показват колко по-тежки могат да бъдат условията вечер при подобни екстремни ситуации днес.
Още: Горещо време: В Хонконг счупиха температурен рекорд
Фиг.2: Средната радиационна температура (MRT) показва топлината, която човек получава от слънцето и нагретите повърхности около него. През 2025 г. тя остава висока дори в 20 ч. – около 45°C
Показателят за топлината, която човек получава от слънцето, сградите, настилките и други повърхности (MRT) дори в 20 ч. през 2025 г. достига около 45°C – с близо 6°C повече спрямо 2006 г. Това означава, че нагретите сгради, настилки и други повърхности продължават да отдават натрупаната през деня топлина и след залез. Градската среда задържа и излъчва повече топлина, което забавя вечерното охлаждане. А вечерното охлаждане има особено значение за здравословното състояние на човека. След продължително излагане на високи температури през деня именно по-хладните късни и нощни часове дават възможност на организма и градската среда да се освободят от натрупаната топлина и да се охладят.
Кои градове не изстиват толкова лесно вечер?
Още: За първи път от 155 години: Цял месец без дъжд в Лондон
Един от най-силните сигнали в резултатите се появява след края на най-горещата част от деня и на локално ниво. Трите града, в които се вижда най-голяма температурна разлика са Плевен, София и Пловдив. Водещ сред тях е Плевен: в 20 ч. моделираната максимална температура достига 38,5°C през 2025 г. при 29°C през 2006 г. Става дума за разлика от 9,5°C. В София разликата е между 25,5°C и 34°C – 8,5°C, а в Пловдив между 29°C и 36,5°C – 7,5°C. Това не означава, че климатът в Плевен се е затоплил с 9,5°C или този в София – с 8,5°C за последните две десетилетия.
Карта с изследваните 10 населени места у нас
Защо крайморските градове показват различна картина?
Още: Горещи вълни и липса на дъжд: Европа в плен на сушата
Промяната обаче не е еднаква навсякъде. Докато при Плевен моделираната разлика достига 9,5°C, а при София – 8,5°C, в Бургас тя е едва 0,5°C, а във Варна – 1,5°C. Благоевград също показва голяма разлика – около 8°C, докато при Русе тя е 5°C, при Кърджали – 4,5°C, а при Сливен – около 1,5°C.
Така изследването очертава по-силна тенденция към ръст при част от градовете във вътрешността на страната, докато при крайбрежните локации изменението е значително по-малко. Сред причините са охлаждащото влияние на морето и морския бриз. Резултатът се формира също от комбинацията между местния климат, посоката и скоростта на вятъра и особеностите на самата градска среда. Именно затова не можем да говорим за единен български градски климат.
Как самият град усилва жегата?
Климатичните условия са една част от картината. Как изграждаме и променяме градовете също е определящо за топлинното натоварване. Застрояването, количеството и разположението на зелените площи, начинът на използване на земята и енергийното потребление също влияят колко топлина се натрупва през деня и колко бързо може да бъде освободена вечер.
Още: Предупредиха за опасност туристите в Гърция
Затова два града с еднаква температура на въздуха могат да имат различни нива на топлинен стрес. И дори в рамките на един град отделни квартали, улици и обществени пространства могат да създават съвсем различни условия.
В проучването се сравняват моделирани стойности за конкретни горещи периоди през две екстремни лета – 2006 и 2025 г. Като се съпоставят данните за един и същи ден (подробностите за методологията може да видите в края на материала).
Карти на зони с висок топлинен риск
Още: Тридневна гореща вълна връхлита Гърция
Разликите между градовете водят и до един от най-важните практически изводи от изследването: адаптацията към екстремните горещини трябва да бъде основана на местните условия.
Мярка, която работи добре в Плевен или София, няма непременно да бъде най-подходящото решение за Варна или Бургас. Общините се нуждаят от локални данни за това къде топлинният риск е най-голям и кои характеристики на градската среда усилват проблема.
На тази база може да стъпят и работещи локални планове за действие при горещи вълни, както и системи за ранно предупреждение. Важно е общините да разполагат с карти на зоните с висок топлинен риск, за да могат инвестициите да бъдат насочени първо към най-засегнатите квартали и към хората, които са най-уязвими при екстремни горещини.
Сред възможните мерки са повече зелени пространства, засенчване на спирки, площади, детски площадки и пешеходни пространства, зелени коридори и покриви, както и адаптиране на обществените сгради, например с добра вентилация.
Още: Жените или мъжете понасят по-тежко жегите?
Градско планиране
Нарастващите горещини често се възприемат основно като климатичен проблем. Новото изследване показва защо картината е по-сложна. Климатът определя условията, но начинът, по който изграждаме градовете, може да усили или да намали топлинното натоварване върху хората. Местоположението, вятърът, близостта до море, застрояването, зеленината и характеристиките на повърхностите действат едновременно. Ако искаме градовете да останат пригодни за живот при все по-чести и интензивни горещи периоди, трябва да знаем не само колко градуса показва термометърът, а къде и защо тези градуси се превръщат в най-голям риск за хората.
Топлинен купол захлупва Европа до дни, чакат ни 45 градуса: Meteo Balkans с важно предупреждение
Снимки: Envato
