Вече е 17 декември, остават броени дни до Коледа и не само, че няма сняг, а някак вече сме се примирили, че ще прекараме поредните празници без вълшебството на бялата, блестяща покривка, която носи магията на празника и помним от детството ни. Нещо повече: израсна цяло поколение деца, родени и живеещи в България, които не свързват Коледа със сняг. Климатичните промени са факт и наред с останалите отрицателни последици за Земята, отнеха и тази неповторима радост и красота, която все повече остава в спомените ни. Дори Витоша все още чернее, а не белее.
Три пъти повече катаклизми. Климатичните промени са безпощадни
Екзотика
Снегът на Коледа вече е екзотика в голяма част от страната, като през последните 13 години за 7 от 9 големи български града снежната покривка едновременно и изтънява, и е все по-малко вероятно да натрупа изобщо сняг, алармират експертите от Климатека. Трябва да се вземе предвид фактът, че и исторически в равнините райони сняг по Коледа не е бил гарантиран. Например в София дните със снежна покривка са средно около 50 на година. А в най-южните райони, където климатът е континентално-средиземноморски, снежните дни се броят на пръстите на едната ръка.
Още: Неочаквано влияние: Как Марс променя климата на Земята?
Дни със снежна покривка и нейната дебелина на датата 25 декември в големите градове на България за периода от 1983-2024 г. /Източник на данни: ERA5-Land,/ Визуализация: Климатека
Отделно в празничния период е характерно “коледно затопляне”, което се споменава и в народната метеорология. Дори и с тези особености на българския климат, ясно се откроява настоящата тенденция на спад в количеството сняг по Коледа. Това не е изненадващо, защото дори и при слабо затопляне на температурите очакванията за сняг могат да се превърнат в дъжд сняг или дъжд.
Безснежи Коледи
Още: Последните 3 години са най-топлите в историята
Безснежните празници зачестяват рязко — пет от шестте Коледи без снежна покривка за целия период на наблюдение са именно през последните години. Снегът в града, дори и да навали, се топи лесно на асфалта – дори и да ни се струва безснежно, това не означава, че не е отчетен сняг на метеорологичната станция.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в София за периода от 1983-2024 г. / Източник на данни: ERA5-Land. /Визуализация: Климатека
В Пловдив в 7 от последните 13 години Коледата е безснежна, докато за 20-те години преди 2013 г. това се е случвало само 4 пъти. Виждаме, че по-дълбок е бил снегът в края на 90-те и началото на 21 век, а последно снежна покривка над 10 см е имало през 2012 г.
Още: Да очакваме ли сняг за Коледа? Месечна прогноза за времето за декември 2025 г.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в Пловдив за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. /Визуализация: Климатека
Морето рядко допуска снега до брега — и това е част от климатичната идентичност на Варна. До 2012 г. обаче приблизително всяка втора Коледа все пак е носела снежна покривка. През последното десетилетие този шанс изчезва напълно: оттогава насам празникът в морската столица неизменно преминава без сняг.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в Варна за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. / Визуализация: Климатека
В Стара Загора Коледа също вече е безснежна. Промяната е още по-видима от тази в морската столица — до 2012 г. в около две от всеки три години на 25 декември е била отчитана снежна покривка, в отделни години над 10 см. Днес този модел практически липсва.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в Стара Загора за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. / Визуализация: Климатека
Още: За доброто на всички: ЕС в готовност да се откаже от петрола, газа и въглищата
Почти същото можем да кажем и за крайдунавския град Русе, където през последните дозина години Коледна рехава снежна покривка е имало единствено през 2017 г. В миналото на всеки няколко години е имало и по-дълбок сняг. Това прави особено впечатление за град от Североизточна България, защото точно този район от страната ни е известен със суровите си зими със снежни виелици и преспи.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в гр. Русе за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. / Визуализация: Климатека
Подобна е и картината в северния град Плевен. В периода 1983–2012 г. Коледа е била снежна в 24 от 30 години, като в 7 от тях снежната покривка е надхвърляла 10 см. След крайъгълната 2012 г. обаче безснежието се превръща в правило, а рехав сняг е отчетен единствено през 2016 г.
Още: Заместник-министър: Климатичните промени вече са реалност за България
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в Плевен за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. / Визуализация: Климатека
В град Сливен ситуацията е малко по-оптимистична, тъй като през последното десетилетие натрупал сняг е имало през 3 години – 2016, 2017 и 2021 г. Но и там безснежните години вече са значително по-чести. Преди е имало снежна покривка в ¾ от Коледите, като понякога тя може и да е над 10 см. След 2012 г. имаме обратното правило – тънък сняг има едва през ¼ от времето.
Още: Учени: Почти половината от плажовете ще изчезнат до края на века
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в град Сливен за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. /Визуализация: Климатека
В Шумен преди все пак е имало поне някаква снежна покривка в ⅔ от годините, но от скоро безснежието по Коледа вече е правило, а не изключение.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в Шумен за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5-Land. / Визуализация: Климатека
В друг северен град – Добрич Коледите без сняг не са били рядкост и през 80-те години, като шансът за такава е била около 40%. Но и там от 2013 г. насам те вече преобладават през 75% от времето, а когато все пак натрупа, снежната покривка е значително по-тънка от преди.
Дебелина на снежна покривка на 25 декември в Добрич за периода от 1983-2024 г. Източник на данни: ERA5. Визуализация: Климатека
Коледа като символ на затоплящите се зими
Още: Екстремни природни условия: СМО съобщи за рекордни нива на въглероден диоксид
Все по-честите безснежни Коледи не са изолирано явление, а част от по-широка тенденция на затопляне на зимния сезон. Средно за последните три десетилетия (периодът 1991–2020) зимите в България са се затоплили с около 0,6°C, показват данни от 14 метеорологични станции със свободен достъп. На пръв поглед това звучи незначително, но дори половин градус често е границата между сняг и дъжд. Данните от българските метеорологични станции показват, че през последните 10 години затоплянето вече е особено изразено и през месец декември — периодът, в който традиционно очакваме снежна Коледа. Така Коледата, макар и само един ден, се превръща в символ на това как зимите ни постепенно губят своя снежен облик.
Няма измъкване: Без намаляване на емисиите 2 млн. души ще загинат
Снежната Коледа изчезва навсякъде
Това, което се случва в нашата страна е част от световна тенденция. Средната снежна покривка на Коледа намалява значително за 300 града от умерените ширини в Северното полукълбо. Докато от 1950 г. до 1980 г. тя е била около над 50 см, към края на периода 2011-2020 г. тя вече е под 20 см.
Още: Атлантическото течение е на ръба на колапс - Европа може да навлезе в малка ледникова епоха
Средна дебелина на снежната покривка на Коледа за 300 града от умерените ширини, където обичайно се наблюдава снеговалеж през зимата в умерените ширини за периода 1950 г. до 2020 г. Източник: Oikoweather.
Когато пчелите изчезнат: Има ли бъдеще без тях?
