Докато светът гледа към Арктика и Антарктида, един друг, често пренебрегван ледови гигант умира - Хималаите. Наричани „третият полюс“ заради огромните си ледени резерви, те се топят с темпове, които науката дори преди десетилетие смяташе за немислими. И в резултат на това - милиарди хора в Азия рискуват да останат без вода, разказват синоптиците от "Meteo Balkans" в свой материал.
Ледниците на Хималаите хранят някои от най-важните реки на планетата - Ганг, Инд, Брахмапутра, Меконг, Жълтата река и Яндзъ. Тези реки са основният воден, земеделски и енергиен източник за над 2 милиарда души - от Индия и Бангладеш до Китай, Непал и Тайланд. Топенето на тези ледници е еквивалентно на това водната система на Европа да бъде изключена за часове.
Учените: топенето е „катастрофално ускорено“
Според последния анализ на International Centre for Integrated Mountain Development (ICIMOD), между 2010 и 2020 г. Хималаите са изгубили 65% повече лед, отколкото през предходното десетилетие.
Причините са следните:
- по-високи температури;
- по-малко снеговалеж;
- по-топли мусонни ветрове;
- замърсяване от сажди, които ускоряват топенето.
„Ледниците на Хималаите се топят два пъти по-бързо от световната средна стойност,“ предупреждава климатологът д-р Соня Шрестха. „Това е процес, който може да преобърне живота на половината Азия.“
Повече вода днес, почти никаква утре
В краткосрочен план ускореното топене води до повече вода в реките, но това е измамно изобилие. Когато ледът намалее до критично ниво, дебитът рязко ще спадне. Първо ще последват суши, после срив в земеделието, след това - миграционни кризи, пишат още метеоролозите.
Най-уязвимите държави са Непал, Индия, Пакистан и Китай са в най-голям риск. Особено Пакистан, който получава 60% от водата си директно от хималайските ледници. „Ако темпът на топене не се промени, до 2100 г. Южна Азия може да загуби 70% от ледниците си,“ предупреждава доклад на ООН. Това би означавало воден колапс - буквално.
Снимка: iStock
Енергиен срив
Не става дума само за питейна вода. Хималайските реки захранват хидроцентрали, които осигуряват ток за стотици милиони хора. Когато дебитът спадне, електропроизводството ще последва съдбата на ледниците.
Парадоксът е, че в момента Азия се сблъсква и с двата крайни риска: катастрофални наводнения заради разтопения лед и дългосрочна суша, когато ледникът се „изчерпи“. В Непал и Бутан вече са регистрирани няколко ледникови езера, които могат да се скъсат и да унищожат цели долини.
Учените не са оптимисти. Без агресивно ограничаване на затоплянето ледниците няма да се възстановят. Но има мерки, които могат да забавят катастрофата:
- контрол на замърсяването от сажди;
- международен мониторинг;
- безопасни язовири и устойчиво напояване;
- план за водни резервни системи.
