Вулканични изригвания се случват по целия свят, причинявайки невероятни разрушения, но те са и ценен природен ресурс: течностите, които се издигат от магмата, често са богати на важни метали. Освен това, голяма част от добива на метали като мед, олово и цинк се извършва в древни, угаснали вулканични кратери, пише Science Alert.
С напредъка на технологиите, търсенето на тези материали нарасна значително за употреба в батерии, компютри и други. Но учените са на мнение, че активните вулкани биха могли да попълват запасите от тези метали.
Откритието на учените
В ново проучване екип от Оксфордския университет откри металосъдържащи флуиди в действащ вулкан в Карибско море. Работата им по картографиране на вулкана Суфриер Хилс е забележителна не само с откритието на екипа, но и с начина, по който е направено откритието: чрез използване на данни за земетресения.
Вулканите не са само източници на геотермална енергия, но също така съдържат метали, необходими за съвременните технологии и прехода към въглеродно неутрална икономика, казват съавторите на изследването. Тези метали често се пренасят от горещи, солени магматични флуиди на няколко километра под повърхността, но откриването и изучаването на тези скрити резервоари е предизвикателство.
За да преодолеят този проблем, учените са приложили измервания на сеизмични вълни от земетресения в същия район, случили се между 1996 и 2007 г. – всички от които са събрани на 23 мониторингови станции.
Прочетете също: Парадокс: Защо в САЩ има толкова много вулкани?
Подробен анализ на хиляди по-бързи P-вълни и по-бавни S-вълни им позволи да изградят триизмерна карта на това, което се намира под вулкана Суфриер Хилс, който за последно изригна през 2013 г. Тъй като тези вълни се разпространяват по различен начин в различните материали, картата им позволи да разграничат разтопената магма от скалата, пълна с течност.
По време на проучването авторите са успели да идентифицират зона с диаметър около 1-1,5 километра, разположена на около 2 километра под повърхността, съдържаща „богат на флуиди, съдържащ метал саламура“. Предполага се, че този резервоар от метали евентуално може да бъде експлоатиран в бъдеще.
Авторите отбелязват, че ще са необходими допълнителни изследвания, за да се определи точно съставът на тази зона и нейната концентрация, но настоящите данни показват, че новият метод може да позволи откриването на области от интерес за добив на метали във вулкани без изкопни дейности.
Междувременно учени съобщават, че супервулканично изригване заплашва света. Още през този век светът може да се изправи пред всички страшни последствия от ново вулканично суперизригване. Interesting Engineering посочва, че през 1815 г. Индонезия преживява най-мощното вулканично изригване в историята на планината Тамбора, чиито последствия са усетени от целия свят. Огромен стълб пепел е охлади планетата и следващата година остава в историята като "годината без лято".
Тогава температурите в световен мащаб са паднали рязко, добивите на земеделски култури са се понижили драстично, причинявайки световен глад, а пандемията от холера е отнела хиляди човешки животи. Учени прогнозират, че шансовете да се случи ново суперизригване през този век са 1:6. Според професора по климатични науки Маркус Стофел от Женевския университет последствията могат да бъдат още по-лоши, тъй като светът сега е много по-гъсто населен и вече е изправен пред последиците от климатичната криза. Все още обаче не е разработен конкретен план за действия при подобно бедствие.
