X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Заснето с инфрачервена камера: огромни течове на метан вече са документирани в Европа и САЩ

17069
Заснето с инфрачервена камера: огромни течове на метан вече са документирани в Европа и САЩ
Снимка: iStock

Огромни количества метан изтичат от нефтени и газови обекти на множество локации в Европа и САЩ. Освобождаването на този парников газ в атмосферата влошава климатичната криза и засилва последиците от нея, но въпреки това изкопаемият газ продължава да се представя в публичните дискусии като добра възможност за енергийния преход.

Метанът (CH4) е газ, който е невидим за невъоръженото око, но също така и 85 пъти по-вреден за климата в краткосрочен план от най-познатия парников газ – въглероден диоксид (СО2). Високоспециализирана инфрачервена камера обаче вижда това, което човешкото око не може: голямо отделяне на метан, основен компонент на изкопаемия газ и силен парников газ, който ускорява климатичната криза с тревожни темпове.

През лятото на 2020 г. екип на „Грийнпийс“ – Австрия засне течове на метан на три локации в страната: газов интерконектор, рафинерия и бензиностанция. Резултатите показват, че течовете на метан на са изолирани инциденти и се срещат на различни етапи от производствената верига в преноса и складирането на този вид гориво. В последващи проучвания организацията „Clean Air Task Force“ документира над 120 случая на течове на метан в седем страни от Европейския съюз. Последните снимки са от съседна Румъния, където засечените течове са били „навсякъде“.

Този проблем получи широка гласност след разследването на New York Times от 2019 г., което разкри мащабите на течовете на метан от нефтените находища в Западен Тексас. Тъй като тези обекти нямат задължение да правят сами подобни измервания и да отчитат резултатите, журналистите Джона М. Кесел и Хироко Табучи най-напред летят с малък самолет над различни петролни и газови обекти и отчитат концентрациите на метан във въздуха. След това, заедно с екип от изследователи, отиват на местата със засечени емисии на метан и ги заснемат с инфрачервена камера. За разлика от традиционните фотообективи, които са стъклени, инфрачервените изображения са създадени с помощта на метални лещи, изработени от германий, който е прозрачен при инфрачервени дължини на вълните. За да визуализира газ, камерата използва хелий за охлаждане на сензора до температурата на течния азот, около минус 200 градуса по Целзий.

Проблемът с изтичането на метан

Изкопаемият газ може да причини много сериозни щети на климата, ако попадне в атмосферата неизгорял под формата на метан. Това може да се случи при неконтролирани течове по време на извличане на изкопаем газ от земните недра, по време на транспортиране в тръби с дължина от стотици хиляди километри или когато се съхранява в резервоари, а в някои случаи, когато е умишлено освободен. Освен че изтича, понякога се изгаря и без никаква енергийна полза, което го превръща във въглероден диоксид (т.нар. gas flaring).

Метанът като глобална заплаха за климата

Концентрацията на метан в атмосфера на Земята се увеличава: годишните емисии са се увеличили средно с 50 милиона тона годишно в периода 2000-2006 г. Основните източници на тези емисии са селското стопанство, заради промишленото животновъдство, и производството на енергия от изкопаем газ. Ако сравним емисиите от изкопаеми горива (вкл. газови находища с течове и чупливи тръбопроводи), ще наблюдаваме увеличение от 17% на средното за периода количество между 2000-2006 г. и 2017 г. Това е индикация за рекордно високи емисии на метана и многократно увеличение в последните 20 години. Скорошна статия в научното списание „Nature“ защитава още по-притеснителната теза, че емисиите на метан, предизвикани от човешка дейност, са подценявани с 25-40%.

Опасни последици за здравето

Както метанът, така и летливите органични съединения и други въглеводороди, съдържащи се в изкопаемия газ, са прекурсори за формирането на друг замърсител – приземния озон (О3). Познат още като „лош“ озон, той е силно дразнещ газ и представлява риск за човешкото здраве, за разлика от озона във високите нива на атмосферата, който предпазва от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Излагането на замърсяване с озон може да доведе до проблеми с дихателните пътища (възпаления) и намалена белодробна функция. Животните и растенията също страдат от замърсяване с озон. Институтът за изследване на устойчивата трансформация към Университета във Вупертал, Германия, изчислява стойността на годишните загуби на реколта поради замърсяване с озон между 11-18 милиарда долара. В зависимост от метеорологичните условия неконтролираното изтичане на метан може да има отрицателно въздействие върху качеството на въздуха в засегнатите райони.

Любопитно е посещението на журналистите от The New York Times и изследователите, с които те си сътрудничат, в завод за преработка на газ, южно от град Пекос, щата Тексас. Там те откриват емисии, които се изхвърлят от горната част на резервоар за отпадъчни води. Работник от завода решава да се качи по стълбата до резервоара и да провери мястото, където инфрачервената камера вижда облак от димни газове . Той отива там без предпазно облекло. Според него, емисиите са „само водни пари“ и „няма проблем“.

Но според Тим Доти, който преди е работил в комисията за качество на околната среда в Тексас, водната пара би била видима с просто око. „Това не е вода“, казва той. „Това са много емисии.“ В последващо изявление, въпросната компания все пак потвърждава, че работници са установили нужда от поправка на вентила на заснетия резервоар.

Проблемът с изгарянето на изкопаем газ

При изгарянето на изкопаем газ метанът (CH4) се трансформира във въглероден диоксид (CO2) и водна пара (H2O). Както метанът, така и въглеродният диоксид са парникови газове с много силно въздействие и основни двигатели на предизвиканата от човешки дейности климатична криза. Делът на отделения в атмосферата CO2 от изгарянето на изкопаеми горива и индустрията представлява 65%, а този на метан – 16% от всички парникови газове, създадени от човека. При навлизане в атмосферата метанът е 25 пъти (измервания за период от 100 години) и дори 85 пъти (измервания за период от 20 години) по-вреден за климата от CO2.

Това означава, че използването на изкопаем газ за отопление на домове ни или за производство на електричество води до задълбочаване на климатичната криза. Ето защо бързо растящата му популярност като основна алтернатива на въглищата застрашава усилията за справяне с последиците от климатичните промени. Мантрата за изкопаемия газ като преходно гориво към нисковъглеродна икономика пренебрегва основния проблем с използването му – а именно изтичането на метан – „страничен“ ефект, който засяга околната среда и здравето на хората, удобно пропускан в икономическите анализи на газовите компании в типичния от десетилетия подход на индустриите на изкопаемите горива.

Защо го наричаме „изкопаем“ газ?

Макар газовото лоби да не харесва това и от десетилетия успешно да пробутва романтичното определение на газа като „природен“, той си остава изкопаемо гориво, често извлечено заедно с петрола, който добиваме от подземни находища. Изкопаемият газ се състои най-вече от метан – съдържанието му е 85% и повече. Компонентите на изкопаемия газ се различават в зависимост от района на източника, от който се добиват, и в някои случаи е необходимо изграждането и използването на съоръжения за обогатяване на метана преди подаването му в газовата мрежа. Другите съставки на изкопаемия газ могат да включват пропан, етан, въглероден диоксид, азот и летливи органични съединения (ЛОС).

Изкопаемият газ все още не играе ключова роля за производството на електроенергия в България (най-голямата централа на изкопаем газ е ТЕЦ Варна на почетния председател на ДПС Ахмед Доган), но пък има стратегическа роля в производството на топлинна енергия и топла вода, тъй като немалко на брой топлофикации в страната разчитат на това гориво. Заедно с изгарянето на въглища, което за момента остава с най-голям дял в енергийния микс на България, тези изкопаеми горива генерират високи нива на парникови газове и по този начин причиняват климатичната криза и задълбочават свързаните с нея предизвикателства, пред които сме изправени.

Ето защо е притеснително в Националния план за възстановяване и устойчивост да са заложени толкова много средства за инвестиции в инфраструктура за изкопаеми горива. Можете да прочетете скорошна позиция на коалиция от организации по темата.

Изкопаемият газ не е решение за климатичната криза

Изкопаемият газ нанася много повече вреди на климата, когато се вземат предвид всички етапи от производствения му цикъл, както и използването му за генериране на енергия. Изпускането на метан по време на тези различни етапи е непредсказуемо и унищожава дори малкото съществуващи предимства на изкопаемия газ пред въглищата. Поради тази причина определения за изкопаемия газ като „благоприятно за климата“ гориво са илюзорни и подвеждащи. Изгарянето на газ винаги ще води до вредни за климата емисии.

Бъдещи инвестиции в газова инфраструктура биха удължили енергийната зависимост от изкопаемите горива, използвани в централизирани производства, а също и биха възпрепятствали инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Този сценарий е изцяло в услуга на бизнес модел, който уврежда климата и продължава да изолира домакинствата от активно участие в енергийната система и като производители, освен като потребители. За една наистина щадяща климата енергийна система се нуждаем от инвестиции във възобновяеми енергийни източници - преди всичко слънчева и вятърна енергия, както и системи за съхранение на батерии, децентрализирано производство на енергия, технологии като термопомпи и използване на геотермална енергия.

Още от КЛИМАТ:

Топенето на ледовете ще освободи спящи дънни вируси

Морското равнище край Нидерландия може да се повиши много по-бързо от очакваното

Какви са последиците от климатичните промени през 2020 г. за Азия

САЩ изчислява щетите от глобалното затопляне на 100 млрд. долара годишно

Учени: Полярните мечки ще изчезнат до края на века

Редки видове птици се впускат в полет по линиите на Софийското метро

Нови доказателства: Човекът съсипва една от най-важните екосистеми в океаните

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com