Международно проучване, в което участват учени от Института „Руджер Бошкович“ (ИРБ) в Хърватия, показва, че най-дълбоките части на Адриатическо море се затоплят много по-бързо от очакваното, като промените, които се очакваше да настъпят едва в края на века, се случват още сега, предаде хърватската агенция ХИНА. Изследователи от ИРБ са анализирали данни, събрани от Южноадриатическия басейн, най-дълбоката част на Адриатическо море, и са установили ускорено затопляне и засоляване на дълбоките води, със скорост, далеч надвишаваща климатичните прогнози. „Това означава, че промените, очаквани едва към края на века, се случват днес, със сериозни последици за екосистемите, климата и крайбрежните общности“, заявиха от ИРБ.
Температурата на морето на 1000 метра дълбочина са е повишила с 0,8°C през последното десетилетие, а солеността се е увеличила с 0,2 PSU. Тези тенденции представляват най-бързо регистрираните промени в дълбоките води на Средиземно море и може да са знак за трайна промяна в климатичния режим на региона.
Работата на д-р Елена Терзич и д-р Ивица Вилибич, публикувана в „Limnology and Oceanography Letters“, е резултат от международно сътрудничество между хърватски, италиански и словенски учени, които анализират данни от различни океанографски платформи.
Още: През 2025 г.: Пожарите погълнаха рекордна площ в ЕС
„Особено обезпокоителен е фактът, че промените се ускоряват. Това не е постепенна адаптация, а бърз преход към ново състояние, което все още не разбираме напълно“, подчерта Вилибич.
Ускореното затопляне и засоляване на дълбоките води имат значителни последици за биоразнообразието, климата и крайбрежните общности.
Естественият термостат на Средиземно море се проваля
Адриатическо море може да се счита за естествения „термостат“ на Средиземно море, тъй като влияе върху температурните модели в целия басейн чрез топлообмен, обясняват от ИРБ. През зимата в плитката северна част на Адриатическо море се образува студена гъста вода. Тя потъва на дъното и оттича през Отрантския проток в дълбините на Средиземно море. В продължение на векове това е задвижвало течения, които стабилизират системата и доставят кислород на Средиземно море в дълбочина.
Още: Водата се превръща във валута и ще става все по-скъпа
Тази природна система сега обаче се променя. Обичайно студените води край хърватското крайбрежие стават по-топли и по-солени, така че вместо да охлажда дълбоките средиземноморски води, Адриатическо море изпраща по-топли води, които допълнително затоплят системата.
Основните двигатели на промените са комбинация от глобалното затопляне и промените във валежите и речния отток. По-високите температури на въздуха означават по-малко студена вода на морската повърхност, а промените във валежите и речния отток водят до по-солени води в северната част на Адриатическо море.
От ИРБ отбелязват, че тази тенденция се ускорява: между 2012 и 2024 г. скоростта на затопляне на дълбоките води се е увеличила до 0,8°C на десетилетие, в сравнение с около 0,2°C на век преди това.
Промените в Адриатическо море са предизвикателство за Европа
Още: Времето полудя: Започват горещите вълни в скандинавските страни
Промените вече засягат живота в морето. Видовете, адаптирани към студени условия, които традиционно са обитавали дълбоки води, сега са изправени пред бързи промени в местообитанията си.
Промените в плътността на дълбоките води влияят на покачването на морското равнище по средиземноморското крайбрежие на Европа, а учените изчисляват, че настоящите тенденции биха могли да доведат до допълнително покачване на морското равнище с 3,3 мм годишно.
Освен това промените в океанските течения биха могли да повлияят на метеорологичните модели, средиземноморската климатична система и крайбрежните общности в цяла Европа.
Проблемът надхвърля националните граници, а промените в Адриатическо море не са просто регионален феномен, а европейско предизвикателство, изискващо координирани действия, се подчертава в съобщението на ИРБ.
Още: Как климатичните промени разрушават традициите и риболова в Адриатическо море
Следващата стъпка на изследователите ще бъде разработването на подобрени климатични модели, способни по-точно да предсказват темпа на промяна в затворени морета.
