Порестите черни диаманти, известни още като „карбонадос“, се срещат в Бразилия и Централна Африка. Тези мистериозни камъни не включват един-единствен кристал, а представляват струпване от малки диаманти. Досега учените не успяваха да идентифицират скалата, в която първоначално са се образували тези диаманти, но вече имат някои предположения, пише Science Alert.
Произход на черните диаманти
Разглеждайки лъскавата повърхност на камъните, учените предполагат, че черните диаманти вероятно са с космически произход или са се образували в резултат на мощно космическо въздействие. Трябва да се отбележи, че черните диаманти на Земята не са като прозрачни монокристали, които се оформят за бижута. В едно зрънце карбонадо могат да съществуват едновременно множество кухини и различни минерали - всяка от тях може да показва определен етап от историята на камъка.
В ново проучване учените се опитват да разберат как всъщност са се образували мистериозните черни диаманти на Земята. Резултатите показват, че древен сблъсък вероятно е спомогнал за преместването на богат на въглерод материал дълбоко във вътрешността на планетата.
Според новата хипотеза, диамантите биха могли да се образуват в мантията, преди да се издигнат на повърхността. Казано по-просто, сблъсъкът е само началната точка на тази история, но не води директно до образуването на диаманти.
В проучването Атила Демен, Петер Немет и техни колеги изследвали карбонатни проби от геоложка формация в Бразилия. Учените анализирали състава на въглерода, извършили рентгенови сканирания на скалите и изследвали отделни зърна под електронен микроскоп.
Първата загадка е стъклената повърхност на камъните, която често е сравнявана с разтопената външна кора на метеорит; ако такава повърхност се е образувала при удар, тя би трябвало да се отрази в микроскопичната структура на диаманта.
Оказва се обаче, че в приповърхностния слой се откриват и обикновени диамантени кристали, а в изследваните зърна няма следи от удар. Освен това върху някои камъни е открито и тънко покритие от минерал, състоящо се от титанов диоксид. Под него са запазени отделни диамантени кристали, докато гладката повърхност е покривала както анатазния слой, така и откритите диамантени области. Според учените, блясъкът на камъка може да показва по-късен етап от неговата история, а не условията на първоначалното образуване на диаманта.
След това учените измерили съотношенията на различните форми на въглерод, за да определят произхода на въглерода в тези диаманти. В повечето проби съотношенията наподобявали въглерод, останал от древни живи организми. В някои проби обаче въглеродът вероятно е имал смесен произход.
Но как е възможно материалът, първоначално намиращ се на земната повърхност, да е достигнал дълбините, необходими за образуването на диаманти? Единственото възможно обяснение, според учените, е много бързата субдукция. Субдукцията е процесът на потъване на повърхностния материал във вътрешността на планетата. Авторите казват, че това би могло да обясни и защо толкова много кухини са запазени в диамантите. Изследователите предполагат, че подобен процес може да е бил предизвикан от мощен сблъсък, случил се в началото на съществуването на Земята. Учените обаче не са успели да свържат черните диаманти с някакво конкретно събитие, свързано с удар.
Прочетете също: Предположение: На Меркурий има диамантен слой - близо 18 километра скъпоценности
