Астрономите са изследвали три древни галактики, на чиято светлина са били необходими над 13 милиарда години, за да достигне Земята. Резултатите от изследването обясняват защо звезди от трето поколение все още не са открити.
Откритието на учените за химичния състав на ранната Вселена
Когато Вселената е била още в начален стадий на развитие – само 500 милиона години след Големия взрив, или около 3% от сегашната ѝ възраст, някои от най-ранните звезди и галактики вече са се образували. Досега астрономите предполагаха, че по-голямата част от газа около младите галактики е останал недокоснат, състоящ се предимно от водород и хелий – първичните компоненти, налични в новородения Космос.
Според проучване, публикувано от астрономи от Университета на Аризона в списание Nature Astronomy, тази идея вероятно е неправилна. Всъщност галактиките са започнали да насищат Космоса с тежки елементи като кислород и въглерод много по-рано, отколкото се е смятало досега.
В ранната Вселена са съществували само два прости елемента: водород и хелий. Гравитацията е привличала облаци от този газ в звездите, където под екстремно налягане и температура са се раждали по-сложни елементи. Когато звездите са умирали, те са разпръсквали тези елементи в Космоса, където са се превръщали в градивни елементи за нови звезди, планети и в крайна сметка за живот. Въглеродът в телата ни и кислородът, който дишаме, са създадени точно по този начин. Но досега не е било ясно кога точно по-тежките елементи са започнали да излизат от първите галактики.
Изследователи са изследвали три древни галактики, на чиято светлина са били необходими над 13 милиарда години, за да достигне Земята. Наблюденията са осъществени благодарение на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ : близо 30 часа изображения са им позволили да открият слаби следи от тежки елементи в светлината от тези галактики. Оказа се, че газ, съдържащ въглерод, кислород и силиций, се движи навън, обогатявайки пространството около тях. Техният химичен състав наподобява този на много по-нови, еволюирали галактики.
Обменът на материя между галактиките се нарича барионен цикъл. Галактиките не са изолирани светове, а по-скоро части от единна космическа екосистема, където едно поколение звезди предава материя на следващото.
Това откритие обяснява защо астрономите не са могли да открият звезди от трето поколение – първите звезди, съставени от чист водород и хелий. Ако галактиките са започнали да насищат околния газ с по-тежки елементи още 500 милиона години след Големия взрив, тогава звездите, съставени от напълно чист газ, може просто да не са оцелели достатъчно дълго, за да ги видим.
Прочетете също: Учени откриха какво се крие за едни от най-мощните експлозии във Вселената
