Учени от Лабораторията по приложна физика „Джонс Хопкинс“ (САЩ) са открили, че ударната вълна на Юпитер ускорява електроните почти до скоростта на светлината. Това съобщава Gizmodo.
Механизъм на екстремно ускорение на частиците близо до Юпитер
Магнитосферата на Юпитер се оказа идеално място за наблюдения. Изследователите откриха големи естествени ускорители в турбулентната зона непосредствено преди ударната вълна на планетата.
Според учените, частиците в космоса взаимодействат чрез електромагнитни полета. Когато свръхзвукови слънчеви ветрове се сблъскат с магнитното поле на планетата, се генерира мощна ударна вълна.
Прочетете също: Най-голямата тайна е разгадана от учените: Какво точно крие Юпитер?
„Взехме механизма, който демонстрирахме на Земята, открихме ясен аналог на Юпитер и показахме, че основната физика е обобщаваща“, казва пред Gizmodo Савас Раптис, първият автор на изследването и изследовател в Лабораторията по приложна физика на Джонс Хопкинс.
Наблюденията на екипа бяха подпомогнати от инструментите JEDI и JADE на борда на космическия кораб Juno на НАСА. Те събраха информация за скоростта, посоката на потока и броя на електроните и йоните, обикалящи около газовия гигант.
Прочетете също: НАСА: Може да съществува извънземен живот на ледената луна на Юпитер
Получените данни обаче не съответстват на стандартната картина на астрофизиката. Предишни модели показват, че най-голяма активност се наблюдава директно на границата на ударната вълна. Частиците в турбулентната предна зона обаче постоянно се отразяваха напред-назад. С всяко такова преминаване те ставаха по-енергични, докато някои от тях достигнаха екстремни скорости.
„Виждали сме намеци за това на Земята, но Юпитер го направи недвусмислено“, казва Раптис.
„Тези преходни структури преди удара биха могли да бъдат доминиращите двигатели на ускорението на частиците в много по-екстремни среди от нашата планета“, допълва ученият.
Въз основа на събраните данни учените създадоха модел, който може да се приложи към подобни явления в цялата Вселена. Според изследователи от Университета в Копенхаген обаче, астрономите все още трябва да проучат напълно физическата среда около горещите екзопланети, за да разберат дали новата теория е приложима за такива системи. Резултатите от експеримента са публикувани в списание Nature.
Прочетете също: Учени: Юпитер не е най-голямата планета
Междувременно учени откриха, че Юпитер не е най-голямата планета в Слънчевата система, както се смята повече от половин век. Нов анализ на данни от НАСА разкри, че формата и точните му размери са били неправилно оценени. Екип от Научния институт „Вайцман“, заедно с международни колеги, представи най-точното определяне на параметрите на газовия гигант.
Изследването се основава на 26 нови измервания от космическия апарат „Джуно“, чиято орбита му позволява да преминава зад Юпитер спрямо Земята от 2021 г. насам. Тази позиция е позволила на екипа от учени да проследи пречупването на радиосигналите в неговата атмосфера и да създаде актуализиран модел на формата на планетата.
Според резултатите от проучването Юпитер е приблизително с 8 километра по-тесен на екватора и с 24 километра по-плосък на полюсите. Това означава, че планетата има по-тънък профил и по-голяма сплеснатост от предишните измервания, направени преди близо половин век.
Няколко радиоизмервания, направени по време на мисиите Voyager и Pioneer през 70-те години на миналия век, са определили формата на планетата преди това. Но ксмическият апарат Juno, който работи близо до планетата от 2016 г., предоставя десетки нови измервания на учените.
Прочетете също: Учени: Откриването на живот на най-малкия спътник на Юпитер може да се окаже по-лесно
